Постинг
03.05.2014 11:57 -
Светлина в дъното на мрака
СВЕТЛИНА В ДЪНОТО НА МРАКА
Ще се завърна
по следите
на забравата.
И ще открия
недокоснат спомен,
останал сам
сред хаоса на чувствата.
Това ми стига.
След това
отново ще съм буден
в мъгла от пропилени мигове.
Досадни,
без вина прокудени,
ще отминават
дните
винаги забързани...
Това ще стига.
И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига.
От "Задъхан път"
Ще се завърна
по следите
на забравата.
И ще открия
недокоснат спомен,
останал сам
сред хаоса на чувствата.
Това ми стига.
След това
отново ще съм буден
в мъгла от пропилени мигове.
Досадни,
без вина прокудени,
ще отминават
дните
винаги забързани...
Това ще стига.
И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига.
От "Задъхан път"
Прекрасно!:):):):)
Гушни някой готин спомен за около пет минути....
После гледай напред, в бъдещето, с усмивка.
цитирайГушни някой готин спомен за около пет минути....
После гледай напред, в бъдещето, с усмивка.
отворената врата към дъното на мрака. Напред и не се обръщай за да си припомниш миналото! Горе главата Вал.....!
цитирайjoysii написа:
Прекрасно!:):):):)
Гушни някой готин спомен за около пет минути....
После гледай напред, в бъдещето, с усмивка.
Гушни някой готин спомен за около пет минути....
После гледай напред, в бъдещето, с усмивка.
А многото по пет минутки, които те чакат в бъдещето? :)
aip55 написа:
отворената врата към дъното на мрака. Напред и не се обръщай за да си припомниш миналото! Горе главата Вал.....!
Повярвай ми, няма никакъв песимизъм... Има само една мъничка тиха тъга!
Хей, Приятелю, НЯМА НЕДОКОСНАТ СПОМЕН, особено ако е красив.... /личен опит.../
цитирайivoki написа:
Хей, Приятелю, НЯМА НЕДОКОСНАТ СПОМЕН, особено ако е красив.... /личен опит.../
Има само опити да бъде забравен спомен или по-точно, опити да не се докосва спомен...
(y) Така е !!!!
цитирай"И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига."
Когато достигаме дъното ударът е силен и събуждащ!И точно тогава намираме пътя,който сами виждаме и който ни вдига отново там-във Вселенската светлина!Споменът отново оживява,дори и със сълзи закичен!
цитирайза да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига."
Когато достигаме дъното ударът е силен и събуждащ!И точно тогава намираме пътя,който сами виждаме и който ни вдига отново там-във Вселенската светлина!Споменът отново оживява,дори и със сълзи закичен!
takaini написа:
"И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига."
Когато достигаме дъното ударът е силен и събуждащ!И точно тогава намираме пътя,който сами виждаме и който ни вдига отново там-във Вселенската светлина!Споменът отново оживява,дори и със сълзи закичен!
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига."
Когато достигаме дъното ударът е силен и събуждащ!И точно тогава намираме пътя,който сами виждаме и който ни вдига отново там-във Вселенската светлина!Споменът отново оживява,дори и със сълзи закичен!
Искрено се радвам, че отново коментираш при мен.
Всъщност, решението да публикувам това мое стихче е продиктувано от твоята публикация за миговете живот. Това нещо, написано от мен, е много, много старо. Тогава дъното беше твърде далеч, но не се виждаше светлина, а сега ударът е факт, но той ме накара да видя Светлината...
Радва ме,че си преодолял изпитанието...тогава...
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
цитирайНищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
takaini написа:
Радва ме,че си преодолял изпитанието...тогава...
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336
Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)
И това много ме радва!
Малко е тъжно, много е истинско и все пак.... да насочим позитивни мисли към светли бъдещи спомени ;)
Дълбока душа имаш!
Поздрави и светлина, разбира се!
цитирайМалко е тъжно, много е истинско и все пак.... да насочим позитивни мисли към светли бъдещи спомени ;)
Дълбока душа имаш!
Поздрави и светлина, разбира се!
valben написа:
http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336
Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)
takaini написа:
Радва ме,че си преодолял изпитанието...тогава...
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336
Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)
Вместо отговор!
http://takaini.blog.bg/drugi/2010/07/06/prekyrsheni-krile.572679
Поздрави!:))
benitta написа:
И това много ме радва!
Малко е тъжно, много е истинско и все пак.... да насочим позитивни мисли към светли бъдещи спомени ;)
Дълбока душа имаш!
Поздрави и светлина, разбира се!
Малко е тъжно, много е истинско и все пак.... да насочим позитивни мисли към светли бъдещи спомени ;)
Дълбока душа имаш!
Поздрави и светлина, разбира се!
Доскоро си мислих, че няма искрени усмивки в този блог, но съм се лъгал... Благодарности и поздрави и от мен! :)
takaini написа:
Вместо отговор!
http://takaini.blog.bg/drugi/2010/07/06/prekyrsheni-krile.572679
Поздрави!:))
valben написа:
http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336
Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)
takaini написа:
Радва ме,че си преодолял изпитанието...тогава...
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!
Благодаря ти!
http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336
Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)
Вместо отговор!
http://takaini.blog.bg/drugi/2010/07/06/prekyrsheni-krile.572679
Поздрави!:))
Никога, никога крилете на птицата не трябва да бъдат прекършени, вярата загубена и любовта забравена... Винаги има надежда!
В дъното на всяка мъка
има парченце надежда.
Ако надеждата изчезне,
мъката се превръща в бездна…
Поздрави!
цитирайима парченце надежда.
Ако надеждата изчезне,
мъката се превръща в бездна…
Поздрави!
melin написа:
В дъното на всяка мъка
има парченце надежда.
Ако надеждата изчезне,
мъката се превръща в бездна…
Поздрави!
има парченце надежда.
Ако надеждата изчезне,
мъката се превръща в бездна…
Поздрави!
Ако полетиш в една бездна не е толкова страшно. Страшното е, когато пропаднеш отново в същата бездна. Това са го измислили китайците. И са прави, много са прави... А надеждата никога не трябва да изчезва!
Поздрави от Вал!
На вълните на красотата "недокоснат спомен,
останал сам..."
цитирайостанал сам..."
zaw12929 написа:
На вълните на красотата "недокоснат спомен,
останал сам..."
останал сам..."
Радвам се, че написаното се е харесало. Издигане, пропадане - всичко го има в живота... Все пак, трябва да си спомняме с добро!
В мълчанието има слово, в мрака - светлина.
цитирайmelin написа:
В мълчанието има слово, в мрака - светлина.
Трябва само да успеем да чуем словото. А този, който съзре светлината в дъното на мрака, ще оцелее...
Тихо и нежно докосване до спомена - тъжно, но сладостно - поне за миг. Бавно потъване като кротък залез - към мрака и хаоса, от който сме произлезли, за да изплуваме към светлината на други дни и светове, ако сме били истински. Да се превърнем самите ние в спомен - тъжен, но достатъчен да осмисли едно случило се съществуване. Така разтълкувах за себе си посланията на тия стихове - не знам дали съм във вярната посока. Но това, което почувствах, беше много дълбоко и различно! Благодаря! Поздрави!
цитирайdonchevav написа:
Тихо и нежно докосване до спомена - тъжно, но сладостно - поне за миг. Бавно потъване като кротък залез - към мрака и хаоса, от който сме произлезли, за да изплуваме към светлината на други дни и светове, ако сме били истински. Да се превърнем самите ние в спомен - тъжен, но достатъчен да осмисли едно случило се съществуване. Така разтълкувах за себе си посланията на тия стихове - не знам дали съм във вярната посока. Но това, което почувствах, беше много дълбоко и различно! Благодаря! Поздрави!
Бавно потъване като кротък залез... - много ми хареса! Благодаря за присъствието ти при мен и интересния коментар!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол