Прочетен: 4116 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2020 09:18
/На предизвикателството/
Роди се в едно мъгливо утро, в царството на жълтоликите, на един огромен пазар. След като стихна първият му писък се огледа с любопитство около себе си. Никой не му беше обърнал внимание. Двукраките същества се тълпяха около него, блъскаха се, бърбореха нещо неразбрано и се пазаряха. Пълнеха торбите си с прилепи, плъхове, месо от четириноги, скапани плодове и зеленчуци, след което доволни продължаваха нататък. Скоро му стана скучно. Чувстваше, че се е родило за велики дела и усещаше потребност да започне.
И се започна.
Подскочи метър, метър и половина и се вкопчи в окървавената престилка на едно от съществата. След това се прехвърли на един по-бавен клиент и тръгна из града. Посети дома му, поразходи се из децата му, излезе още един път навън с домашния любимец и вече гордо защъка по широкия свят. Още не носеше корона, но знаеше, че ще я получи. Гордееше се с това и с нетърпение очакваше да стане известно.
Покатери се на най-модерния еърбъс и с него долетя до Царството на макароните. В него беше посрещнат подобаващо. С песни и танци го разнасяха от семейство на семейство, скоро посети и чуждоземни семейства, а от там се запозна с много царства по целия свят. Никак не се учуди когато населението на тези царства започна да измира. Знаеше, че за да стане велик, трябваха и много жертви. Тогава се заговори за короната. Тази корона чудесно прилягаше на малката вирусна глава, но какви ги говоря?! Малкият вирус вече беше станал голям и мощен. От него започна да се страхува целия свят.
Когато попадна в едно малко, бедно и отрудено царство Вирусчо беше амбициран до крайност. Беше решил да го погуби. Мислеше, че ще му е лесно. Царството тънеше в боклуци, въздухът беше замърсен, нямаше вода, а царедворците постоянно се караха, спореха помежду си, създаваха закони за млади и стари. Прогонваха младите и не увеличаваха пенсиите на старите, все с обещанията за ново светло бъдеще. Но Вирусчо не беше преценил едно нещо. В царството командваше строг, но мъдър цар. Опасността го завари зает с отговорни царски дела – прокарване на магистрали, ремонти на същите, построяване на заводи, рязане на лентички, запушване на спукани тръби, пак рязане на лентички... Гадното вирусче не го уплаши. Веднага предприе спешни мерки. Организира кризисен щаб, назначи за отговорник своя най-личен царедворец, който се изправяше всеки Божи ден с генералската си униформа по царската телевизия и даваше препоръки и заповеди, броеше срещналите се с нахалника, размахваше пръст и благо съветваше:
- Стойте си вкъщи! Не излизайте навън! Ще се глобяваме! Всички да носят маски! Пикът още не е дошъл...
Всичко това даде резултат. В царството стегнаха редиците и дисциплината като че ли се върна. Улиците и парковете опустяха. Тук таме се мяркаха само забързани стопани със своите домашни любимци, стиснали под мишница пакет тоалетна хартия. А маскираните полицаи дебнеха приготвили фишовете. Пикът наближаваше...
Вирусчо остана сам на пустата улица. Огледа се наоколо и погледът му попадна върху помръкналата витрина на луксозен, но празен магазин. Огледа се със задоволство. Беше пораснал вече достатъчно голям за да носи Короната, с която самите човеци го бяха короновали. Усмихна се, потърка доволно пипалца и продължи нататък да търси нов гостоприемник.
Борбата продължаваше...
СТОЙТЕ СИ ВКЪЩИ ! ! !
Вероятно ги е имало и на яве, не съм много сигурен, но съм сигурен, че са се страхували както и сега. И са лъгали и са били лъгани. В това съм сигурен.
Поздрави от Вал!
"Това е приказка, разбираш ли.... Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп?....? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?" /Елин Пелин/
Но приказката ти си я бива - събира в едно толкова много неща! Прави моментна снимка на цялата действителност!
Поздравления, Вал! И няма да се даваме на вирусчо, нали?
Очакваме продължение...
Хубава и тъжна приказка и за съжаление има продължение.
Приятна вечер и благодаря ти за удоволствието да навляза в твоя свят.:)
"Това е приказка, разбираш ли.... Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп?....? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?" /Елин Пелин/
Но приказката ти си я бива - събира в едно толкова много неща! Прави моментна снимка на цялата действителност!
Поздравления, Вал! И няма да се даваме на вирусчо, нали?
Очакваме продължение...
Не ми се щеше да разказвам тази приказка, но трябваше да отвърна на едно предизвикателство. Наистина се получи тъжна картинка и едва ли ще последва някакво продължение. Тъжното е в пустотата и двата метра дистанция, но не забравяй, че и под маската може да съществува усмивка. Живи сме и Горе главата!
Вал.
Хубава и тъжна приказка и за съжаление има продължение.
Приятна вечер и благодаря ти за удоволствието да навляза в твоя свят.:)
Не ми се ще тази приказка да продължава. Твърде много тъга се натрупа в моя свят. Ще се връщам пак в Старата гора и нейните обитатели. Разказвачът се измори и отново е време за отдих.
С пожелания за нови разказчета. Твоите си ги бива!
Но се питаме, дали то не е било от най-добричките сред своите братя човекомразци..., и просто е искало да опознае хората, и да им сподели страданията си, колко е самотно и тъжно да живееш изолиран от другите си събратя в карантина!?
Но аз дочух и една по конспиративна версия на приказката! Бил я изпял барда на Великата Ламя, и преразказана от дворцовия шут на Змейския Везир! Но била дочута от драконовата му прислужница, а синчето и, едно малко палаво драконче, я разказало на моя гълъб хвъркикотейки се...! Така че ти ще бъдеш единственият човек който я е чувал, ако не дай си боже с мен нещо се случи...!
Уффф, Много е интересна историята, но нещо ми се губи човешката логика на фактите... Драконови истории... Пък и нали ги знаеш тия шутове каквк ги плещят... Ще подремна и утре ще питам пак гълъба за да разкажа.
Лека нощ Вал, и пак благодаря че ни усмихна с тази приказка, и надявам се и аз малко...
Лекс
Но се питаме, дали то не е било от най-добричките сред своите братя човекомразци..., и просто е искало да опознае хората, и да им сподели страданията си, колко е самотно и тъжно да живееш изолиран от другите си събратя в карантина!?
Но аз дочух и една по конспиративна версия на приказката! Бил я изпял барда на Великата Ламя, и преразказана от дворцовия шут на Змейския Везир! Но била дочута от драконовата му прислужница, а синчето и, едно малко палаво драконче, я разказало на моя гълъб хвъркикотейки се...! Така че ти ще бъдеш единственият човек който я е чувал, ако не дай си боже с мен нещо се случи...!
Уффф, Много е интересна историята, но нещо ми се губи човешката логика на фактите... Драконови истории... Пък и нали ги знаеш тия шутове каквк ги плещят... Ще подремна и утре ще питам пак гълъба за да разкажа.
Лека нощ Вал, и пак благодаря че ни усмихна с тази приказка, и надявам се и аз малко...
Лекс
Какви само ги дрънкат разните бардове, лами, гълъби и шутове! Та цялото това царство се напълни с шутове, които се надпреварват да се подмазват на Великия Крал. Сега вече ми е ясно откъде е чул тази приказка Разказвача на приказки. И конспиративната версия ще изплува сред хората и тогава на Вирусчо душицата да му е яка. Човешката логика на фактите ми подсказва, че все някога ще дойде краят и тогава ще стане интересно - без маска и без грим. Озъбеното свирепо куче не е безсмъртно.
Уф, и аз какви само ги бръщолевя! Сега да си слагам маската и да изляза малко да се поразходя като спазвам дистанцията. Така де, нали трябва да оцелеем...
И много повече заслужаваш!
Усмихвай се всеки ден.
И много повече заслужаваш!
Усмихвай се всеки ден.
Ще ми се зачита ли за матурата по литература?