Прочетен: 6519 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2022 11:14
ПРИЯТЕЛ
Ако искаш да имаш приятел,
на когото да вярваш докрай,
не чакай, побързай тогава
и свойта ръка му подай.
Ако е истински, той ще отвърне
и в беда ще предложи своето рамо.
Бедата в миг ще отмине и само
остава да се усмихнете двама.
Тогава щастлив ще бъдеш и ти,
ако предложиш своето рамо
щом съзреш горчиви сълзи
и нека те да бъдат за двама.
Ако искаш да имаш приятел,
който да бъде до теб,
просто подай му ръка.
И аз мисля, че е добре пръв да дадеш знак - било за извинение и помирение, било за приятелство. Какво ще получиш насреща, е друг въпрос - светът стана зъл и страхлив, и недоверчив, и подъл, и двуличен... свят на кризи, на лавини от ежедневни трагични събития, на природни катаклизми, свят пред война. Хората се умориха и отчаяха - и май поозверяха. Може да намериш насреща истински, стойностен човек, запазил позитивната си нагласа към живота, но може да бъде и друг - не по-малко истински и стойностен, но позагубил вярата в доброто и желанието за положителни контакти. Затова трябва да се множат всякакви прояви на добронамереност и приятелство, да се укрепва здравото, съзидателното, доброто, да се създава атмосфера на разумност и търпимост, на толерантност и справедливост, на разбирателство и добротворство.
Пиша това, но държа сметка и за един друг коментар, който оставих като отговор на написаното от тебе под последния мой постинг. Понякога нещата не са толкова прости. Подадената ръка е безценен жест, стига да не е закъснял. Не върви да подаваш ръка на треснат от мълния...
Все черни мисли... въпроси без отговор, хипотетични някак и несигурни... като реалността, в която живеем.
А твоето стихотворение е толкова светло, така добро. Прости ми! Прегръщам с две ръце твоята вяра и те поздравявам за зареждащите стихове, за императивния тон! Бъди здрав и се радвай на една хубава, вдъхновяваща с мека красота и доброта есен!
Поздрави, Вал!
Сигурен съм, приятелю в твоето рамо. Аз вече съм се опирал на него.
И аз мисля, че е добре пръв да дадеш знак - било за извинение и помирение, било за приятелство. Какво ще получиш насреща, е друг въпрос - светът стана зъл и страхлив, и недоверчив, и подъл, и двуличен... свят на кризи, на лавини от ежедневни трагични събития, на природни катаклизми, свят пред война. Хората се умориха и отчаяха - и май поозверяха. Може да намериш насреща истински, стойностен човек, запазил позитивната си нагласа към живота, но може да бъде и друг - не по-малко истински и стойностен, но позагубил вярата в доброто и желанието за положителни контакти. Затова трябва да се множат всякакви прояви на добронамереност и приятелство, да се укрепва здравото, съзидателното, доброто, да се създава атмосфера на разумност и търпимост, на толерантност и справедливост, на разбирателство и добротворство.
Пиша това, но държа сметка и за един друг коментар, който оставих като отговор на написаното от тебе под последния мой постинг. Понякога нещата не са толкова прости. Подадената ръка е безценен жест, стига да не е закъснял. Не върви да подаваш ръка на треснат от мълния...
Все черни мисли... въпроси без отговор, хипотетични някак и несигурни... като реалността, в която живеем.
А твоето стихотворение е толкова светло, така добро. Прости ми! Прегръщам с две ръце твоята вяра и те поздравявам за зареждащите стихове, за императивния тон! Бъди здрав и се радвай на една хубава, вдъхновяваща с мека красота и доброта есен!
Поздрави, Вал!
Благодаря за твоя тъжен коментар. За жалост картинката е точно такава. Хубава есен и за теб.
