АКО

Ако някога полетиш

може да те заболи -

ако паднеш, разбира се.

Но все пак ще ти остане

вятърът в косите.

 

Ако повярваш с надежда

може да те заболи -

ако някой те предаде.

Но все пак ще ти остане

усилието да успееш.

 

Ако истински обикнеш

може да те заболи -

ако някай те излъже.

Но все пак ще ти остане

нежния спомен.

Затова:

       Обичай.

            Вярвай с надежда.

                 И тогава ще полетиш.

Винаги е така - нещо остава в нас след преживяното, понякога болезнено и мъчително, понякога чисто и красиво - като спомена за любовта.
Хубави стихове - вложил си сърцето си!
Поздрави, Вал!