Постинг
15.08.2020 01:59 -
Лично
ЛИЧНО
Сред радости и тихи скърби
във този двадесет и първи век
ти изправи се и не се предавай,
та ти човек си - малък, но човек.
Не ти е нужен ореол и даже
душата твоя да не полети,
сега си жив и не забравяй,
съдбата своя си я имаш само ти.
И твоята усмивка грее
на собственото ти лице.
Сълза проливаш, но я лееш
чрез собственото си сърце.
А мисълта ти си е лично твоя,
стихът от тебе се гради.
Добър ли, лош ли - даже вън от строя,
ще дишаш ти със собствени гърди.
Сред радости и тихи скърби
във този двадесет и първи век
ти изправи се и не се предавай,
та ти човек си - малък, но човек.
Не ти е нужен ореол и даже
душата твоя да не полети,
сега си жив и не забравяй,
съдбата своя си я имаш само ти.
И твоята усмивка грее
на собственото ти лице.
Сълза проливаш, но я лееш
чрез собственото си сърце.
А мисълта ти си е лично твоя,
стихът от тебе се гради.
Добър ли, лош ли - даже вън от строя,
ще дишаш ти със собствени гърди.
Трябва по-честичко да си напомняме, че всичко, необходимо и важно за човека, е лично - и усмивките, и дишането, радостите и скърбите, писането. А то все гледат да ни унифицират, да ни приобщят към нещо измислено и чуждо, което никога не сме били и не желаем да бъдем. В този дигитален наш двадесет и първи век всичко е по-лесно, ако решиш да живееш стандартно, като робот, и толкова по-трудно, ако искаш да запазиш човешкото у себе си. Заслужава си обаче да останеш човек - заради сърцето, което нито един робот не притежава, заради лицето - чертите на което няма никой друг на света, заради стиховете, мелодията на които е винаги толкова уникална, толкова лична.
Благодаря ти за това напомняне, Вал, за чудесните стихове също!
Поздрави!
цитирайБлагодаря ти за това напомняне, Вал, за чудесните стихове също!
Поздрави!
donchevav написа:
Трябва по-честичко да си напомняме, че всичко, необходимо и важно за човека, е лично - и усмивките, и дишането, радостите и скърбите, писането. А то все гледат да ни унифицират, да ни приобщят към нещо измислено и чуждо, което никога не сме били и не желаем да бъдем. В този дигитален наш двадесет и първи век всичко е по-лесно, ако решиш да живееш стандартно, като робот, и толкова по-трудно, ако искаш да запазиш човешкото у себе си. Заслужава си обаче да останеш човек - заради сърцето, което нито един робот не притежава, заради лицето - чертите на което няма никой друг на света, заради стиховете, мелодията на които е винаги толкова уникална, толкова лична.
Благодаря ти за това напомняне, Вал, за чудесните стихове също!
Поздрави!
Благодаря ти за това напомняне, Вал, за чудесните стихове също!
Поздрави!
Едни от любимитге ми персонажи са роботите, онези роботи, които се опитват да се доближат до човеците. Обаче никога не бих сменил човешката си същност за матрицата, в която всичко е лесно и програмирано, а сегашната извратена цивилизация цели точно това - вкарването ни в матрицата. Огледай се, ослушай се и съм сигурен, че ще се съгласиш с мен. И когато повечето от нас го осъзнаят, ще махнат маските, за да пуснат собствените свои усмивки...
Поздрави!
Така е. Всичко е лично. Наше, единствено, уникално, дадено еднократно. Всичко е повод за благодарност.
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
vania23 написа:
Така е. Всичко е лично. Наше, единствено, уникално, дадено еднократно. Всичко е повод за благодарност.
Благодаря!
Благодаря!
Благодаря за прочитането и харесването. Радвам се, че си го разбрала и харесала.
Вал
Поздрави!
цитирайbojo12345 написа:
Поздрави!
Благодаря от сърце!
Благодаря за силата, която ми дават твоите стихове, Вальо!
цитирайerato7 написа:
Благодаря за силата, която ми дават твоите стихове, Вальо!
Спомни си как те наричаме и си остани такава. Въпреки бедите и несгодите, остани си склънчева и лъчезарна. Горе главата!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол