НОЩТА НА ПОЕТА

Нощта настъпва, времето е спряло
и светлините са отдавна избледнели.

Светът угасва, но не всичко е изтляло,
денят не пуска свои поетични трели.

Сърцето все още иска да запее,
но тъгата спомени преглъща.
Единствен въглен в ъгъла догаря
и сива пепел в блясък той превръща.

Вратата се притваря все още бавно,
опитва се да заличи дори искрата,

която продължава да докосва,
осмисляйки на всекиму съдбата.

Нощта е тук, часовникът отмерва,
живота на бушуващата жар,

а моята душа продължава да лудува

не в жар, а в истински пожар.

С лека тъга и мека нежност.
Хубаво си го написал, Вал!
Поздрави!

Радва ме твоя прочит и разбирането.
Радвам се, че ти е харесало.
Вал

Романтично, меко и в същото време толкова пламенно!
Ти си целият в това стихотворение, Вал!
И това драматично описание на нощта - поетично ноктюрно в цис мол за душата:)
Поздравления!

Прекрасен поздрав! Благодаря!