Постинг
21.03.2010 20:18 -
* * *
* * *
Ти - обичана и грешна, и свята,
звезда при мен случайно дошла.
Във всяка моя вечер самотна,
намерила пролука в наранена душа.
Сега си отиваш, но аз ще те върна.
Не всичко в мен ще изгори.
В съня си навярно аз ще те зървам,
но знаеш ли колко много боли?
Ти - обичана и грешна, и свята,
звезда при мен случайно дошла.
Във всяка моя вечер самотна,
намерила пролука в наранена душа.
Сега си отиваш, но аз ще те върна.
Не всичко в мен ще изгори.
В съня си навярно аз ще те зървам,
но знаеш ли колко много боли?
Прекрасен стих..Тъжен, но искрен! Браво, Вал!
цитирайВ сребристолунните пътеки на нощта
с мандрагоров дъх уханен
пристъпва бавно в(ъв) съня
и бликва във сърцето порив странен
Като нимфа морска, родена от вълните
при теб се връща изгревно с звездите,
но щом зората сипне над простора
със грацията дивна на кошута се стопява
и само споменът горчив остава
да напомня, че сън било е и уви!
сътворена е от мъжки блян и от сълзи.
цитирайс мандрагоров дъх уханен
пристъпва бавно в(ъв) съня
и бликва във сърцето порив странен
Като нимфа морска, родена от вълните
при теб се връща изгревно с звездите,
но щом зората сипне над простора
със грацията дивна на кошута се стопява
и само споменът горчив остава
да напомня, че сън било е и уви!
сътворена е от мъжки блян и от сълзи.
Добро и усмихнато утро Вал!
Нека вече не боли, нека е светло!
цитирайНека вече не боли, нека е светло!
Нежност е, въпреки че боли!
цитирайтрябва да е винаги малко влюбен...или да е готов да се влюби...(Нещо като с водката!:)))
цитирайно от любовта понякога въобще не можеш да се съвземеш!
цитирайmiaa написа:
Прекрасен стих..Тъжен, но искрен! Браво, Вал!
Вал ти благодари!
slavei написа:
В сребристолунните пътеки на нощта
с мандрагоров дъх уханен
пристъпва бавно в(ъв) съня
и бликва във сърцето порив странен
Като нимфа морска, родена от вълните
при теб се връща изгревно с звездите,
но щом зората сипне над простора
със грацията дивна на кошута се стопява
и само споменът горчив остава
да напомня, че сън било е и уви!
сътворена е от мъжки блян и от сълзи.
с мандрагоров дъх уханен
пристъпва бавно в(ъв) съня
и бликва във сърцето порив странен
Като нимфа морска, родена от вълните
при теб се връща изгревно с звездите,
но щом зората сипне над простора
със грацията дивна на кошута се стопява
и само споменът горчив остава
да напомня, че сън било е и уви!
сътворена е от мъжки блян и от сълзи.
Това среднощно стихотворение ми изпълни душата. Благодаря ти.
queerfish написа:
Нежност е, въпреки че боли!
Радвам се, че можеш да се усмихнеш. Аз също се опитвам.
smile999 написа:
Добро и усмихнато утро Вал!
Нека вече не боли, нека е светло!
Нека вече не боли, нека е светло!
може и да е залез, но да не боли...
Както винаги при теб: голямата красота на силните чувства!!!
цитирайБлагодаря ти, приятелю!
цитирайВ душата на никой не трябва да е пусто! Именно вярата ме спасява!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол