Постинг
28.09.2020 09:59 -
Пробуждане
ПРОБУЖДАНЕ
Отпуснал длани и с пресъхнали очи,
от думи зли и хули наранен,
в света на полуделите мечти
се връщам сам и уморен.
Край мен звездите нажалени от любов
разхвърляно-свалени бавно помътняват.
Луната шепне своя вечен зов,
нощта се мъчи с гняв да ме удави.
Но вятърът ще ме събуди сутринта
ще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича.
Отпуснал длани и с пресъхнали очи,
от думи зли и хули наранен,
в света на полуделите мечти
се връщам сам и уморен.
Край мен звездите нажалени от любов
разхвърляно-свалени бавно помътняват.
Луната шепне своя вечен зов,
нощта се мъчи с гняв да ме удави.
Но вятърът ще ме събуди сутринта
ще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича.
"Но вятърът ще ме събуди сутринта
ще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича."
цитирайще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича."
Втората строфа също е чудесна - звучи драматично, като опит с последни сили да се възвърне нарушената хармония. Гневната нощ, падналите, разпилени звезди, помътняващи бавно, мамещата луна - всичко засилва усещането и за умора, и за копнеж по завръщане. Трудно е това завръщане, мъчително е пробуждането, но си заслужава - заради мечтите и - разбира се, заради обичта.
Поздравления за вълнуващите стихове, Вал!
цитирайПоздравления за вълнуващите стихове, Вал!
erato7 написа:
"Но вятърът ще ме събуди сутринта
ще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича."
ще ме облее със сълза от птица.
И ще прошепне, че на края на света
ме помни някой, който ме обича."
Вярвам и се надявам!
donchevav написа:
Втората строфа също е чудесна - звучи драматично, като опит с последни сили да се възвърне нарушената хармония. Гневната нощ, падналите, разпилени звезди, помътняващи бавно, мамещата луна - всичко засилва усещането и за умора, и за копнеж по завръщане. Трудно е това завръщане, мъчително е пробуждането, но си заслужава - заради мечтите и - разбира се, заради обичта.
Поздравления за вълнуващите стихове, Вал!
Поздравления за вълнуващите стихове, Вал!
Прекрасен анализ на едно поредно пробуждане. Блгодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол