Приятели, да се усмихнем в този мрачен ден. Предлагам ви едно стихотворение на още един мой любим поет – Ейдриън Мичъл. Роден в Лондон през 1932 година, той е безусловно най-яркият представител на социалния протест в английската литература. В България е известен с една малка книжка на издателство Народна култура от 1981 г. озаглавена „Яхни кошмара”. Приятно четене. Наистина ще ви хареса. :)))
МАЙМУНОЧОВЕКЪТ, КОЙТО МРАЗЕШЕ ЗМИИТЕ
До моята къща в един бодлив клек
Живееше някакъв маймуночовек.
Нощем редовно сънуваше той,
че със змиите води яростен бой.
А сутрин ревеше, че този зъл враг
трябва да се изтреби до крак.
За него бе истински празник часът,
в гнездото на мамба щом бръкнеше с прът.
А колчем стъпчеше змийски трап,
пъчеше се като баобаб.
Цял – от глава до пети – със змии
татуира се с разни бои.
На обяд ядеше змийски яйца,
вечер боа на търкалца.
Той мразеше тези влечуги, че – ах! –
от сутрин до вечер живееше с тях.
Домът на този маймуночовек
сега зее празен в отсрещния клек.
Змиите, и те може би като нас,
тук с тайнствена цел са – така мисля си аз.
Затуй, като срещна змия, на часът
козирувам и криввам по другия път.
Ейдриън Мичъл /”Маймуночовекът иде” 1975 г.)
Тъй де, проклетите змии все побеждават! :)))
Затова пък авторът се оказва трезвомислещ - празната къща му напомня да не влиза в пряк досег с влечуги.
Впрочем и аз съм на същото мнение.
:)))
Затова пък авторът се оказва трезвомислещ - празната къща му напомня да не влиза в пряк досег с влечуги.
Впрочем и аз съм на същото мнение.
:)))
Светът е пълен с влечуги! :( Добре, че маймуночовеците са малко. :)
13.11.2011 11:56
а кога ще станем ние човеци?...
Чудесен избор си направил!
Винаги след мрачен ден идва по-ведър и по-усмихнат ден. Нека да му се радваме.
13.11.2011 17:52
Поздрави, Вал :)
Поздрави, Вал :)
Поздрави от Вал!