Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2022 14:17 - Нещо странно
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3198 Коментари: 2 Гласове:
21

Последна промяна: 30.03.2022 16:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

НЕЩО СТРАННО

Утро е. Отварям очи и впервам поглед в часовника. Има нещо странно в него. А, да, нали оня ден побутнахме времето с един час напред. Значи не съм се успал. Време е да ставам. Изправям се, протягам се и напръсквам очите си с две-три шепи студена вода. Решавам да изляза, да изпия едно кафе и окончателно да се събудя. Бързам към кафенето и виждам, че надписът за зеления сертификат вече го няма. Влизам и усещам нещо странно. Вътре е празно, посетители няма. Само сервитьорчето Пешо е на една от масите, вперил поглед в голямата плазма отсреща. Сядам на съседната маса и чакам. Поглеждам телевизора. Течат новините. Тъкмо ще науча нещо за пандемията. Не казват ннщо за пандемията. Говорят за войната. Не чувам какво говорят. Виждам само летящи ракети, бягащи хора и преговори. Пешо е спрял звука на плазмата и е пуснал попфолк по мощната уредба.Звучат само певческите напъни на известна фолк певица.

         Пешо се размърдва и пита

         - Кво шъ искъш?

 .       - Дълго кафе и фанта – бодро отговорям аз.

         - Шъ има да чакаш... измърморва сервитьорът и отново вперва поглед в екрана.

         - Ще чакам, нямам бърза работа.Тогава приготви ми и една принцеса с кайма – осмелявам се да помоля аз.

         Пешо изсумтява и тръгва да изпълни поръчката. Аз чакам. След десетина минути кафего пристига. Отпивам щастливо и чакам фантата. Тя пристига след нови десетина минути. Доволен съм. През това време в кафенето нахълтва наперен юначага, мъкнещ две каси безалкохолни напитки.

         - Здрасти, Пешо, ето ти поръчката. Сипи сега по едно.

         Пешо видимо се оживява. Двамата сядат на съседната маса, наливат  си по едно малко и захващат сладък разговор.  

         Говори предимно доставчикът. Неволно дочувам част от разговора.

         - Чакай да ти разкажа какво направил един от таксиджиите – гръмогласно се разсмива младежът. – Да вземе и да напише вчера на вратите на таксито си буквичката Z И тази нощ го пребили и му изпотрошилш колата.  

         Замислям се. Защо ли е написал тази буквичка? И защо ли са го набили? Не мога да си отговоря на тези странни въпроси.

         Най-после пристига и принцесата с кайма. Излапвам я за три минути, плащам и излизам. Огправям се към кварталната градинка. И тя е някак си странна. Пуста е, няма насядали по пейките маскирани пенсионери, да си бъбрят с часове. Празна е и детската площадка. Сядам на една огряна от слънцето пейка и се препичам. Но нещо не ми е слънчево, някак си не ми е пролетно. 

         Сред време се появява и първата група пенсионерки. Те заемат две съседни пейки и започват с бъбренето. Странни са и те. Бързо се досещам защо. Повечето от тях не носят маски, а тези, които носят, са ги смъкнали на брадичките си и всички се смеят. Весело им е. И бъбрят ли бъбрят една през друга. Говорят за обикновени неща. Една докладва каква баница е решила да прави, а другата й вика: „А, не, за тази боница, ще иде много олио, пък и ток!” Трета внезапно пита: „Ама вие запасихте ли се с олио? „ Охо, ние се заредихме оше когато беше евтино.” - отговарят в хор останалите. И са доволни.  

         Откъм кварталния магазин се задават двама младежи. Държат в ръцете си по бутилка бира и сядат на най-крайната пейка. Отпиват от бирата и мълчат. Не са шумни както съм свикнал да ги виждам. Мълчат си и са доволни. 

         Прехвърлям вниманието си върху пенсионерската група. Темата е сменена.

         - Грабнали само по една бохча и бягат. Къде ли ще отидат? – говори онази с баницата.

         - Как къде? Да дойдат тук. Знаеш ли колко празни апартаменти има в квартала? – отвръща втората.

         - Ама те вече са дошли, ето ги там – обажда се трета.

         Проследявам с поглед показаната от нея посока и виждам детската площадка, която вече се е изпълнила с деца и техните майки. И там нещо не е наред. Странно е. Повечето от децата крещят, смеят се и препускат насам-натам. Майките им се карат, гонят по-непослушните и на групички пият кафе, кикотят се и скришом запалват цигара.  

         Но виждам и деца, които не крещят, на бягат и не си играят. Те са се сгушили до своите майки или плахо пристъпват към люлките и катерушките. И майките, и децата са мълчаливи, тъжни и уплашени. Извръщам поглед и го впервам в пролетното слънце, но не ми е слънчево и топло.

         И тогава се случва най-странното. По алеята срещу моята пейка се задава девойка, мъкнеща след себе си кученце.

То е непослушно, припка насам-натам, опъва дългата каишка и вдига краче на всяко храстче и дръвче. Момичето се приближава, усмихва се и ме поздравява. Не я познавам. А може би я познавам, но е без маска и не мога да се сетя коя е. Вдигам ръка и също я поздравявам. Тя продължава да се усмихва и отминава.  Изправям се и се отправям към къщи. Без да се замислям си обещавам утре да стана по-рано, да изляза, да си взема кафе от автомата и да седна на същата пейка. И след като момичето се появи, да го поканя да седне до мен и да си поговорим за пролетта. .

         Съмва се. Отварям очи...



Тагове:   война,   пролет,   кафе,


Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Странно е. И по-странно ще става. ...
30.03.2022 22:44
Странно е. И по-странно ще става. Особено след Първи април. Типичен стокхолмски синдром:) Някак свикнахме с огранименията, особено с маските. Удобни са - скриват толкова много неща:)
А войната винаги е ирационална. И все още ни се струва, че сънуваме. Не усещаме, че навън вече е пролет, че се затопля. Да, странно е - сякаш не е нашият живот, сякаш сме заспали дълбоко и някой трябва да ни събуди от този кошмар.
Хубава композиция! Поздравления, Вал!
цитирай
2. litatru - Много хубаво го е казала преди мен Вени!
31.03.2022 22:16
Да, странно е, неестествено, дори ненормално!

Любовта (обаче) не си е отишла... и смелостта да я имаме!

Приветствам те с прекрасната творба!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3501656
Постинги: 728
Коментари: 12304
Гласове: 106314
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031