ПОЖАР

Горим, Българийо, горим

и бързо се превръщаме във пепел.

И никой не разбра дори

защо не зърваме небето светло.

 

Мълчим, Българийо, мълчим,

задавени и все обезличени.

С невиждащи за Бог очи,

невярващи и премирени.

 

Търпим, Българийо, търпим

не щем да се събудим от кошмара.

Не виждаме, че всичко е мъгла и дим,

и продължаваме да носим си самара.

От вчера горим буквално.
Ние мълчим и търпим по два Самара дори.
Само се питам: До кога?!
Поздрави, Вал!

Едва ли остана някой, който може да отговори. А тези, които могат да дадат отговор държат запалената клечица.
Поздрави, Кате!

Тъжно стихотворение, тъжна действителност! Но магарето е умно и интелигентно животно, упорито и издръжливо. Не се оставя в калта, хвърля на земята и неудобния товар, и омразния ездач. Лошото е, че е много, прекалено много търпеливо.
Много ми хареса, Вал!
Поздравления!

Не ти ли се струва, че магаретата станаха твърде много в тази наша държава?