НОВА ПРИКАЗКА ЗА СТАРАТА ГОРА

          Може би си мислите, че Старата гора вече я няма? Това не е така. Тя си съществува на предишното място и си е същата, но нейните обитатели вече не са същите. Изминаха доста години откакто гората се присъедини към Голямата джунгла и жителите й станаха други. Познатите и симпатични животинки пораснаха, остаряха даже, младите, които запрашиха в други гори, се върнаха, а някои вече ги няма на този свят. 

         Тъгата ме налегна и аз се отправих към Старата гора с надеждата да се срещна със Зайко, Сивушко, доктор Га, Катеричката Рунтавелка, Еленчето и неговата любима, Прасчо, Кроки, Порчо, Лисана. Не ми се искаше да се натъкна на Лошия Сив Вълк За него бях подочул ужасни неща. Бил се издигнал и станал истински господар на Старата гора, но какво ли не разправят хората? Други пък го възхваляват – бил велик, от всичко разбирал, построил първокласни пътеки из гората. Честно да си кажа, не мога да вярвам на хорските приказки. Те едва ли разбират света на бедните животинки.

         Гората ме посрещна странно смълчана. Оживените някога пътеки и полянки бяха пусти. Цареше истинско мъртвило. Много от хралупите и познатите ми капанчета бяха залостени и изглеждаха необитаеми. Нима Зайко беше фалирал? Забързах към големия на времето зайков ресторант. Не го открих на старото място. Все пак открих една нова сграда, по-скромна от ресторанта, носеща името „Механа на Зайко”. Беше тъмна и видимо затворена, но когато се вгледах забелязах изпод завесите светлинка. Затропах настоятелно по вратата и след време ми отвориха. Пред мен застана самия Зайко. Едва успях да го позная. Беше остарял горкия. Той явно ме позна по-бързо, дръпна ме за ръката и съзаклятнически прошепна:

         - О, Разкзвачо! Откъде се пръкна? И защо си без маска? Влизай бързо, тъкмо сме се събрали.

          Вмъкнах се в залата и се огледах в полумрака. Имаше само три четири маси, празни и разположени на видимо разстояние една от друга. Обаче в ъгъла, на една маса, се бяха сгушили няколко посетители, които тихо разговаряха и явно консумираха от любимата на Зайко домашна ракия. При моята поява настана леко мълчание, всички се обърнаха към мен и аз забелязах сред клиентите няколко мои стари познати – Сивушко, Порчо  Еленчето, вече станал голям елен и няколко непознати. После разбрах, че това са пришълци от други гори, но харесало им тук и останали да си живеят в гората. Всички се зарадваха на моето появяване, изправиха се да ме посрещнат, запрегръщаха ме и моментално ме настаниха до тях. Веднага ми бе сервирана ракия и салатка от кисели краставички за замезване. И тогава се започна един мухабет, ама чак до зори. Но нека започна отначало. Всички се надпреварваха да ме питат как съм, къде съм се изгубил и продължавам ли да разказвам приказки. Отговарях им на две на три. Умирах от любопитство  да разбера какво все пак става с гората. Започнах първо с познатите личности. Веднага бях затрупан с информация как първо започвало много хубаво, как получили велики обещания за промяна, как ще се отправят към светлото бъдеще. Някой преуспели. Зайко се замогнал, ресторантът и дискотеката процъфтявали. Порчо, покрай „веселите бонбончета” също се изправил на крака. Еленчето и неговата любима заминали в чужбина и там се изучили за програмисти, но им домъчняло за дома и се върнали, ама сега са без работа. Сивушко така и не успял да се реализира, но затова пък създал многолюдно семейство и все още е щастлив, въпреки, че вече изнемогва. Всички били много обнадеждени. Постепенно нещата започнали да се влошават. Сивият Вълк застанал твърдо на горския трон, обкръжил се с верни поддръжници, които се нарекли горско правителство. Бързо се научили да благославят  и да боготворят своя Създател и били несменяеми. За това спомогнали и няколко мисирки, нарекли се журналистки. На времето били избягали от близкото село и се установили за постоянно в гората. Те постоянно хвалели успешното царуване на горския цар, възпявали построените нови пътечки и полянки, прехласвали се по всички приказки и хвалби на правителството. То не били строежи и след това успешни ремонти на горски пътечки, обществени хралупи и колосални реколти от тикви. Постепенно данъците били увеличени. Цените скачали като обезумели. а частните стопани изнемогвали.  Появили се чужди елементи, които лека-полека срутили малките и средни местни бизнесмени и такива като Зайко и Порчо се сринали. Големият ресторант на Зайко фалирал и той едва се спасил като се приютил в скромната механичка. А бизнесът с „бонбонките” на Порчо бил заграбен от Големия Пор. Горкият Порчо така и не се научил да плаща исканото от Господаря. Опитал с хазарта, ама и там не му провървяло, даже не успял да избяга навреме.

         Това ми разказваха моите горски приятели и колкото повечко чашки обръщаха толкова по-словоохотливи ставаха.

         Някои от горските жители успели да се издигнат. Например доктор Га. Сега бил министър на горското здраве. Бил взел под крилото си, разбира се, Катеричка Рунтавелка. И тя се наредила. Прасчо оглавил пък министерството на отбраната. Цялата търговия преминала в ръцете на Кроки. Без умора той превозвал по реката стоки и ГМО храни. И всичко това законно, не си мислете, че е контрабанда. Даже преди дни доставил и чуждоземните апарати за гласува, които щели да се използват в предстоящите избори. То пък едни избори щели да бъдат... Хич не е време за избори. В тази обстановка...

          И тогава разговорите достигнаха до най-интересното. Най-сетне попитах защо гората е така пуста и е толкова мрачно. Настана мълчание и моите приятели нещо се натъжиха. Вгледах се в очите им и съзрях една такава болка...

         Продължиха след като им напълниха още по една чашка.  Всичко започнало почти неусетно.. Постепенно сред горските жители се породило напрежение, което прераснало в недоволство.  Младите вече не искали да живеят по този начин и започнали видимо да се бунтуват. Пенсионерите се опитвали да ги успокоят, но не успели.

         И тогава, преди една година, в гората плъзнали слухове за тежка болест, върлуваща сред човеците. В началото никой не й обърнал сериозно внимание. Великият Вожд гръмко заявявал, че това си е проблем на човеците,  да си го оправят! Нямало начин тази беда да пристигне в тяхната славна гора.  И всички от правителството били готови за противодействие. Така говорили доктор Га и Вожда. Но скоро болестта обхванала все повече гори и царства. Забелязали я дори в приказната гора,. Даже Баба Яга се тръшнала и вече беряла душа. И неизбежното се случило. Болестта проникнала и в Старата гора. Някои  разправят, че  била пренесена от мисирките, които избягали от човеците, други доказват, че била донесена от чуждоземни прилепи, но това не е толкова  важно. По-важното било, че веднага се намерили специалисти, които пророкували тежко бъдеще. Горският народ се изплашил, а властимеещите наложили строги мерки. Заведенията били затворени, разходките забранени, всички трябвало да слагат маски. Много пострадали и дечицата. Детската градина била затворена, да не говорим за училището. Учениците трябвало да учат онлайн, демек от къщи. Малката Феичка, която се била завърнала в гората,  много се измъчила от преподаването онлайн.  Сега проклетата болест върлувала и много животинки, особено по-възрастните и хронично болните, се заразили. Някои от тях си заминали от този свят. Наложили се карантини, вечерни часове и преследване на ходещите без маски. Малката горска лечебница се пукала по шевовете. Там властвал доктор Га и Катеричката Рунтавелка. Те подготвяли горското население за масова ваксинация. Настанала поредната бъркотия с ваксините и някакви „зелени коридори”, които аз така и не разбрах какво представляват. Даже самият Сив Вълк се разболял, но бързо оздравял и бодро препускал по горските пътечки да инспектира състоянието на своя народ.

         На моя въпрос дали моите приятели са се ваксинирали, те се захилиха и бодро отговориха, че те сега, в момента, се ваксинират. Наляха ми още да се ваксинирам и аз и ми заговориха за изборите. Не бяха на едно мнение, но явно им беше писнало да се крият в механата и искаха най-сетне да излязат на светло. Разпяха се, захванаха бунтовни песни и като че ли бяха щастливи. Явно ваксината започна да показва качествата си.

         Аз замълчах. Като никога аз не разказвах, аз слушах и си мислих за мълчанието на агнетата. Долових един куплет от бодряшката песен. Нещо много познато и същевременно далеко, останало, ако не се лъжа, от един велик поет:

         „Буйни огньове горят в наший сън,

         И в съня изхрептяваме:

        Скоро ще съмне, скоро ще съмне

        Утрото всичко оправя.”

         Знаех продължението, но не продължих. Животинска му работа, трябва ли човеците да се месят? Явно ваксината и на мен ми беше дошла в повечко. Постепенно очертанията започнаха да се размиват. Образите на моите горски приятели започнаха все повече да ми заприличват на човешки. Неща като в „Животинската ферма” на Оруел, само че наобратно.

         Излязох без да се сбогувам. Беше наистина на зазоряване. Искаше ми се да видя слънцето. Но не го съзрях. Явно в гората то не се вижда толкова лесно. Но нищо, аз знам, че то ще се появи.

                                                                                                   От „Приказките на Вал”

ПРИКАЗКИ ЗА СТАРАТА ГОРА

http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/24/detska-prikazka.533975

http://valben.blog.bg/poezia/2010/04/26/oshte-edna-detska-prikazka.535091

http://valben.blog.bg/poezia/2010/05/05/prikazkata-prodyljava.540252

http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/21/prikazka-za-diado-koleda-i-lisana.654557

http://valben.blog.bg/poezia/2010/12/23/prikazka-za-diado-koleda-i-negovite-podaryci.655505

http://valben.blog.bg/poezia/2010/08/22/prikazka-za-dobrata-i-loshata-duma.594593

http://valben.blog.bg/poezia/2010/09/04/prikazka-za-sgovornata-drujina.600522

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/19/zdravna-prosveta-3-prikazka.578901

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/21/zdravna-prosveta-4-prikazka.579883

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/05/zdravna-prosveta-prikazka.572523

http://valben.blog.bg/poezia/2010/07/09/zdravna-prosveta-2-prikazka.574684

http://valben.blog.bg/poezia/2010/11/05/prikazka-za-vylkyt-i-sedemte-vylcheta.630303

http://valben.blog.bg/poezia/2011/04/01/prikazka-za-tygata.720718

http://valben.blog.bg/poezia/2011/01/14/prikazka-za-hranitelnata-veriga.667735

 

 

 

Чудесна е тази нова среща с любими твои герои, Вал, благодаря ти! В същото време и натъжава... Чрез похвата на иносказанието си сътворил убийствена гротеска на нашето време. Картината е наистина тъжна - и много страшна... Твоето алегорично връщане в любимата гора е колкото "нова приказка", толкова и "стара истина". Истината за дрипавите гащи на Елин-Пелиновия дядо Тодор, за "смачканата калимявка на дядо поп":))) "Ама защо ти е тая пуста истина?"
Поздравления за куража, за гражданския патос и за вярата в победата на доброто и справедливостта.
Поздрави, Вал!

Благодаря ти, Вени! Благодаря да разбирането. Имаш благодарностите и поздравите на всички обитатели на Старата гора.:)))

МНОГО ПРИКАЗКИ- НЕ Е ПЪРВО-АПРИ;СКА! ПОЗДРАВИ

Поздрави и от мен!