Постинг
30.09.2010 15:10 -
По пътя
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5312 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2010 20:50
Прочетен: 5312 Коментари: 36 Гласове:
36
Последна промяна: 30.09.2010 20:50
ПО ПЪТЯ
Каква безумна тишина!
А аз вървя по пътя тесен.
Ако погледна долу - пълен мрак,
но ако вдигна поглед - връх ще блесне.
Как да го стигна щом пълзя?
Не става, а аз искам да го стигна!
Дали ще трябва да подскоча, да летя,
да го достигна и да го прегърна?
Да го прегърна, то остана ми едно -
там на върха едно потайно щастие.
И щом достигна го, дано
това да бъде моето причастие.
Върхът достигна ли, ще тръгна пак
друг да изкача, с това е моят път белязан,
мен равното не ме влече, там има мрак
там продължавам да се чувствам празен!
От "Задъхан път"
Каква безумна тишина!
А аз вървя по пътя тесен.
Ако погледна долу - пълен мрак,
но ако вдигна поглед - връх ще блесне.
Как да го стигна щом пълзя?
Не става, а аз искам да го стигна!
Дали ще трябва да подскоча, да летя,
да го достигна и да го прегърна?
Да го прегърна, то остана ми едно -
там на върха едно потайно щастие.
И щом достигна го, дано
това да бъде моето причастие.
Върхът достигна ли, ще тръгна пак
друг да изкача, с това е моят път белязан,
мен равното не ме влече, там има мрак
там продължавам да се чувствам празен!
От "Задъхан път"
не трябва да се върви по утъпкани пътища! Привет, Керуак! ("По пътя")!
цитирайРадвам се, че направи сравнение с Керуак. Той е един от моите любимци - заедно с Кен Киси и неговото "кукувиче гнездо"!
цитирай"мен равното не ме влече"
И мен така !
Поздрав, Вал ! :)
цитирайИ мен така !
Поздрав, Вал ! :)
Та аз на равното най-често се препъвам или падам в дупки! :)))
цитирайс нокти и зъби, но ще си го изкатерим нашето щастие! Обичам упорити хора, а пък инатите (става въпрос за градивния инат) са ми любими! Усмивки от мен!
цитирайВсеки има своите върхове и трябва да си ги изкачи. Сами да си прокараме пътека. Равното е скучно..и не носи удовлетворение.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Понякога по пътя нагоре ни се струва страшно, но... по-добре страшно, отколкото скучно. Продължавай към върха!:))))))
цитирайНадигаме поглед и виждаме връх.
Смелият покорява го, а слабият казва си "Въх".
Смелият, дори да е лазил, дори да кърви,
устремен нагоре и все нагоре върви,
така постига красивите свои мечти.
А колко е сладко там, на върха,
когато с достойнство си стъпил с крака!
Вал, и нека новите върхове да ги постигаш с летене! ;)
цитирайСмелият покорява го, а слабият казва си "Въх".
Смелият, дори да е лазил, дори да кърви,
устремен нагоре и все нагоре върви,
така постига красивите свои мечти.
А колко е сладко там, на върха,
когато с достойнство си стъпил с крака!
Вал, и нека новите върхове да ги постигаш с летене! ;)
makont написа:
с нокти и зъби, но ще си го изкатерим нашето щастие! Обичам упорити хора, а пък инатите (става въпрос за градивния инат) са ми любими! Усмивки от мен!
Да поспрем и да го почакаме! Може и да го дочакаме! Как мислиш?
moreto66 написа:
Всеки има своите върхове и трябва да си ги изкачи. Сами да си прокараме пътека. Равното е скучно..и не носи удовлетворение.
Поздрави!
Поздрави!
Сами да си проправяме пътеката! Цял живот все проправям, а върхът е ей, там, наблизо! Почти го докосвам!
katty1959 написа:
Понякога по пътя нагоре ни се струва страшно, но... по-добре страшно, отколкото скучно. Продължавай към върха!:))))))
Никак не е страшно ако гледаш нагоре, страшното е когато погледнеш надолу и се препънеш на равното!
Вал те поздравява!
queerfish написа:
Надигаме поглед и виждаме връх.
Смелият покорява го, а слабият казва си "Въх".
Смелият, дори да е лазил, дори да кърви,
устремен нагоре и все нагоре върви,
така постига красивите свои мечти.
А колко е сладко там, на върха,
когато с достойнство си стъпил с крака!
Вал, и нека новите върхове да ги постигаш с летене! ;)
Смелият покорява го, а слабият казва си "Въх".
Смелият, дори да е лазил, дори да кърви,
устремен нагоре и все нагоре върви,
така постига красивите свои мечти.
А колко е сладко там, на върха,
когато с достойнство си стъпил с крака!
Вал, и нека новите върхове да ги постигаш с летене! ;)
С летене, да, разбира се с летене
ще стигнем там горе, на върха,
но щом настъпи обратното броене
на връщане, тогава идва и страха...
Нека никога да не ни се случва!
ще го сменим с летене, понякога - със скачане:))))
Или пък - просто ще открием, че има още път пред нас...
Поздрави, Вал!
Пък аз обичам да вървя по равното
отгоре на върха!
цитирайИли пък - просто ще открием, че има още път пред нас...
Поздрави, Вал!
Пък аз обичам да вървя по равното
отгоре на върха!
Благодаря за поздрава!
цитирайлично Пътуване към Икстлан! Чудесно:)
цитирайelineli написа:
лично Пътуване към Икстлан! Чудесно:)
Уважавам неговите върхове и пътища. Благодаря ти! :)
...Върхът достигна ли, ще тръгна пак
друг да изкача, с това е моят път белязан ...
Поздрави !
цитирайдруг да изкача, с това е моят път белязан ...
Поздрави !
stela50 написа:
...Върхът достигна ли, ще тръгна пак
друг да изкача, с това е моят път белязан ...
Поздрави !
друг да изкача, с това е моят път белязан ...
Поздрави !
По този път има всичко -
и страх, и неволи,
и щастие срещам дори.
Препъвам се, падам -
но по собствена воля,
а от това никога
не ще ме боли!
Силен стих Вал! Усмивки:)
цитирайУсмивки и за теб! :)
цитирай"...мен равното не ме влече, там има мрак..."
И мен така, докато си намерим белята.
Давай смело до върха!
цитирайИ мен така, докато си намерим белята.
Давай смело до върха!
joysii написа:
"...мен равното не ме влече, там има мрак..."
И мен така, докато си намерим белята.
Давай смело до върха!
И мен така, докато си намерим белята.
Давай смело до върха!
Често се случва и бели да си намирам, ама аз си продължавам! :)))
Човек си струва да живее, за да изкачва върховете! Иначе попада в сивотата и безвремието! Поздрави за чудесния стих!:)
цитирайkometapg написа:
Човек си струва да живее, за да изкачва върховете! Иначе попада в сивотата и безвремието! Поздрави за чудесния стих!:)
Благодаря за коментара и за поздрава ти.
И Вал те поздравява! :)
Нека имаш повече такива върхове!
цитирайБлагодаря:)))
цитирайЗвучи по скоро безпътно, заблудено и страхливо...
цитирайНа 27.09 беше Международният ден на туризма.Желая на всички туристи пътища далеки и маршрути не леки!
цитирай
29.
hristo27 -
Продължавай да изкачваш върховете ...
01.10.2010 08:12
01.10.2010 08:12
Продължавай да изкачваш върховете си, Вал!
Успех!
цитирайУспех!
mitkolrus написа:
Нека имаш повече такива върхове!
Дано да има такива върхове и ние да ги съзираме! Приятен ден ти желая!
tili написа:
Благодаря:)))
Благодаря ти и аз! Хубав ден ти пожелавам!
mimayordanova написа:
Звучи по скоро безпътно, заблудено и страхливо...
Поезията е интересна именно за това, че може да се тълкува по много начини. А летенето наистина си е страшно. Но това не е лошо. Лошото е когато не можем да съзрем върховете. Един от знаменитите герои на Кен Киси - МакМърфи, също се страхува в кукувичето гнездо. Но той, след като не може да вдигне големия бетонен блок и да покаже пътят към свободата на другите кукувци, гордо заявява: "Мама Му стара, но аз поне се опитах!". Та и ние - трябва поне да се опитаме!
Благодаря за коментара!
Вал те поздравява! :)
hitzkov68 написа:
На 27.09 беше Международният ден на туризма.Желая на всички туристи пътища далеки и маршрути не леки!
Добри са пожеланията ти, ама не може ли с малко по-леки маршрути? :)))
hristo27 написа:
Продължавай да изкачваш върховете си, Вал!
Успех!
Успех!
Ами мъча се и аз с едни опити за изкачване, падам, ставам и отново подскачам! :)))
Но ще се справя, да знаеш! :)))
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА СЛЪНЧИЦЕ!
ВДЪХНОВЕНИЕ
Вдъхновение при мен долетя,
бе бяла птица, с очи искрящи.
И аз записвах стих, след стих,
ах как записвах, моля ви простете.
Вдъхновение при мен долетя,
дочувах шепот от други светове:
- Пиши хайде, за това и онова,
диктовката не я пропускай.
Вдъхновение при мен долетя,
докосвах небето, дъжд заваля.
Морето синьо, в радост заискря
и птиците запяха в хор небесен.
Вдъхновение при мен долетя,
там едни очи, сълзи от самота.
Тъга заля ме, сърцето заболя,
но тъй видях, с болка я описах.
Вдъхновение при мен долетя
и любовта видях - О, красота,
покри ме с пелена, не виждах
и душата ми с друга заигра.
Вдъхновение при мен долетя,
там мисъл ярка в миг ме покори.
Отвори в мен скрити сетива
и я описах в стихче, за да остане.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайВДЪХНОВЕНИЕ
Вдъхновение при мен долетя,
бе бяла птица, с очи искрящи.
И аз записвах стих, след стих,
ах как записвах, моля ви простете.
Вдъхновение при мен долетя,
дочувах шепот от други светове:
- Пиши хайде, за това и онова,
диктовката не я пропускай.
Вдъхновение при мен долетя,
докосвах небето, дъжд заваля.
Морето синьо, в радост заискря
и птиците запяха в хор небесен.
Вдъхновение при мен долетя,
там едни очи, сълзи от самота.
Тъга заля ме, сърцето заболя,
но тъй видях, с болка я описах.
Вдъхновение при мен долетя
и любовта видях - О, красота,
покри ме с пелена, не виждах
и душата ми с друга заигра.
Вдъхновение при мен долетя,
там мисъл ярка в миг ме покори.
Отвори в мен скрити сетива
и я описах в стихче, за да остане.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Хубаво стихче!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол