ВИЖ СВЕТЛИНАТА

Пази я надеждата, тя си е твоя

дори да си стигнал до опасен завой

обичай и вярвай, че вярваш ли в Силата,

която бди и устоиш ли, ще застане

до теб и ще стане по Негова воля.

Но ще трябва много да вярваш

да обичаш и този, който те мрази.

Да протегнеш ръка, въпреки болката

да надвиеш егото, да простиш и на него,

който те е обидил и не вярва във теб,

а ти объркан си, но винаги бъди същият

 - преглъщай сълзите. Вярвай, че има

и хора честити, които ти вярват и те обичат.

И всичко в живота не е само илюзия,

а вяра, надежда и обич почти до полуда.

И накрая да кажеш щом го усетиш наблизо:

Обичам те – ето ти моята риза...

 

Вяра, надежда, любов, светлина... И една риза на гърба, за да има все пак какво да дадеш. Изповядвам тази философия, Вал, вярвам в любовта и светлината. И тъгувам за ония, които живеят on the other side of the moon. Но нали помниш как завършваше оная песен:
"There is no dark side of the moon really. Matter of fact it's all dark."
Хубави стихове - харесаха ми и паралелите, които правиш, и антитезите, които поставяш. Поздравления!

За всичко ти благодаря, Вальо!

Прекрасна песен на неповторимите. Прекрасен спомен и голяма истина. Благодаря ти, че ми я припомни!

Отговорът на този скъп за мен коментар е самото стихотворение. То казва всичко.

Прекрасно е...
Поздрави !

Поздрави и за теб!