ПРИКАЗКА ЗА СКРОМНОТО МОМИЧЕ 

        Близо до Старата гора, в едно селце, живеело малко момиченце. Живеело с мама и татко, а те били много бедни и едва свързвали двата края. Момичето нямало скъпи играчки и дрешки, но никога не се оплаквало. Било винаги засмяно и весело и помагало много на своята майка. Ставало тъжно само когато било болно, а то боледувало доста често. Боляло я главичката, кашляло, вдигало температура и постоянно подсмърчало с носле. Добрата й майчица била ушила една кърпичка, с която да бърше мокрото си носле. Тогава още ги нямало модерните сега специални мокри кърпички, детски кърпички "Бочко" и мекичките парфюмирани кърпички. Затова кърпичката на мама била най-обикновена платняна кърпичка, която винаги била  изпрана, изсушена, изгладена и чакала поредната детска хрема.

        Всяка вечер майката на малкото момиченце разказвала на своята рожба по една приказка. Приказките били много интересни - все за принцове и принцеси, за приказни змейове и вълшебници. А момиченцето си мечтаело и вярвал, че все някога ще се случи чудо.

        И се чудото се случило. Това станало в една бурна нощ. На вратата се потропало и в стаята се вмъкнал един странник. Той бил мокър до кости и видимо измръзнал. Помолил за подслон - да се постопли и подсуши. Бил облечен стряскащо. На главата си бил нахлупил истински цилиндър, наметнат с аленочервена пелерина, той излъчвал около себе си странно сияние. Бащата и майката веднага помогнали на закъсалия пътник. Разположили го по-близо до огъня, предложили му кърпа да се подсуши и даже го нагостили със скромната си вечеря. Скоро странникът се съвзел и погледнал малкото момичевце. То неднага разбрало, че ги е посетил истински въълшебник. Да, вълшебник и то от добрите. Всички знаем, че има и зли вълшебници, но този бил от добрите. Бурята го връхлетяла на връщане от голям конгрес на вълшебниците и той се заблудил в Старата гора, объркал пътя и се озовал пред малката къщичка.

        Момиченцето не се смутило, усмихнало се и попитало дали наистина е вълшебник.

        - Да, аз наистина съм вълшебник, принцесо. И мога да правя чудеса. Ти какво ще си поискаш? . отговорил с усмивка чичкото и размахал, незнайно откъде появила се, пръчица.

        - Но аз не съм принцеса - засмяло се момиченцето. - Аз съм едно най-обикновено момиче и не искам нищо да ми подаряваш.

        - Но то не може така - възмутил се вълшебникът. - Трябва да получиш нещо. Вие бяхте толкова добри, стоплихте ме, изсушихте ме, даже ме нахранихте. Знаеш ли колко рядко се срещат такива хора? Мога да ти дам много неща - златни монети, диамантена огърлица, маркови дрехи, супер играчки... Мога да те направя истинска принцеса. Хайде, избирай.

        Момиченцето се замислило и внезапно се разкискало.

        - Добре, чичко, ще си поискам нещо. От приказките на мама научих, че истинските принцеси си бършат нослетата с копринени кърпички, а аз си имам само една обикновена кърпичка. Ако е възможно подари ми една копринена кърпичка, с която да си бърша нослето и да се почувствам като принцеса.

        Магьосникът не казал нищо. Само въздъхнал, свалил магическия си цилиндър, забъркал в него с магическата си пръчица и замърморил нещо. Скоро измъкнал от цилиндъра малко пакетче и обикновената носна кърпичка на детето изчезнала. Когато момиченцето ратворило покетчето ахнало от изненада. В ръцете си държало изящна кърпичка от китайска коприна, общита със златни конци.

        То се засмяло и хукнало да покаже на родителите си подаръка на добрия магьосник. Но изведнъж се спряло, натъжило се и бързо се върнало при магьосника. Смутено прошепнало:

        - Много е хубав този подарък, за който благодаря, но ще те помоля нещо. Върни ми кърпичката на моята майка. Аз много си я харесвам. Мама, когато я изцапам, винаги ми я изпира и изглажда. Кърпичката винаги ухае на мама.

        Магьосникът отново нищо не казал. Не се ядосал, само се поусмихнал. Грабнал копринената кърпичка и я пуснал в цилиндъра. След това отново забъркал с пръчицата, замърморил нещо и поканил момичето сама да извади това, което се намирало на тайното място. За втори път момиченцето се изненадало. В ръката си държало две кърпички - старата и копринената. Чак тогава добрият вълшебник се обадил:

        - Искам отново да ви благодаря, мили хора. Сега трябва да се сбогуваме. Бурята вече премина, а и аз имам още много работа.

        Вълшебникът отворил вратата, но преди да излезе, се обърнал и бодро заявил:

        - Знайте едно - вашето момиченце ще стане принцеса!

 

В истинските приказки доброто сърце и скромността, предаността към близките и обичта, гостоприемството и сърдечната благодарност са добродетели, които се награждават щедро. Притежателите им са бедни на средства, но духовно много богати хора - и обикновено съдбата ги дарява с привилегии, които са спечелили с възхитителното си поведение - прави ги принцове и принцеси. Справедливостта се възцарява, читателите са щастливи. Изведени са ценни морални поуки.
В това отношение твоята приказка е много, ама много истинска - и много красива!
Поздравления, скъпи Вал!

"Вдъхновението" за тази приказка дойде от скъпата ми внучка. Тя много често подсмърча и майка й постоянно я гони с модерните кърпички. Когато й я разказах тя много я хареса и веднага реши да я драматицираме. Аз ще играя вълшебникът, а пък тя момиченцето. А мама, тати, баба и прадядо й щели да бъдат публиката. И сега сме в усилена подготовка. Вече намерихме две кърпички, вълшебна пръчица и цилиндър. Котаракът няма да вземе участие. Малката иска да го превърна в принц, нали съм вълшебник, ама май няма да стане. Усилено репетираме и пазим всичко в тайна. Ще стане, сигурен съм!