при лебедите е така ...
Споделеност желая! Всяка сбъдната радост прави приказката по възможна !:)

Напомни ми времето, в което се лутахме в търсене на голямата любов...
Мисля, че най-накрая успяваме да се намерим с нашата птица и звездичката ни заблестява ;)
Поздрави!

И при хората е така. Самотна приказка няма. Няма и приказка без край. А понякога и звездичките парят и изгарят, но именно затова са звездички...

Ами, това е прекрасно, особено ако я намериш...

Самотните птици бързо умират ........ и не само птиците.....

Точно така е!

В самотата си човек преоткрива себе си.

Да, понякога и това се случва...

На странните въпроси...намираш ли отговори?

А имаш ли странното чувство, че някои странни въпроси нямат нужда от отговори? Та то нещата са напълно ясни... Трябват само очи, за да се видят и уши, за да се чуе мълчанието...
Привет от Вал!

Чудесно пишеш, valben!

Искрено се радвам, че моите писания ти харесват. Благодаря за поздравите! Поздрави и от мен!

Възможно е -да!Това е смисъла човешки-все търсещ и винаги вярващ в пътя към онази магия,която те пленява,която те издига и прави най-обичащия и най-докоснатия от нея...Заради тази магия-Любов-оставаме влюбени в прекрасното,в невъзможното,оставаме търсачите на светлината!Когато ни бъде разрешено и когато искаме с цялото си сърце-ние срещаме онова същество,което ни дарява най-топлото и запомнящо се чувство...Благодаря ти,valben!!!

Благодаря ти за прекрасния коментар. Точни и правдиви думи. Хареса ми определението "търсачи на светлина". Понякога светлината е толкова близо, трябва само да я докоснеш - нежно и влюбено. Но понякога се разминаваш. Пожелавам ти никога да не ти се случва подобно разминаване!
Поздрави от Вал!

Благодаря ти за прекрасния коментар. Точни и правдиви думи. Хареса ми определението "търсачи на светлина". Понякога светлината е толкова близо, трябва само да я докоснеш - нежно и влюбено. Но понякога се разминаваш. Пожелавам ти никога да не ти се случва подобно разминаване!
Поздрави от Вал![/quote]

Вярно е това,което казваш,Вал!Интересното е,че светлината,която ние търсим е в нас самите!Там-в Душата ни, ние търсим онова отражение-онзи миг-онова deja vu-когато сме се слели с птицата и...полетели...И нещичко мое...написано когато...

"Ако бяхме щастливи
дали мъката бихме видели?
Ако бяхме безгрешни
дали бихме могли да простим?
И онази магия Любов,
как преплували бихме,
ако знаехме че тя е безкрайна!?"

Благодаря и поздрави,момче!!!

Вярно е това,което казваш,Вал!Интересното е,че светлината,която ние търсим е в нас самите!Там-в Душата ни, ние търсим онова отражение-онзи миг-онова deja vu-когато сме се слели с птицата и...полетели...И нещичко мое...написано когато...

"Ако бяхме щастливи
дали мъката бихме видели?
Ако бяхме безгрешни
дали бихме могли да простим?
И онази магия Любов,
как преплували бихме,
ако знаехме че тя е безкрайна!?"

Благодаря и поздрави,момче!!!

[/quote]

Уморих се да прощавам... А дали се уморих да обичам? Вероятно съм голям грешник! Останалото нека бъде мълчание...