ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА В ПРИКАЗКИТЕ

        Започвам моето писание с уговората, че темата, която засягам е безкрайна и съвсем не мога да я обхвана напълно. През досегашния си съзнателен живот съм изчел безброй много приказки и мога с увереност да твърдя, че в мнозинството от тях е засегната любовта. Приказките, както и легендите и митовете, са фрашкани с влюбени принцове и принцеси, с богове и богини, с напълно земни люде, които се срещат и се обикват. Огромен процент от тях завършват винаги с думите: "И заживели дълго и щастливо!", което всъщност е прекрасно. Но не всички завършват така оптимистично и щастливо. Затова ще започна с една от любимите ми приказка.

        Това е приказката на Андерсен "Храбрия оловен войник". От нея всеки може да научи как едно оловно сърце може да обича истински. Това е една много тъжна приказка.

        Ханс Кристиан Андерсен е автор и на още една много тъжна приказка. Това е приказката за малкото морско момиче, което в името на своята голяма любов се преборва с остарелите морски  предръсъдъци, побеждава даже и природните закони и постига своята цел. Ариел от "Малката русалка" успява да замени своя прекрасен глас за едни най-обикновени крачета. С тях излиза, макар и за кратко, от водния си затвор и се докосва до своя любим. Тук приказката може да завърши, но гениалният датчанин слага един печален край, в който любовта се слива с вечността.

        Но нека да се прехвърлим на най-познатите ни и оптимистични приказки.

        Пепеляшка от едноименната приказка, е една голяма късметлийка. Тя не само разполага с помощта на своята леля, но когато хуква да бяга от бала, може би случайно, изхлузва своята кристална обувка. Ако не беше тази обувка едва ли щеше да се стигне до щастливия завършек. Обхванат от любовна треска принцът разпорежда на своите царедворци да се преквалифицират на обущари и да мерят обувката на всяко момиче в царството. И всичко си идва на мястото. Любовта възтържествува.

        Историята на Спящата красавица е малко по-различна. В тази приказка злото действа още в началото. Принцесата се убожда на вретено и заспива. Замъкът е обвит със зловеща мрежа, която води до смъртта на много влюбени младежи. Сто години трае тази анабиоза докато не се появява чакания принц, който се преборва с проклятието, целува хубавицата и всички в замъка се събуждат и са щастливи. Любовта за пореден път побеждава.

        Като пример за масово приказно влюбване мога да посоча "Снежанка и седемте джуджета". В нея джуджетата, преди идването на Снежанка, си живеят по строго определени правила - тежък труд, прибиране в къщичката, вечеря и сън. С пристигането на младото момиче животът на трудолюбивите човечета коренно се променя. Те дават на Снежанка всичко - своите столчета, своите чинийки, своите чашки, своите легълца, своята къщичка. И всички са щастливи. Те я обикват. И тогава злото се намесва под формата на отровна ябълка. Снежанка отхапва и се тръшва на земята. Тогава, разбира се, се появява принцът. Той бързо се влюбва в красивото момиче и активно съдейства за идването й в съзнание. Следва всеобща радост, а влюбеният принц бързо мята Снежанка на коня си и я отнася в своето кралство. А джуджетата остават със своята работа, своите столчета, чинийки и чашки, със своите легълца в тяхната самотна къщичка.

        Винаги съм се учудвал защо злите вещици избират едно и също животно за своите пакости. Това животно е жабата. Много принцеси са превърнати в жаби, които чакат все някой да се влюби в тях и да ги целуне. Това ще развали магията и те отново ще заживеят нормално. Ами пък ако този някой е красив принц...? Хубаво е една млада принцеса да мечтае и да се надява. На пръв поглед мисията е невъзможна. Но понякога се случва и това води до масова истерия сред принцовете да обикалят блата и канали, в които да търсят жаби за целуване.

        Запомнил съм един стар и напълно излишен ритуал. Това е тестът, който да установи дали любимата на принца е истинска принцеса. Предлагат на ошашавеното момиче да легне върху грахово зърно и я наблюдават дали ще заспи. Ама как ще заспи кандидат булката когато цяла нощ си мисли за принца и за това, което им  предстои?

        Не мога да не спомена модерния напоследък Шрек. По-точно неговата любима Фиона. Тя обича истински и в нейните очи веселият дебеланчо не е един обикновен мързеливец от блатото, а истинският мечтан принц. Не мога да не спомена и странната любов на Магарето и симпатичната Змеица от същата приказка, от която се ражда нов биолоичен вид - магаренце с крилца.

        Иска  ми се да завърша тази част на писанието с една героиня, която за мен е символ на упоритост, мъдрост и точна преценка на ситуацията. Това е, разбира се, е Шехерезада. След като е осъдена на смърт от безумния султан Шахриар, тя бързо взема най-правилното решение и започва през нощта да му разказва приказки. Успява да го омайва с ласкавия си гласец, кокетно държание и интересни безкрайни приказки. Така измореният султан, подпомогнат може би от някоя  и друга чашка винце, заспива без да дочака края на приказката. Той ще разбере края на тази приказка на другата нощ, но веднага ще последва нова приказка. И така нощ след нощ. Цели 1001 нощи. Е, колкото и да е глупав Шахриар, а той никак не е глупак, не може да остане безразличен към красавата и умна Шехерезада и се влюбва в нея, отменя смъртното наказание и я прави своя съпруга. Ето това е Жена!

        Сега ще премина към легендите и митовете. Държа да отбележа, че при тях, любовните случки са много по-сложни и многопластови. Това се дължи на факта, че в любовната игра постоянно се забъркват богове и богини, герои и обикновени човеци. Не трябва да забравяме, че легендите и митовете също са приказки, а в тях всичко е възможно.

        Ще започна с боговете.

        Като рекордьор в любовните забежки се приема Зевс. Той е всемогъщ сваляч и въпреки ревността на Хера, неуморно преследва по-засуканите богини и красивичките представителки на простолюдието. Успява с помощта на някои свои трикове да постигне своите цели. Например, преобразява се на бик, гълъбче или златен дъждец и така достига до пълното блаженство. Небесното царство постепенно се препълва с негово потомство - млади богове и полубогове. По неговият път вървят почти всички богове на Олимп - Аполон, Афродита, Хермес и дори Хефест. Нека не забравяме едно малко лигаво богче -  Купидон (Амур). То е снабдено с лък и стрели, постоянно се мотае из небесата и стреля по който му падне. Стрелите му са вълшебни и този, когото улучат, моментално се влюбва. Това не е лошо, но Купидон (Амур) често допуска грешки и улучва представители от един и същи пол. Не че се случва нещо специално, но понякога това води до весели случки и скандали. Да не пропусна и онези странни същества с копитца и рогца. Това са сатирите. Те са постоянно похотливи и с занимават изключително с любов.

        Любовта и намесата на боговете понякога достига трагични размери. Такъв е случаят с Хубавата Елена. И в тази история е намесена една ябълка - "Ябълката на раздора". Тя е подхвърлена от една злобна богиня и спора около нея води до цяла война. Менелай, законният съпруг на хубавицата, е направен на глупак, булката му е отвлечена в Троя от влюбения вече Парис и войната започва. Тази война продължава много години и завършва с падането на Троя. Загиват много герои - Хектор, Кастор, Ахил, Приам, Парис. Ето докъде може са доведе една необуздано огнена любов. 

        Тази история е свързана с още един популярен герой - Одисей и по-скоро с неговата вярна съпруга Пенелопа. Този герой оцелява след голямото клане и се запътва да се връща в Итака. В интерес на истината трябва да се отбележи, че не се разбързва много, шляе се из морето и преживява много приключения. В това време Пенелопа го очаква и не вярва на носещите се слухове, че той е загинал, че е забягнал и няма никога да се върне. И го дочаква. Героят се завръща, оправдава се с лошо време, бури и капани, заложени му от коварни сирени и за сетен път се уверява в съпружеска вярност и любов на своята съпруга.

        Ако погледнем скандинавските богове, ще видим, че нещата не са по-различни. Могъщи богове като Один, Тор, Фрея, Лофи, Астрилд, Балдер и много други са големи любовчии, постоянно воюват и се занимават с интриги. Даже грозничкият хитрец и пакостник Локи не остава по-назад и в резултат на любовните си похождения се сдобива с ужасяващо поколение, в това число и с един кон с шест крака.

        Но нека се върна към една история, която уважавам много Това е историята за коварната любов на Далила към Самсон. Героят бил толкова влюбен, че не издържал на ласките на Далила и признал къде се крие неговата сила. След като разбрала, че силата на нещастния влюбен е в косите му, Далила се възползвала от една изтощителна страстна нощ и след като Самсон заспал, му отрязала косите. Героят мигновено изгубил силата си и се  превърнал в обикновен неудачник. Бързо бил окован в пранги и хвърлен в зандана на двореца. Но тук измамницата допуснала една грешка. Тя не преценила, че когато косата на нещастника порасне, той ще възвърне своята сила. И това се случило. С пораснала вече коса Самсон се изправил, скъсал веригите си и разрушил върху себе си двореца. Тази случка е пример как един истински мъж, след голяма и нещастна любов, може да запази свето достойнсво и да се изправи. Ето, това е Мъж.

        Анализите на подобни истории могат да продължат до безкрайност, но не е необходимо да продължавам. Ясно ми е, че всичко в света на приказките, легендите и митовете се въртят все около любовта. Така е и в живота на човеците и колкото по-скоро разберем, че трябва да сме добри и да обичаме, толкова ще живеем по-добре. Трябва да сме сигурни, че ако искаме да бъдем обичани, трябва самите ние да обичаме честно и всеотдайно. И тогава ще заживеем дълго и щастливо.

Впечатляваща целенасоченост, пълнота, всеобхватност - истински научен трактат.
Беше ми много интересно да прочета! Поздравления, Вал!

Напоследък съм се отдал на "философски" разсъждения. Надявам се да ми се отдават. Сега съм се заел със следващия "трактат". Отново за основа ще ми послужат приказките. Много се радвам, че първият ми опит ти е харесал.
Благодарности от Вал!

Това си е научен труд. Иска се богата култура, за да анализираш толкова много произведения.
Браво на теб!
"Като рекордьор в любовните забежки се приема Зевс. Той е всемогъщ сваляч и въпреки ревността на Хера." И аз съм си го мислела, но и сега е така. Мъжете с власт не са от най- верните съпрузи.:) Имаме за пример от новите /бивши/ управляващи.

Ех и ти, приятелко! Съчиненото от мен не е научен труд, а само един опит да си припомня доброто старо четиво и повод за кой ли път за прочета нещо наистина смислено. Честно да си кажа аз не знаех какво точно означава "трактат", но след справка в тълковния речник, този термин ми хареса и реших да го използвам. Радвам се на твоя коментар. Под много интересен ъгъл разглеждаш написаното за Зевс и сравненията, които правиш с управляващите. Напълно съм съгласен с твоите разсъждения. Ще се опитам малко да ги продължа. Зевс е един и всичко, което притежава му е дадено свише, а при нас Зевсчетата са много повече и всичко, което притежават им е дадено от нас, простосмъртните. А това са лъжите, високомерието, алчността, безсрамието, имунитета. Те са вече в друг свят, за тях животът е приказка. А ние сме принудени да четем тази тяхна приказка и да й вярваме.