Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04 08:50 - Приказка за едно падане
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 1370 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 28.04 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ПАДАНЕ

        - Падате ли?

       - Падам... да... А вие?

      -  Аз също падам.

       - Да падаме заедно?

       - Заедно? Да, хайде!

       Когато хората видят падаща звезда, си намислят желание. Когато хората видят падащ лист, се замислят за зимата.

       Те падали и им оставало да проживеят още един миг живот. Един миг и край!

       Много дълго двамата живели един без друг, много дълго - цял живот. Той трептял на вятъра, като останалите листа, радвал се на дъжда и на слънцето. И макар, че живеел само на метър от земята, не си мислил за бездната под него. Тя шепнела с другите звезди и проблясквала нощем над дърветата в парка. И макар, че живеела във висините, не си мислила за възвишеното. Те били различни. Тя никога не би го познала сред другите листа, той не би я отличил от другите звезди. Животът им бил съвършено различен - на вид, по дължина и по смисъл. Ако не се случило това тяхно падане.

       Съдбата сама ги откъснала от техните светове и ги оставила насаме. За миг, само един миг последният в техния живот.

       И тогава се срещнали.

       - Падате ли?

       - Падам... да... А вие?

       - Аз също падам.

       - Да падаме заедно?

       - Заедно? Да, хайде!

       Това си прошепнали. И се обикнали. Какво ли си мислили?

       Но струва ли си да се мисли за нещо, щом в този последен миг те били заедно и се обичали? Какво би струвал техният живот - едно негово кратко лято и милиарди нейни години - без този единствен миг? И толкова ли е важно колко е продължило щастието им, щом го е имало и те никога няма да го забравят?

       Никой не знае кога се ражда любовта. Може би когато два погледа не искат да прекъснат нишката, която ги свързва. Може би когато две дихания се слеят в едно. А може би когато в цялата Вселена не остава никой, освен двамата, които хората наричат влюбени.

       Когато техният миг свършил, всичко продължило, както обикновено: тя се сляла с Космоса, а той със Земята. Но заедно с тях техния миг на щастие запомнили и Земята, и Космоса. И може би благодарение точно на това, всички станали малко по-щастливи - и в Космоса, и на Земята.

       - Да падаме заедно?

       - Заедно? Да, хайде!



Тагове:   звезда,   заедно,   падане,   листк,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Чест и почитания за тази възхвала на истинската, безусловна любов, Вал!
24.04 09:23
Трогна ме, неусетно ме вдъхнови и ме облагороди с чистотата си.
Отдавна не бях толкова мъдро, въздействащо с истинността си творение.
Бъди благословен!
цитирай
2. donchevav - Понякога един миг изпълва време...
24.04 22:31
Понякога един миг изпълва времепространството с повече смисъл, отколкото цял един живот. Мигът на сливане е велик - той ражда нови дървета и звезди, и слънца. Той е любов, но от друг, божествен, космически порядък.
Чудесен текст - мъдър и поетичен! Поздравления, Вал!
цитирай
3. lexparsy - Да ти кажа честно, чета го това в а...
25.04 22:07
Да ти кажа честно, чета го това в автобуса и първото което си мисля е че това е една истинска поезия която трябва да бъде споделена, нищо че в нея има проза...
Даваш ни повод за размисли, които трябва и да по сънуваме...
Имаш и моите почитания Вал!
   Лекс
цитирай
4. valben - Трогна ме, неусетно ме вдъхнови и ме ...
26.04 10:39
batogo написа:
Трогна ме, неусетно ме вдъхнови и ме облагороди с чистотата си.
Отдавна не бях толкова мъдро, въздействащо с истинността си творение.
Бъди благословен!

Благодаря за добрите думи, приятелю! Радвам се, че написаното ти е въздействало така. Всъщност това е една съвсем обикновена история.
цитирай
5. valben - Привет, Вени!
26.04 10:46
donchevav написа:
Понякога един миг изпълва времепространството с повече смисъл, отколкото цял един живот. Мигът на сливане е велик - той ражда нови дървета и звезди, и слънца. Той е любов, но от друг, божествен, космически порядък.
Чудесен текст - мъдър и поетичен! Поздравления, Вал!

Привет, Вени! Все си мислех, че ще забравя тази история, но това не се случи. Тя се повтаря отново и отново в някакъв наистина „космичен порядък”.
цитирай
6. valben - Првет, Лекс!
26.04 10:52
lexparsy написа:
Да ти кажа честно, чета го това в автобуса и първото което си мисля е че това е една истинска поезия която трябва да бъде споделена, нищо че в нея има проза...
Даваш ни повод за размисли, които трябва и да по сънуваме...
Имаш и моите почитания Вал!
   Лекс

Прав си, приятелю. Много е важно да се сънува. И да се споделя, колкото и да е тежко понякога.
Поздрави от Вал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2614360
Постинги: 665
Коментари: 12107
Гласове: 100544
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930