Прочетен: 3779 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2011 11:26
ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРВЕНИЯ БАЛОН
/ по идея на Найки /
Имало едно време... Нали така започват всички приказки? А това е приказка, една приказка за абсурда в любовта, за истинското приятелство, за разминаването между хората.
Приказката разказва за едно малко момиче и едно малко момче. Всъщност те не са толкова малки. Достатъчно големи, за да знаят какво е болка, тъга, разочарование и любов, но прекалено малки, за да са го изпитали. Момичето ще го наречем Вяра. Защо Вяра ли?! Ами, защото това момиче имаше точно нужда от вяра, за да задържи здраво своя балон. Момчето ще си остане с неговото си име Момче. То може да бъде всеки един от нас.
Вяра седеше на върха на фара, чиято мощна светлина огряваше морето, а нейният изгарящ поглед показваше пътя на русалките, които я зовяха. Погледът на момичето не беше насочен към безкрайната морска шир, а бе втренчен в червения балон в ръцете си, който следваше пътя на вятъра и на пълната луна, галеща нежно повърхността на морето.
Момчето седеше долу на кея и също беше вперило поглед в червения балон.
Може би се чудите защо балон, и то червен. Ами много просто, червен като огъня, който изгаряше сърцата на Вяра и Момчето, а балон е защото той лети високо в облаците, както летеше и Вяра, когато се довери на тази проклетница Любовта, и си позволи да й покаже истински чувства непознати до сега. А Момчето? То беше объркано и също му се искаше да полети, но не се реши дори да се изкачи заедно с Вяра на фара. И защо ли? Попитайте го, мили читатели.
Вяра и момчето се познаваха още от люлка, както се казва. Израснаха като приятели, винаги бяха заедно и си споделяха всичко. За тях нямаше нищо, което да развали приятелството им. Или поне те така си мислеха? Докато едно гласче в главата на Вяра не се обади: „Харесваш го!”– изписка то.
А тя отвръщаше с „Не”. Но нахалното гласче не се отказа, а накрая Вяра му повярва.
Гласчето се обади и на Момчето Но Момчето бе гордо и не му обърна внимание. Гласчето продължи: „Харесваш я!” „Виж само как те гледа!” Накрая и той се предаде. „Да, харесвам я, та тя ми е най-добрата приятелка!”
Оказа се Вяра е истински влюбена в най-добрия си приятел Не можеше да спи, защото мислите й бяха отвлечени от него, а ако случайно заспи той присъстваше в сънищата й. Събудеше ли се пред погледа й отново бе неговият мил образ. Накрая вече не можеше да го вижда, защото нахалният глас и шепнеше да действа, а тя не искаше да развали приятелство градено с години.
Момчето изгаряше от нейния поглед, но не намери смелост да го сподели. Стана груб и раздразнителен. Виждаше, че приятелството си отива, а не съзираше какво идва. Само повтаряше „Не трябва да разрушаваме това наше приятелство, не трябва!”, а сърцето му жадуваше друго.
Вяра не издържа и му призна, Момчето още повече се смути и от приятелството не остана нищо. Разпадна се на хиляди малки парченца. И докато се опомни и бързо да си признае за лумналия огън, сърцето на момичето също се разби на хиляди малки късчета и половината от тях се изгубиха безвъзвратно. Беше си помислила: „Той не чувства нищо към мен, та аз съм за него само една приятелка, една сестра...”
Сега когато Вяра все още седи на фара, загледана в червения балон, тя знае, че сама трябва да вземе решение. Да пусне балона да полети и да се върне на кея или още малко да почака. Та до върха на фара имаше само някакви си стотина стъпала. За колко кратко време Момчето можеше да ги изкачи.
Пръстите на момичето се разтварят, а балонът мигом полита към небето огрян от лунно-сребърната светлина. И макар Вяра да знае, че това не е достатъчно, макар да е сигурна, че Любовта няма да си отиде толкова лесно, й остава Надеждата...
Нахалният глас на Любовта все още шепти в главата й, От замечтаните очи на Вяра се търкулва една единствена сълза.
Сега разбрахте ли защо е Вяра?
Защото ако имаме вяра ще повярваме в безкрайната сила на Любовта и ще чуем бързащите стъпки на любимия човек по стъпалата към върха на фара и няма да пускаме така лесно нашия червен балон.
От "Приказките на Вал"
29.07.2011 12:26
Нали така, Вал?
Нали така, Вал?
Точно така. Шанс винаги има, но трябва да обичаме, за да има и шанс. Поздравявам те!
които още ги има ще са с друга форма и действие. В първите, отпреди век ютии сипват жар от огнището,телевизорите са черно бели. Нищо не остава такова, каквото се ражда а търпи промени. става по функционално и по красиво.
Цивилизация-това са все по новите и най нови-модерни предмети на бита, които правят човешкия живот лесен,удобен, сигурен. Които доказват по голяма сила на знанията, на науката, което предизвика отслабване позициите на вяка религия, на душата(по силния отстъпва) пред тялото. Все ки човек се състои от неделимо, общо цяло на тяло и душа. Тялото е носител на науката, душата-на религията. Едното е човешкия свят, другото-божия.Потребностите на човека
са потребности на тяло и душа. Ако ходищ бос, ще пострада тялото неизлечимо от простуда- може и да окуцее. За душата е същото. Ако нещо душевно куца не се вижда, а се проявява в лошотия. В укорими постъпки, за грях, вина. За божия свят мислим, като за нещото, което ще обитаваме
в задгробния живот. А за нуждите на душата забравяме.За да го правим, трябва да се подготвим със слово, в което го има добрия пример. ”Да спи зло под камък!”-орисва народната мъдрост. За лощотията трябва да се говори кратко, точно, като не забравим, да се помолим, това да не се случва и ако всеки, го прави, всеки път, когато ни докосва, ще е са мо в полза на добрста ( събраната псиенергия на всички) и обратното, а , ако “слагаме злото все пред очи и не спираме да се вайкаме, даваме рамо на злото което ще тегли регреса. потъване на човечеството.
Точно обратното. Поколения в20 век израстват без знания за нуждите на душата, поради сблъсъка религия-наука и още на комунистическо управление. Открити и прикрити атеисти. Не е майтап!
В първи дни на демокрацията мнозина сложиха забележими кръстове- имайки забелжими позиции в демокатичната управа, в ликвидационни процеси с настървение атакуваха и църквата. Като загубиха властта, забравиха вярата, която не е политика. а нужда на душата.
Как да помогнете родители, баби и дядовци на деца внуци, правнуци и други по млади роднини да намерят пътя към храма, на религията, изповядвали дедите. Като ги заведете в храма. За да се преодолее срама, че почитането на Бог
граничи с невежество, липса на знания. Църквата не е клуб на хора, лишени от знания, а неделима част от познанието, от екзестенциалната тема, най важната, за причини на поява и съществуване на човека, човечеството и света, който ни заобикаля и който живее в главите ни, като отделна неприкосновена планета, свят, непознат, за други, колкото и да сме контактни и откровени. Както и ние не можем, да четем мислите на другите, да влизаме в “планетата” им наречена душа.Там живее вярата, ако я има. В собствените сили преди всичко. Всеки човек е едно отделно и неповторимо човечество. От раждането си, повтаря етапите на развитие. От безпомощно, малко създание, поемащо само кърма, като не може да говори и ходи, набира сили, развива се, за да заживее с умения и талант, сам да отглежда деца и ги подготвя за живота, пълен с възможности, които всеки сам избира, как да употреби. Казват:”Без наука няма сполука.”Добавяме, човек прекрачва новия век, яхнал компютъра, но и с религията. ... и с Бог! По точно и с божичта помощ. Тя никога не вреди!
Искрени благодарности! :)
Искрено се радвам, че тази приказка ти харесва!
Когато са заедно - тогава нещата са си на мястото - а то е целият шарен свят - от камъните на вълнолома до върха на фара - до червения балон, полетял в синевата---
Много хубава приказка, Вал - и щастлива, а също и с познание...
Когато са заедно - тогава нещата са си на мястото - а то е целият шарен свят - от камъните на вълнолома до върха на фара - до червения балон, полетял в синевата---
Много хубава приказка, Вал - и щастлива, а също и с познание...
Поздрави, Разказвачке!
Няма лошо:)
Привет!:)
Няма лошо:)
Привет!:)
Няма лошо, разбира се. От това по-хубаво няма. Но героите са объркани. А те се обичат, разбираш ли?
Никой не трябва да пуска червения си балон, като и ръката на човека до себе си. Човек трябва да обича, каквото и да се случва.
Благодарности за точния коментар. Пожелавам ти една чудесна седмица!