ОТКРОВЕНИЕ
Където и да отида
знай, че няма повече
да кривна от пътя.
Никога не забравяй,
че винаги някой те чака.
Ще чака да обичаш
и да си спомняш за мен.
Не забравяй, че винаги
съм до теб и  не си самотна.
Не забравяй онази нощ,
в която не те докоснах,
но те обичах и ти подарих
едно сърце, което вече бе твое.
Сега е при теб - пази го!
А за мен нека останат нещата,
които ни свързват - всички
скърби и радости,  тъга и мечти,
откровения и най-важното - ОБИЧ,
Защото без нея не можем.
А тишината? Е, за нея
нека сега помълчим...

Много силно, задъхано, с усещане за спастичност, за прочистване на гърлото и на душата. Като къртене на кашлица - не можеш нито да я скриеш, нито да я спреш.
Въздейства - и забравям онова "няма повече", на което ние, жените, рефлекторно не вярваме. И завиждам по женски на Нея, че притежава това сърце, което убива всяка тишина с любов и песен.
Поздравления, Вал!

Цялата Любов, Мъдрост и Истина, които Бог е вложил в сърцето и душата ти, текат като вода от високопланински извор в това твое творение!

Просто нямам думи да отговоря на точния анализ и коментар. Благодаря от сърце!

Така нареченото от теб "творение" се възприема по този начин от теб по една много простичка причина. То е истинско и не претендира за нещо голямо. Благодаря ти за добрите думи.

Следвай таланта