КРАСИВА ИЛЮЗИЯ ПРЕЗ ЗИМАТА

Сред пустинята на големия град

Аз те помня безумно красива.

Зима е, а тогава бях млад,

Зима е, но не бяла, а сива.

Буен вятър разпилява листа.

Спомня ми златната есен.

И пронизва ме за мит самота

И незабравени звуци на песен.

Тогава протягам към тебе ръце.

Страх ме е там да те няма.

Приказна фея си в мойто сърце.

Една истинска красива измама.

Красиви стихове и нежна музика - още една илюзия за пролет в този измамно топъл за февруари ден. Добре, че има и реални, истински неща - и топлата длан, която пресреща ръката на другия, е едно от тях.
Поздрави, Вал!

:))

И все пак, илюзия...

Добре е, че все пак се усмихваме...