ВСЯКО ПРАВИЛО СИ ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ
- Идеалният болен е болен без близки! – беше непоклатимото златно правило на доктор Добродушков.
Той имаше твърде сериозни основания да мисли така.
Близките нарушават режима и диетата на болния, плашат го с разни небивалици за болестта му, разстройват вътрешния ред в болничното заведение.
В дългогодишната практика на доктора имаше безброй примери за това.
Веднъж деветата рода на един с три перфорации на язвата чичо от село му бяха донесли седем черва кървавица и половин мехур “бабек”, обилно поръсен с червен пипер, защото от ядене всичко минавало.
Един грижовен зет пък мъкнеше при всяко посещение кутия с шоколадови бонбони за скъпоценната си тъща – диабетичка.
А една тъща беше донесла на зет си, който страдаше от киселини в стомаха, цяла касетка лимони.
Близките нахлуваха не само в дните за посещения, а – истинска напаст – обсаждаха болницата непрекъснато; по всяко време на денонощието. Те свиркаха, хвърляха камъчета по прозорците, караха болните да се показват по халати и пижами, което безспорно увеличаваше процента на простудните заболявания през есенно-зимния сезон.
Един любящ съпруг дори се беше изхитрил да се наеме за работник на отсрещния новостроящ се жилищен блок, за да е цял ден близо до жена си, на четвъртия етаж на болницата.
Близките даваха чудовищни “здравни” съвети на своите болни, досаждаха до смърт с безкрайните си молби и ходатайства. Сякаш спиртосания черен дроб на кварталния пияница щеше да се почувства по-добре, ако за него се застъпи председателят на клуба на анонимните алкохолици.
Затова доктор Добродушков гледаше да не се мярка в болницата, когато имаше свиждане. А случеше ли се дежурен – горко на закъснелите посетители. Следобедната визитация започваше винаги в шестнадесет часа и санитарите не много любезно ги избутваха от болничните стаи.
Денят, в който студентът Сотирчо постъпи в болницата също беше ден за посещения. Но при него не дойде никой. Момчето беше от дълбоката провинция, плащаше си редовно наема, така че дори хазяйката му не дойде да го търси в болницата.
Седмици наред кривата на температурата над Сотирчовото легло с непрекъснатите си спадове и повишения приличаше на някакъв безкраен планински гребен. Лекарите загрижено клатеха глави. И всичко до онзи четвъртък, когато при болния дойде едно момиче. Едно съвсем обикновено момиче, негова колежка от института. То приседна на крайчеца на леглото, тръсна къдрици и натопи в емайлираното канче за вода няколко току-що откъснати кокичета. Нищо повече. Отиде си точно в шестнадесет часа, с което стана почти симпатично на доктор Добродушков.
На следващия ден за посещение то дойде пак. И на по-следващия. Кокичетата в неговата градина по някакъв необясним природен феномен цъфтяха цял месец.
А през този месец в състоянието на болния настъпи дългоочаквания прелом. Лекарите облекчено въздъхнаха. Някой предположи, че освен на упоритото лечение подобрението може би се дължи на нивалиновата еманация на кокичето.
Но очевидно тук имаше нещо съвсем друго.
Тогава именно строгият доктор призна, че златните правила търпят понякога изключения.
Благодаря за коментара.
Хубава вечер!
Радвам се, че ти е харесало това разказче. Обичта побеждава всичко.
Хубава вечер!
Любовта лекува всички болести.
Особено грижовните зет и тъща - реципрочно.)))
Ако любовта да е била причината за оздравяването, д-р Добродушков ще трябва да си сдъвче дипломата.
:)))
Особено грижовните зет и тъща - реципрочно.)))
Ако любовта да е била причината за оздравяването, д-р Добродушков ще трябва да си сдъвче дипломата.
:)))
Горкият доктор, идеше му да си изяде дипломата, ала нали си беше добродушен, само се усмихваше и се радваше на Сотирчо!
А от мен благодарности и весел ден! :)
01.04.2012 12:03
Но любовта победи и момчето оздравя! Това си е правило! :)
Поздрави!:)
Поздрави!:)
Докторът си знае работата. И кокичето и момичето помогнаха. Сигурен съм, че го е забелязал! :)))
Ласкави са твоите думи. Благодаря ти за тях! :)