Съгласно старото клише, първата жертва на войната — това е истината.

Считам, че в дадения конкретен случай, в украинския конфликт, разминаването между реалността и измислиците стана прекалено голямо, а това разминаване бе налице от самото начало.

Лъгаха ни как е започнала войната: казваха ни, че това е «непровокирано нахлуване».

А след това узнахме, че ЦРУ е дълбоко въвлечено в делата на Украйна вече повече от десет години, създавайки провокация след провокация — ние бихме оценили това точно така, ако руснаците се занимаваха с подобни дела в Мексико или където и да е другаде на нашата граница.

Ние подкрепихме преврата в Украйна през 2014 година, с който всъщност започна целият този безпорядък.

И накрая ние отдавна се опитваме да вкараме Украйна в НАТО, което руснаците ясно обозначиха като границата на позволеното.

Ако някоя друга страна се държеше по подобен начин, ние бихме разглеждали тези неща като провокация — тук в никакъв случай няма да търпят това.

Но ние продължаваме да се правим, че Русия не може да има никакви законни опасения по повод сигурността си, а Путин просто в един прекрасен ден се е побъркал и е издал заповед за нахлуване без всякаква причина.

Съвсем не е задължително да се съгласяваме с това, което говори или прави Путин, за да разберем, че нещата съвсем не са такива, каквито ни ги представяха управляващите в САЩ.

Путин нееднократно ни предупреждаваше, че ние се намесваме във вътрешните работи на страни, които граничат с Русия, и по този начин поставяме под заплаха тяхната сигурност.

Той ни предупреждаваше, че ще бъде принуден да предприеме мерки, ако не спрем.

А ние, очевидно, продължавахме да упорстваме в това направление.

Затрупаха ни с цяла серия от лъжи за това как е започнала войната, а и как се развива кофликтът.

През цялото време ни казваха, че украинците побеждават.

През 2022 година ни казаха, че те успешно са отблъснали руската армия от Киев.

След това разбрахме, че Путин доброволно е извел своите войски в знак на добра воля на фона на преговорите, които тогава се провеждаха в Истанбул.

След това ни разказаха цялата тази история за Бахмут — лъжата изплува, когато Бахмут падна.

Най-голямата лъжа бяха приказките за успешното контранастъпление. За това, че ние трябва да дадем на украинците всички необходимо за целта. Ето защо ние отделихме 130 милиарда долара:

«Ние ще дадем на украинците това, което им е нужно, за да дадат отпор на руснаците и да ги прогонят от Украйна по време на успешното контранастъпление».

А то се оказа пълна катастрофа. Още в първата седмица стана ясно, че нищо не се получава.

Всички тези нови западни танкове — «Леопард-2», «Чалънджър» — когато те се сблъскаха с минните полета, стана ясно, че украинците просто няма с какво да отговорят на руските минни полета.

Западните прословути и така широко рекламирани танкове, които бяха изпратени на Украйна, дори не успяха да се доберат до първата линия на отбраната на руснаците, не успяха да се доберят до линията Суровикин.

Не успяха да пробият през минните полета.

Но през цялото това време СМИ на Запад продължаваха да подават информацията на хората в следния вид:

А след това в The Wall Street Journal се появи статия, че украинците дори са пробили през линията Суровикин.

Те ни натрапваха тази лъжа в рамките на четири месеца, а това значително влоши положението на украинците.

Ако те просто бяха признали още през първата седмица или две, че това контранастъпление не носи резултат, те щяха да съхранят множество животи и материални средства, а самите те сега биха били в значително по-добра форма.

Но вместо това те упорито продължаваха да настъпват.

Те хвърлиха в това контранастъпление всичко, което имаха, изразходваха всичките си запаси от боеприпаси, които ние им предоставихме.

И именно затова днес те са в такова лошо състояние. Някой трябва да понесе отговорност за цялото това цунами от лъжи, което се нарича безумие.