Постинг
03.08.2010 09:40 -
Ще мога ли да се събудя
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3266 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2010 10:12
Прочетен: 3266 Коментари: 22 Гласове:
37
Последна промяна: 03.08.2010 10:12
ЩЕ МОГА ЛИ ДА СЕ СЪБУДЯ
Ето, отново съм буден, почти.
Ръка протягам, за да те докосна.
Сънувах в съня си дръзка мечта -
отново да потърся своето щастие.
Ала защо си така непозната и чужда?
Не успях да те сменя с никоя друга.
А мога ли да извикам, че се събуждам
и наистина да се събудя?
Как ми се иска да сграбча
онова мъничко слънчево зайче,
което се беше между нас заиграло.
Как ми се иска дори да заплача
пред счупеното от мен огледало.
Дали все пак това е непосилна задача?
Ето, отново съм буден, почти.
Ръка протягам, за да те докосна.
Сънувах в съня си дръзка мечта -
отново да потърся своето щастие.
Ала защо си така непозната и чужда?
Не успях да те сменя с никоя друга.
А мога ли да извикам, че се събуждам
и наистина да се събудя?
Как ми се иска да сграбча
онова мъничко слънчево зайче,
което се беше между нас заиграло.
Как ми се иска дори да заплача
пред счупеното от мен огледало.
Дали все пак това е непосилна задача?
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайdengubara написа:
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
След като изтриха всичките коментари в този постинг, напълно се събудих. Само твоят е останал! :)))
мопсчетата в Северния парк, вече мога да оценя тъгата и копнежа в твоятоа поетична изповед. Усмихнат ден!
цитирайА мопсчетата нали са кученца? Аз много не разбирам от породи.
Хубав ден ти пожелавам! :)))
цитирайХубав ден ти пожелавам! :)))
след като третия ден след раждането лекарите убиха по невнимание моята Жизел, ми останаха те! Отгледахме ги със съпруга ми от по 100 грама мръвки, но успяхме. Сега ги обичам като свои деца. Няма такава любов, като тази, която може да ти даде малката животинка.
цитирайНо пък виж какви стихове редиш.
Понякога цената на поезията е висока, но май си заслужава (както казва моята приятелка Джулия Бел, а тя е много мъдра!) :))
Светло да ти е, и топло, и уютно - отвътре!
Маконт, да ги нацелуваш! Съжалявам за майка им... Но имаш тях. Ти си тяхната майчица от където и да го погледнеш. Не просто стопанка - майка :**
цитирайПонякога цената на поезията е висока, но май си заслужава (както казва моята приятелка Джулия Бел, а тя е много мъдра!) :))
Светло да ти е, и топло, и уютно - отвътре!
Маконт, да ги нацелуваш! Съжалявам за майка им... Но имаш тях. Ти си тяхната майчица от където и да го погледнеш. Не просто стопанка - майка :**
makont написа:
след като третия ден след раждането лекарите убиха по невнимание моята Жизел, ми останаха те! Отгледахме ги със съпруга ми от по 100 грама мръвки, но успяхме. Сега ги обичам като свои деца. Няма такава любов, като тази, която може да ти даде малката животинка.
щерката има зайче и само с него се занимава. В началото ние се мръщихме, ама сега всички се грижат за него и много го обичаме. Даже този заек стана герой в много от моите пхриказки! :)))
blagovestie написа:
Но пък виж какви стихове редиш.
Понякога цената на поезията е висока, но май си заслужава (както казва моята приятелка Джулия Бел, а тя е много мъдра!) :))
Светло да ти е, и топло, и уютно - отвътре!
Маконт, да ги нацелуваш! Съжалявам за майка им... Но имаш тях. Ти си тяхната майчица от където и да го погледнеш. Не просто стопанка - майка :**
Понякога цената на поезията е висока, но май си заслужава (както казва моята приятелка Джулия Бел, а тя е много мъдра!) :))
Светло да ти е, и топло, и уютно - отвътре!
Маконт, да ги нацелуваш! Съжалявам за майка им... Но имаш тях. Ти си тяхната майчица от където и да го погледнеш. Не просто стопанка - майка :**
Радвам се, когато коментираш. Аз също ще ти кажа - в повечето случаи си заслужава цената. Иначе, ако мълчи човек и всичко таи в себе си, просто няма да същесвува. Поне при мен е така.
Поздрави от Вал!
И това се усеща от хората. Лично преживяното имам предвид. От него струи особена енергия. Поезията е не просто думи, а преди всичко емоция.
ПП: Така или иначе човек плаща цената за чувствата си, а така им оставя и наследство - стих :)))
цитирайПП: Така или иначе човек плаща цената за чувствата си, а така им оставя и наследство - стих :)))
шарен свят - хора всякакви. Имаме право (че и задължение) да си подбираме и да общуваме с тези, с които се чувстваме комфортно и ни е полезно (за духа).
Освен това вярвам, че отношението към другите е като огледало - рано или късно се връща обратно, така че не спирай да влагаш най-доброто от себе си, най-малкото ще се чувстваш добре в собствената си кожа :))
цитирайОсвен това вярвам, че отношението към другите е като огледало - рано или късно се връща обратно, така че не спирай да влагаш най-доброто от себе си, най-малкото ще се чувстваш добре в собствената си кожа :))
Точно така трябва да бъде. Още един път ти благодаря за точните думи. Те ми действат много добре.
цитирайти пък - за едно огледало ли си - наскоро счупих едно - и понеже беше страничното огледало на кола, ми излезе някакви си 50 кинта - ама сега всички се оглеждат в него
Сетих се един арменски виц за хора разни - ама няма да го разправям публично, щото е мръсен...
цитирайСетих се един арменски виц за хора разни - ама няма да го разправям публично, щото е мръсен...
Ама нали трябва се огледам в това огледало?
цитирайНа сън или на яве... обичай! С любов цивота е прекрасен!
Хубав следобед, Вал!
цитирайХубав следобед, Вал!
Хубав следобед ти пожелавам и на теб!
цитирайZa6to vsi4ki poeti sa tujni i neudovletvoreni...??
Za6toto sa poeti!!!
Ako bqxa dovolni i 6tastlivi..6tqxa da sa biznesmeni(da ne kaja mutri),6e zvu4i grozno!!:))
Usmixni se,slunzeto gree za teb! Ptizite peqt za teb..i az ti pra6tam edna gooooooooolqma usmivka!!:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайZa6toto sa poeti!!!
Ako bqxa dovolni i 6tastlivi..6tqxa da sa biznesmeni(da ne kaja mutri),6e zvu4i grozno!!:))
Usmixni se,slunzeto gree za teb! Ptizite peqt za teb..i az ti pra6tam edna gooooooooolqma usmivka!!:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Но аз съм малко тъжен, само малко. При толкова много приятели не бива да се оставя дълго време тъжен. Аз много често се усмихвам.
Благодаря ти от сърце за тези думи! :)))
цитирайБлагодаря ти от сърце за тези думи! :)))
18.
dushevno -
ами усмивки и от мен :)))
03.08.2010 19:25
03.08.2010 19:25
аз инче съм все ухилена
в училище ми викаха Бени Хил - щото ме гонеха от час за хилене :)
пък реването си го спретвах тайничко и дори не подозираха ...
хващай слънчевото зайче за ушите и ....
цитирайв училище ми викаха Бени Хил - щото ме гонеха от час за хилене :)
пък реването си го спретвах тайничко и дори не подозираха ...
хващай слънчевото зайче за ушите и ....
Днеус получих много усмивки. А ти някога улавяла ли си слънчево зайче? Да знаеш - невъзможно е! :)))
цитирай
20.
allbi -
ами не знам дали е възможно
03.08.2010 20:36
03.08.2010 20:36
но в рима съм го хванала :)
спомних си това и го изрових от архива :
Слънчево зайче намира
в погледа смисъл да спре...
Слънчево зайче намира
трепет във мойто сърце...
Кой ли сега ми изпраща
слънчеви сбрани лъчи?
Кой ли очите премрежва
пращайки ярки искри?
Кой се опитва да влезне
даже за миг в мисълта?
Слънчево зайче превзе ме
лута се в мойта душа...
Как ли така заслепена,
как ще успея сега
да разгадая за мене
слънцето кой разгоря ?
Слънчево зайче, прощавай
чак слепота причини ми...
Втурвам се, бягам към мрака
не, не издържам, иди си...
Не, престани аз проплаках
не, не издържам така...
Нищо подобно не чаках
Бягай от мене сега !
Бягай от мене далече!
В сянката аз ще се скрия.
Поривът често ми пречи.
Слънце в сърцето ще скрия...
Слънчево зайче остави ми
само за миг светлината.
Без да усетя откраднах си
място за него в съдбата...
цитирайспомних си това и го изрових от архива :
Слънчево зайче намира
в погледа смисъл да спре...
Слънчево зайче намира
трепет във мойто сърце...
Кой ли сега ми изпраща
слънчеви сбрани лъчи?
Кой ли очите премрежва
пращайки ярки искри?
Кой се опитва да влезне
даже за миг в мисълта?
Слънчево зайче превзе ме
лута се в мойта душа...
Как ли така заслепена,
как ще успея сега
да разгадая за мене
слънцето кой разгоря ?
Слънчево зайче, прощавай
чак слепота причини ми...
Втурвам се, бягам към мрака
не, не издържам, иди си...
Не, престани аз проплаках
не, не издържам така...
Нищо подобно не чаках
Бягай от мене сега !
Бягай от мене далече!
В сянката аз ще се скрия.
Поривът често ми пречи.
Слънце в сърцето ще скрия...
Слънчево зайче остави ми
само за миг светлината.
Без да усетя откраднах си
място за него в съдбата...
Много ме зарадва. Навярно със стих може. Да, със стих всичко може.
Привет от Вал!
цитирайПривет от Вал!
22.
анонимен -
Ако можете, включете се в конкурса
04.08.2010 09:28
04.08.2010 09:28
"Още стихове за вечните неща - 2010".
Краен срок - 30.ІХ.
Три стихотворения след регистрация в сайта
http://shivachevo.com/
цитирайКраен срок - 30.ІХ.
Три стихотворения след регистрация в сайта
http://shivachevo.com/
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол