***

Едно приятелство почиващо в тишина.

Едно приятелство неизтрито в годините.

Една дружба преродена в нощта.

Една дружба неотминаваща и завинаги.

Тя ще бъде при нас и във бурята.

Ще остане неповторима и истинска

А сега нека спи в тишината на чувствата.

И крещяща в пъстротата на дните ни.

Много красиво, това се казва истинско приятелство. Поздравления.

Радвам се, че го разбираш така. Благодаря!

Истинското приятелство продължава вечно!
Нито бурите, нито нощта, нито тишината могат да го заличат...

Малко тъжно ми стана.

Не трябва да ти става тъжно. Ако я има - в никакъв случай не е тъжно...

Поздрави, Вал!:)

Благодаря, Троя!

Удивително е как една дружба, останала десетилетия назад, възкръсва в един миг от тъмнината - случвало ми се е на няколко пъти. И уж всичко е безвъзвратно отминало в тишината на легналите между нас години и проблеми, уж нищо не оставало същото, а приятелството ни се оказва такова, каквото го помним. То продължава точно оттам, където сме го оставили - до болка познато и скъпо. И разбираме, че е едно от най-ценните богатства, които притежаваме, защото е неподвластно на времето - остава завинаги, дори след смъртта. Вярвам в това!
Хубави стихове за едно от най-дефицитните човешки отношения днес - дружбата и приятелството. Поздравления, Вал!

Коментарът ти, както винаги, е точен и много интересен. Наистина понякога се случва едно приятелство да протече по начина, по който го описваш. Но в случая описаното приятелство никога не се е прекъсвало. То а лакатушило насам-натам, но е било благословено и се е запазило. И за това огромна роля е изиграла тишината. Тази крещяща тишина се явява ключовата дума в стихчето. Благодаря ти, Вени за коментара.
Поздрави от Вал!

Неотминаваща и звинаги! - такава ще е!
Поздрави, Вальо, радвам се на вдъхновението ти!:)

А вдъхновението не идва случайно. Нищо на този свят не се случва случайно.
И всичко е обич... Ти това го знаеш.

И то не малко, както писах преди.
Усещаш празнота, когато телефонът не звъни...
Това е.
Приятелството остава.

Ако много вярваш и обичаш телефонът ще позвъни.

Много хора тук си мислят,че това стихотворение е посветено на тях. Или вдъхновено от тях. Това, всъщност, е хубаво. Поздрави! Очевидно, имаш доста приятели.

Не грешиш. Богат съм откъм приятели. Малко са истинските, но ги има.