НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
Наливам си от бирата и сядам пред телевизора, че е време за новините. Тече брифингът на Генерала. Опитвам се да вникна в мъдрите му поучения, но нищо не успявам да доловя. Защо ли? Ами защото Ленчето, съседката от горния етаж си е спретнала купон. Дъни една чалга... Купон ли? Как купон?! Та тя не е ли карантинирана, демек изолирана? И я кара на чалга. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че в магазините, в такситата и в градския транспорт я имаше денонощно, а сега съм принуден да я слушам и вкъщи. Отпивам от бирата. Не ми остава друго освен да увелича звука. Правя го и сменям канала, пак брифинга... На трети, момче се удавило... не разбрах къде... тока поскъпва... с не знам с колко лева... По-нататък пенсионерка дарила пенсията си за борбата с коронавируса, депутати се карат, поредна катастрофа, ремонти на магистрала и водопровод, бедствено положение в Щатите... И пак чалга! Явно съм попаднал на музикален канал. Вече ми писва. Хващам телефона и звъня на съседката. “Ленче, бе, кво става? Да, ясно ми е, че имаш купон... разбирам, че сте си пийнали... имате повод... ами добре де, само ако може по-тихичко”. Хората се забавляват. Аз се вторачвам в трагедиите, които стават, а те си пиянстват и слушат Ивана как пее: “Води ме ти в квартална кръчма...” Ама, как ще ходи в квартална кръчма, то сега не може, Генералът ще й се кара... Явно празнуващите не ги интересува какво се случва по света. Или не искат да ги интересува? Искат в квартална кръчма... Отпивам от бирата... А, та тя бутилката се е изпразнила! Но нещо не върви, горчи ми нещо! Решавам да си нарежа салатка и да си сипя нещо по-твърдо. Продължавам да превключвам каналите – навсякъде хора с пистолети, които се избиват. Всичките тия филми са ми еднакви. Попадам и на спортен канал. Спирам се на някакъв мач. Гледам го десет минути докато разбера кои отбори играят. Преди малко бяха със сини фланелки, сега са със зелени, а ето ги и с червени, а с жълтите никакви ги няма... След доста време разбирам, че това са репортажи от различни стари мачове. Какви ли мачове искам? Та нали всички първенства по света са прекратени. Защо ли плащам за тая цифрова телевизия, след като няма какво да гледа човек вечер? Еха, брифингът свършил... ама започва брифинг на министър председателя. Опитвам се да се заслушам. Виж ти – щял да спи на пухена възглавница... Я, някакво романтично филмче! Ето малко спокойствие. Отварям си втора бира. така и не си правя салатка. Филмчето не е лошо. Малко тъжно. Почти се разплаках. След час и половина и още две бири, ето какъв е резултатът. Опитвам се отново да намеря още нещо за гледане. Шумът от горния етаж все повече се усилва. Явно са си пуснали някой голям хит. Какво им харесва на хората да слушат и припяват даже, чалгица от две изречения, изпети от изрусен травестит? Започват късните новини. Правя отчаян опит да се заслушам, но вместо това в ушите ми кънти чалгата. Писва ми. Явно няма да се гледа телевизия тая вечер. Отварям си нова бира. Гледам тъпо в една точка и си мисля за нещата от живота... Тая чалга не била толкова лоша. Даже имало и смислени неща. Допивам си бирата и се качвам при съседката. Все пак купонът продължава. На кого му пука за нещата от живота. Нали има пиене и поп-фолк...
Колко точно си описал всичко, Вал!
Усещам и иронията и недоволството, но...
До по-добри дни!
Колко точно си описал всичко, Вал!
Усещам и иронията и недоволството, но...
До по-добри дни!
"Човечеството трябва да направи своя избор между свободата и щастието, а за преобладаващото мнозинство щастието е за предпочитане."
Джордж Оруел /1984/
Поздрави, Вал!
След петата ракия пред очите на героите от този разказ се открива панорамата на селското гробище, общо за християни и мюсюлмани - да не се хаби място за два гробищни парцела. Хоризонтът пред твоя герой след петата бира е къде-къде по-примамлив:) Така че не се оплаквай - всяко зло за добро!:)))
Много свежо, много реалистично - поздравления, Вал! Всеки има нужда от време на време да направи "нещо нетипично" - пък нека коронавирусът да е виновен:)
Поздрави - и благодаря за усмивките! Бъди здрав!
Поздрави, Вал!
Твоите съседи ми се виждат доста опасни. Щом припяват за войници, може би и маршируват. Ти внимавай, че не се знае какво може да се получи. :)) Ама наистина велик е нашия войник, но напоследък никакъв го няма: :((
Поздрави!
След петата ракия пред очите на героите от този разказ се открива панорамата на селското гробище, общо за християни и мюсюлмани - да не се хаби място за два гробищни парцела. Хоризонтът пред твоя герой след петата бира е къде-къде по-примамлив:) Така че не се оплаквай - всяко зло за добро!:)))
Много свежо, много реалистично - поздравления, Вал! Всеки има нужда от време на време да направи "нещо нетипично" - пък нека коронавирусът да е виновен:)
Поздрави - и благодаря за усмивките! Бъди здрав!
Не обичам чалгата, никак не я обичам и не се заслушвам в текстовете. Но сред биричките се заслушах и открих нещо, което ме натъжи. Героинята пее: "Води ме НЯКЪДЕ, ВСЕ ЕДНО къде"... някъде без цел и посока, независимо къде. Е, разбира се, след малко се уточнява - в квартална кръчма, там където се достига след бясно каране на червено, там където ще те напсуват. Там вече си нетипичен, необикновен и "свободен" Познато, нали? Ето това е страшно. И никак не се учудвам, че комшиите на troia маршируват и припяват военни маршове. Това дали е нетипично?
Поздрави!