Постинг
24.09.2010 19:33 -
На кръстопът
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4412 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2010 15:44
Прочетен: 4412 Коментари: 24 Гласове:
37
Последна промяна: 25.09.2010 15:44
НА КРЪСТОПЪТ
Къде изгубих своя порив чист?
Животът заживях в тревоги и промени.
Кажете ми къде сгреших
и дали е вече време?
Дали е време вече да съм друг,
спокоен, предпазлив, различен...
Да бъда примерен баща, съпруг,
на истинска жена, която ме обича?
А този свят ще трябва да е остров тих,
в който жаждата мираж да търси,
но ще продължи ли моят стих
да следва на мечтите своя бързей?
Не мога да забравя този ден,
миражите - те съществуват, зная.
Ще споря с времето,
но затова ли съм роден,
все своя път да следвам към безкрая....
От "Задъхан път"
Къде изгубих своя порив чист?
Животът заживях в тревоги и промени.
Кажете ми къде сгреших
и дали е вече време?
Дали е време вече да съм друг,
спокоен, предпазлив, различен...
Да бъда примерен баща, съпруг,
на истинска жена, която ме обича?
А този свят ще трябва да е остров тих,
в който жаждата мираж да търси,
но ще продължи ли моят стих
да следва на мечтите своя бързей?
Не мога да забравя този ден,
миражите - те съществуват, зная.
Ще споря с времето,
но затова ли съм роден,
все своя път да следвам към безкрая....
От "Задъхан път"
1.
hristo27 -
Следвай своят път, приятелю. И в...
24.09.2010 20:30
24.09.2010 20:30
Следвай своят път, приятелю.
И вярвай, че е правилния!
цитирайИ вярвай, че е правилния!
Колко години вече търча по този път, няма отбивка, има само завои и тръни! :)))
цитирайПо първата е Щастието земно,
по втората - Поезията те увлича.
Дали пък няма начин - тъй както в тръните си тичаш -
завоите да приближат пътеките
и някой да направи отклонение...
......................................................................
Но кой знае защо си мисля,
че който бил е озарен от муза
не би сменил мечта за ежедневие -
нито пък безсмъртие за скука...:))))
И, абе, Вал, из тръните има рози!
цитирайпо втората - Поезията те увлича.
Дали пък няма начин - тъй както в тръните си тичаш -
завоите да приближат пътеките
и някой да направи отклонение...
......................................................................
Но кой знае защо си мисля,
че който бил е озарен от муза
не би сменил мечта за ежедневие -
нито пък безсмъртие за скука...:))))
И, абе, Вал, из тръните има рози!
razkazvachka написа:
По първата е Щастието земно,
по втората - Поезията те увлича.
Дали пък няма начин - тъй както в тръните си тичаш -
завоите да приближат пътеките
и някой да направи отклонение...
......................................................................
Но кой знае защо си мисля,
че който бил е озарен от муза
не би сменил мечта за ежедневие -
нито пък безсмъртие за скука...:))))
И, абе, Вал, из тръните има рози!
по втората - Поезията те увлича.
Дали пък няма начин - тъй както в тръните си тичаш -
завоите да приближат пътеките
и някой да направи отклонение...
......................................................................
Но кой знае защо си мисля,
че който бил е озарен от муза
не би сменил мечта за ежедневие -
нито пък безсмъртие за скука...:))))
И, абе, Вал, из тръните има рози!
Добре ги говориш тези работи, ама знаеш ли някои рози какви бодли имат?!
Но ще продължиш да пишеш, в душата на човек има място за два свята поне.
Аз не съм поетеса , но не спирам да изливам мислите и чувствата си в рима ,
да мечтая и...Тоза не пречи на делничното ежедневие - някак се сливат двете пътеки.
Благодаря ти за това стихотворение !
цитирайАз не съм поетеса , но не спирам да изливам мислите и чувствата си в рима ,
да мечтая и...Тоза не пречи на делничното ежедневие - някак се сливат двете пътеки.
Благодаря ти за това стихотворение !
Наесен са грамадни и бодливи - и адски много заядливи, но пролетта щом пукне - наново се раззеленяват и бодилчетата нежни са ако навреме се изрязват - ама сега пък няма да те уча на розобер - ти това си го знаеш:)))
цитирайМного си грешил.Всички сме грешили.
Да бъдем други - не просто е време - наложително е, иначе ще умрем от скука.
Ако не всеки ден то поне отвреме навреме бива да сме малко по-различни.
Кога, колко и как - ти самият ще решиш.
Спокойно, никой не те припира да бързаш.
Ако ти се променя,ше се промениш, ако - не - няма.
Поздрави и ...грижи се за собствения си комфорт.
цитирайДа бъдем други - не просто е време - наложително е, иначе ще умрем от скука.
Ако не всеки ден то поне отвреме навреме бива да сме малко по-различни.
Кога, колко и как - ти самият ще решиш.
Спокойно, никой не те припира да бързаш.
Ако ти се променя,ше се промениш, ако - не - няма.
Поздрави и ...грижи се за собствения си комфорт.
stela50 написа:
Но ще продължиш да пишеш, в душата на човек има място за два свята поне.
Аз не съм поетеса , но не спирам да изливам мислите и чувствата си в рима ,
да мечтая и...Тоза не пречи на делничното ежедневие - някак се сливат двете пътеки.
Благодаря ти за това стихотворение !
Аз не съм поетеса , но не спирам да изливам мислите и чувствата си в рима ,
да мечтая и...Тоза не пречи на делничното ежедневие - някак се сливат двете пътеки.
Благодаря ти за това стихотворение !
Аз също едва ли ще спра със стихоплетството. Въпреки, че вече получих оценките на някои от "великаните" на перото.
Поздравявам те!
razkazvachka написа:
Наесен са грамадни и бодливи - и адски много заядливи, но пролетта щом пукне - наново се раззеленяват и бодилчетата нежни са ако навреме се изрязват - ама сега пък няма да те уча на розобер - ти това си го знаеш:)))
Кво да ти кажа: Вече ми омръзна, никак хне обичам, бос из тръните да тичам! :)))
бъди такъв, какъвто си!
Близко съм до твоята същност и те разбирам.:-)
цитирайБлизко съм до твоята същност и те разбирам.:-)
joysii написа:
Много си грешил.Всички сме грешили.
Да бъдем други - не просто е време - наложително е, иначе ще умрем от скука.
Ако не всеки ден то поне отвреме навреме бива да сме малко по-различни.
Кога, колко и как - ти самият ще решиш.
Спокойно, никой не те припира да бързаш.
Ако ти се променя,ше се промениш, ако - не - няма.
Поздрави и ...грижи се за собствения си комфорт.
Да бъдем други - не просто е време - наложително е, иначе ще умрем от скука.
Ако не всеки ден то поне отвреме навреме бива да сме малко по-различни.
Кога, колко и как - ти самият ще решиш.
Спокойно, никой не те припира да бързаш.
Ако ти се променя,ше се промениш, ако - не - няма.
Поздрави и ...грижи се за собствения си комфорт.
Много грешки. Грешка след грешка, но не съжалявам!
Привет от Вал!
smile999 написа:
бъди такъв, какъвто си!
Близко съм до твоята същност и те разбирам.:-)
Близко съм до твоята същност и те разбирам.:-)
Всеки трябва да си е такъв, какъвто си е, да се движи по своя си път и да не се препъва! :)))
В това е силата на всеки!! Нежна да е нощта ти!
цитирайtota написа:
В това е силата на всеки!! Нежна да е нощта ти!
Благодаря за съвета- Пожелавам ти светъл и лъчезарен ден!
Убива ме такава пустота...
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща
monaliza121 написа:
Убива ме такава пустота...
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща
Убива ме такава пустота...
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща
Благодаря ти!
Всеки следва своя път, който много често е трънлив и неравен, но не забравя да ни поднесе и по нещо хубаво, за да не изгубим вярата си! Поздрави за хубавия стих!:)
цитирайkometapg написа:
Всеки следва своя път, който много често е трънлив и неравен, но не забравя да ни поднесе и по нещо хубаво, за да не изгубим вярата си! Поздрави за хубавия стих!:)
Та аз по този път толкова щастие съм срещнал! Как така да го напусна?
Поздравявам те!
Не се оставяй друг да те промени !;)
цитирайaqualia написа:
Не се оставяй друг да те промени !;)
Ами нека някой да се опита! :)))
което ни прави живи, непредсказуеми и интересни!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
pegas08 написа:
което ни прави живи, непредсказуеми и интересни!
Поздрав!
Поздрав!
Засега все още го запазваме, но докога?
Аз просто ще кажа - прекрасен стих! Благодаря за удоволствието, което ми достави! Желая ти още едни поетичен ден!:)
цитирай
24.
анонимен -
Сър Едуард Дайър - Умът ми кралство е ...
19.10.2010 15:52
19.10.2010 15:52
Сър Едуард Дайър - Умът ми кралство е за мен
Умът ми кралство е за мен,
такава радост в него грее,
че всичко от света родено
пред красотата му бледнее.
И аз копнеех в свойте дни,
ала умът ми забрани.
Ни кралски блясък и богатства,
ни воля силна за победа,
ни рана, мигом що зараства,
ни форма, що с любов се гледа
да ме заробят в този час - в ума си го намирам аз.
И виждам как те често страдат - най-висшите са най-злочести;
най-бързащите бързо падат;
нещастията там са чести;
постигат с труд,
пестят със страх:
не ще се наредя до тях.
Доволен съм, така живея,
каквото имам, то ми стига;
в ума е всичко, що лелея,
и висша власт не ме застига.
Тъй триумфирам като крал,
задоволен от своя дял.
Те имат много, но още искат;
за себе си аз малко взимам.
Те бедни са, макар да стискат;
богат съм аз с каквото имам.
Те просят, аз пък милостиня давам;
те креят, аз пък жив оставам.
На чужда скръб не се надсмивам;
към нищо завист не познавам;
от земното не се опивам;
и цялостен така оставам.
не се боя от смърт и враг,
и всеки ден за мен е драг;
Намират в похотта наслада,
и мъдрост в яростното чувство;
богатството им е откраднато,
лукавството им е изкуство
ала насладата за мен
е моят ум успокоен.
Богат с безгрижие и здраве, със съвестта си чиста;
ни с подкупи да се понравя,
ни да обидя с мерзост искам.
Така - до сетния ми ден.
Дано и друг е тъй блажен!
цитирайУмът ми кралство е за мен,
такава радост в него грее,
че всичко от света родено
пред красотата му бледнее.
И аз копнеех в свойте дни,
ала умът ми забрани.
Ни кралски блясък и богатства,
ни воля силна за победа,
ни рана, мигом що зараства,
ни форма, що с любов се гледа
да ме заробят в този час - в ума си го намирам аз.
И виждам как те често страдат - най-висшите са най-злочести;
най-бързащите бързо падат;
нещастията там са чести;
постигат с труд,
пестят със страх:
не ще се наредя до тях.
Доволен съм, така живея,
каквото имам, то ми стига;
в ума е всичко, що лелея,
и висша власт не ме застига.
Тъй триумфирам като крал,
задоволен от своя дял.
Те имат много, но още искат;
за себе си аз малко взимам.
Те бедни са, макар да стискат;
богат съм аз с каквото имам.
Те просят, аз пък милостиня давам;
те креят, аз пък жив оставам.
На чужда скръб не се надсмивам;
към нищо завист не познавам;
от земното не се опивам;
и цялостен така оставам.
не се боя от смърт и враг,
и всеки ден за мен е драг;
Намират в похотта наслада,
и мъдрост в яростното чувство;
богатството им е откраднато,
лукавството им е изкуство
ала насладата за мен
е моят ум успокоен.
Богат с безгрижие и здраве, със съвестта си чиста;
ни с подкупи да се понравя,
ни да обидя с мерзост искам.
Така - до сетния ми ден.
Дано и друг е тъй блажен!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол