Беше един обикновен старец. Дребен, попрегърбен, с бастунче. Явно не бързаше много. Стоеше и чакаше асансьора. Асансьор от онези, модерните с фотоклетки и плътно затварящи се врати, в една от модерните болници – на много етажи. Аз пък бързах много. И закъде ли бързах? Ами и аз не знам. Застанах зад него и зачакахме. След малко се разнесе звънтене и асансьорът пристигна. Вратата се отвори и зърнахме само една празна кабинка. В този миг старецът се отмести, усмихна се благо и ми даде път да вляза пръв. Но аз нали съм си добре възпитан, му отвърнах, че би трябвало той да влезе пръв. Бях длъжен да го направя. За кой ли етаж пътуваше старчето и в кое отделение се бяха приготвили за него? Но благородната ми постъпка срещна изненадващ отпор.
- Не, не, влизай – продължи да се усмихва старчето.
- Благодаря, но трябва вие да го направите – заинатих се аз.
Завърза се спор.
Всеки настояваше да отстъпи. Вратата на асансьора зееше, ръмжеше, но не се затваряше. Асансьорът чакаше своите пътници. А ние спорехме:
- Влизай, младежо, аз няма за къде да бързам.
- Но вие сте по-възрастен...
- Аз през живота си никога не съм пресичал пътя на някого. – прекъсна ме той. – Това ми е останало от мама.
Точно тези думи ме поразиха. Какво ли искаше да ми каже пустото му старче?
Спорът неочаквано бе прекъснат от група младежи, които нахълтаха със силата на своята младост, изгледаха ни как спорим, изсмяха се, изблъскаха ни и се намърдаха в кабинката. Вратата със съскане се затвори след тях и асансьорът пое своя път към етажите.
И тогава, на около три етажа по-нагоре, се случи аварията. Токът ли спря, въжета ли се скъсаха, но асансьорът заседна сред пукот и ужасно стържене. Дочухме думкането и изплашените младежки викове, премесени с някоя и друга псувня.
А дядката си остана усмихнат и като ме погледна попита:
- Сега разбра ли?
Не ми оставаше нищо друго освен и аз да се усмихна. А как ми се искаше да му отговоря:
- Не, приятелю, не разбрах!
От "Приказките на Вал"
Валя
Мъдро казано!:-)
Валя
Не, Валя, не разбрах! :)))
Мъдро казано!:-)
Благодаря за коментара. А светлият ден е вече факт, ала е доста студеничко! :)
Дано приказката наистина да е интересна и да се разбира! :)
В живота се случват какви ли не приказки. А това е една обикновена случка. Да, по истински случай е!
27.01.2011 10:21
мъдри хора
му засяда асансьора :)
Мъдра приказка!
Поздрав:)
мъдри хора
му засяда асансьора :)
Мъдра приказка!
Поздрав:)
Повече не го видях това старче. Може би вече се беше изкачил на своя си етаж, там някъде нагоре!
Обикновена си е случката, съвсем обикновена! Само че ние, забързани в търченето за по-високите етажи, понякога не ги забелязваме тези случки. Ако пък ги забележим не ни оставя време да поразмислим и да ги разберем.
Поздрави от Вал!
Постъпил е гадно - искал е да набута теб в разваления асансьор, вероятно е имал някакво неприятно усещане.
То пък...какво толкова - ще отстранят бързо причината за засядането и всичко ще се оправи.
И дядото и ти не сте наред! :):):):):) Трябвало е да си ходите по етажите без разправии.Асансьорът се е повредил заради вас.Докато ви чака с отворени ръмжащи врати.
Поздрави. Приказката буди размисъл.Има много тълкувания.
Постъпил е гадно - искал е да набута теб в разваления асансьор, вероятно е имал някакво неприятно усещане.
То пък...какво толкова - ще отстранят бързо причината за засядането и всичко щи се опрови.
И дядото и ти не сте наред! :):):):):) Трябвало е да си ходите по етажите без разправии.Асансьорът се е повредил заради вас.Докато ви чака с отворени ръмжащи врати.
Поздрави. Приказката буди размисъл.Има много тълкувания.
Тая работа не е като оная работа дето може да се върши и без акъл! :) Хайде помисли малко дали наистина става дума за асансьор! А твоето тълкувание е интересно. Може да доведе до малко продължение на приказката. Как с дядката се изнасяме бързо от местопрестъплението щото ако дойдат техниците не се знае кво може да ни обвинят! :)))
И да знаеш май страшничко си е! Ами ако ти беше заседнала с буйните младежи в асансьора - кво ли щеше да почувстваш? ;)
27.01.2011 12:12
Вярата е извън религията.
Вярващите по-честосе сещат да не пресичат пътя на околните...
Вярата е извън религията.
Вярващите по-честосе сещат да не пресичат пътя на околните...
Да благодаря за разбирането. Вярата няма нищо общо с религията. С Вярата всяка приказка може да стане обикновена случка. В съчетание с Любов и Надежда се извършват чудесата. Бог ни ги е посочил - ние трябва само да ги видим!
Благодаря!
Благодаря!
Така трябва! :)
И аз не разбрах!;))
И аз не разбрах!;))
Ми не знам дали е било случайност! :)
Те асансьорите се развалят често, нищо че са от модерните. :)))
Едва ли това е идеята на тази приказка, но може и така да се тълкува! :)
Вероятно има и поука в това разказче! Надявам се читателите да я разберат. Но истината е, че аз трудно я разбирам! :)))
Слънчев ден за теб!
28.01.2011 10:04
Успешен ден, Вал!
Успешен ден, Вал!
Благодаря за точната преценка и коментар!
Но за мен важното е, да има такива приказки, и да израстваме, ден след ден, стъпка по стъпка, към помъдряване.
Поздрави Вал, и Благодаря!
Важното е да се види, да се чуе и да се разбере!
Благодаря за прочитането и разбирането!
Но за мен важното е, да има такива приказки, и да израстваме, ден след ден, стъпка по стъпка, към помъдряване.
Поздрави Вал, и Благодаря!
"Нали премъдростта вика?
И нали разумът издига гласа си?..."
/ Притчи Соломонови - Глава 8 /
Поздрави, Алекс!