Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2022 10:59 - На село
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 1716 Коментари: 2 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

НА СЕЛО

Някъде след 1961 година, на село, в селската кръчма.

- Айде бе, Пешо, откога те чакам! Влазай, влазай. Остави го това скапано колело. Няма кой да ти го барне. Сядай тук, до мен, да пиеш една лимоната. 

      - Ида, ида. Ти на лимоната ли си? А така, да се отпусна малко до теб, да си поотпочина. Ти как я караш?

      - Ами така, по пенсионерски.  Караме я някак си с бабата. А ти как си?

      - И аз я карам като теб. Дойде времето да се почиваме, а? Но що не вземем да разредим лимонатата с по едно червено. Да поръчам ли?

      - Може, ама да не е от онова кръщаваното, че последния  път на заранта главата така ме цепеше...

      - Как няма да те цепи, та ти излока цели три кани! Хайде сега, на здраве и разказвай. 

      - Ами, добре сме. Не знам дали си чул, но сина и снахата се преместиха в града. Оставиха ни цялата къща да се ширим из нея с бабата. Те се настаниха в един панелен комплекс и работа си намериха. Синът е труженик в едно предприятие, а снахата преподава в забавачница. Много са  доволни. Много ни радва и внучето. Порасна момчето, вече е пионер и за празника, на манифестацията, до червената връзка му закачиха и голям червен надпис „ОТЛИЧНИК”. Горди сме с него. А вие с твоите какви ги свършихте?

      - А, нашите отдавна са в града. Работят, трудят се и понякога идват да ни видят. Ама им е трудно защото нямат кола, но са се записали за „Москвич” и си чакат реда. Внучката и тя расте. Още с кукли си играе. Все иска голяма кукла, от онези високите, дето викат „мамо”. Баба й обеща да купи такава кукла от Съюза. Нали ще ходят на екскурзия от ТКЗС-то. Ха, сега, на здраве!

- На здраве! Дай да поръчаме още по едно. Тя моята и тя се е записала за екскурзията. Кандърдисва ме и мен, ама аз не ща. Добре си ми е пред телевизора. Гледам си новините и нищо друго не ми трябва. Гледам докато вечерта пуснат химна и тогава си лягам.

  -  Телевизора и аз го гледам. Когато не се мотая из двора в градинката, гледам мачове, новините, гледам и филми, а понякога и хвърлям по едно око и на балета от ГДР-то. Ама ти, много бързо пиеш, бе! Аз не мога така. Последният път малко се попресилих и докато с прибера с колелото паднах три път. Добре, че беше Гацо милиционерчето, та ми помогна да се прибера. Дай сега да поръчаме по още едно и да си ходим за новините.

- Да, време е за новините. Поръчвай, да пийнем за последно, да плащаме и да тръгваме. Ха, на здраве!

– На здраве!

Някъде след 2021 година, на село, в селското барче. 

- Айде бе, Пешо, откога те чакам! Влизай, влизай. Остави я тази кола. Паркирай я близо до вратата, та да й хвърляме по едно око, че може да остане я без странично огледало, я без фар... Може някой и да ти я надраска.  Сядай тук, до мен, да пиеш една кока-кола.  

      - Ида, ида. Ти на безалкохолно ли си? А така, да се отпусна малко до теб, да си поотпочина. Ти как я караш?

      - Ами така, по пенсионерски.  Караме я някак си с бабата. А ти как си? И ква е тази кола?

      - И аз я карам по пенсионерски. С бабата. А колата е на сина. Изпрати я от чужбина. Не знам дали си чул, но е решил да се връща. Напечели се. Стигало му толкова. Сега се връща иска да постегне къщата, да оправи пристройката за мен и майка му, а те да дигнат още един етаж и да си живеят на село. Купи и автомобил от там. На старо, ама като нов. Трябва само малко да го постегна. Красавец. Марка „Мустанг”. Ти какво ще кажеш?

      - Като спомена „мустанг”, що не вземем да разредим колата с чуждоземска ракия, знаеш ли какво „Бяло конче” имат?

      - Става, ама да не е от онази, на цар Киро, че последния  път на сутринта главата така ме цепеше...

      - Как няма да те цепи, та ти излока цяла бутилка от кончето. Хайде сега, на здраве и разказвай.

      - Какво да ти разказвам? Аз вече ти казах. Връщат се нашите. Напечелиха се. Само внукът нещо не иска да си идва. Знае чуждия език. Там си има другарчета. Заедно вършили бели. Само с таблети и джиесеми се занимавал. Ще видим, ще видим като се върнат... Айде, на здраве и да поръчаме по още едно.  

      - Да поръчаме, да поръчаме. На здраве! А моите отдавна се прибраха. Ама са безработни. Мъчат се с дворчето, но нещо не става. Внучката расте. Все с кукли се занимава. Баба й постоянно купува от онези хилавите куклички Барби, ама ще трябва и таблет да се купува. Скоро ще тръгне на училище, а там, нали знаеш, учат и онлайн. Аз помагам колкото мога, но повече гледам да си почивам. Все съм пред телевизора. Откакто прекарахме кабелната имаме много програми – филми, спорт и новини. Много гледам народното събрания. Не че ги разбирам, ама ми е кеф, когато се карат...

      - Брей, ама ти много купешки лафове си научил – таблет, барби, онлайн, джиесем... Ама ти, много бързо пиеш, бе! Аз не мога така. Пък и съм с кола. Ако ме спре полицайчето Гацо, как ще се оправдавам? Хайде да пием по последно, да плащаме и да  си ходим за новините.   

- Ти не се страхувай от Гацо. Той е запладнил. Сега е на бира. Да, време е за новините. Да видим какво са решили за пенсиите. Хайде, на здраве!

- На здраве!




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Намерил си верни и сполучливи па...
05.06.2022 23:32
Намерил си верни и сполучливи параметри за всяко време. Много ми хареса това, че не си опитал да ги сравняваш, да ни внушаваш своето отношение към миналото и днешния ден.
Имам прекрасен спомен от онова време: житни блокове с червени макове и аз вървя по пътечка през тях - пратили са ме за вода. Баба, дядо, майка, татко - всички са на нивата, копаят царевица. Малко преди дола житният блок свършва. Започва друг - с коноп. Конопените растения са поне три пъти по-високи от мен. Но това не ме плаши, напротив, става ми весело. Бързо притичвам до извора. После всички се чудят как това дете не слиза от крушата и цял ден пее ли, пее. Била съм на 3-4 години:)
На 5г. вече имах малка мотичка:)))
Поздрави, Вал! Хубав, весел паралел между някога и сега - поне аз го възприех така. Благодаря ти!
цитирай
2. valben - Благодаря, Вени, за хубавия ком...
08.06.2022 12:12
Благодаря, Вени, за хубавия коментар и прекрасните спомени, които споделяш. Точно това е ценно за човека – да има какво да си спомня и то да е истинско. Времената постоянно се променят. Остава само същността на човек и нека тя да е добра
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3508326
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031