Постинг
28.11.2022 13:22 -
Като мъчна философия за необратимостта на времето
Автор: kossef
Категория: Поезия
Прочетен: 3686 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2023 12:12
Прочетен: 3686 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 13.01.2023 12:12
Като мъчна философия
за необратимостта на времето
Дъхът ми спираше,
когато те целувах.
И
не се страхувах
да умра
от глад за кислород.
Вдишвах
от Животворящия в косите ми
и отпивайки кармична жизненост
от блясъка й във очите ти
греховно Бог
ме въплощаваше
в притръпващ от любов твой роб,
разпъвайки ме кръстно в похот,
от безмълвния им самодивски зов
на пулсиращите по гърдите ми,
намагнитващи ме доживот,
немирни твои
купчинки магнитни.
... О, не! -
в юбилея на съпружески оброк сега,
май-май,
не бива да опитваме
магията в естетиката на греха.
Ще липсва!...
И с пръсти вплетени
от спомените по онези щури дни -
приклонени само нека
един към друг седим.
С гаснеещата във смирение увереност
за безумно постижимата ехей-ехей преди
изгаряща любовна вечност...
Няма коментари
