НУЖНО ЛИ Е ДА ОБЕЩАВАМ ?
Ще се постарая да бъда добър,
от утре вече да бъда различен.
Но не знам дали ще личи,
че живея живот напълно приличен.

Ще престана  да соча със пръст,
този, в когото не вярвам.
Ще се усмихвам, когато боли
и ще приливат сълзите от радост.

А накрая що пък да не замълча,
щом го сграбча това, което го няма?
И кога ли за последно ще промълвя,
че без любов всичко за мен е само
измама...

Направи го, дори да не личи, дори другите да не забелязват! Направи го щом умът и сърцето ти го искат. Направи го с любов и от любов!

Не им харесва такова обещание за промяна - щом лишава човека от вяра, от искреност, от възможност да споделя болката и радостта си... И какъв е смисълът да станеш различен - онова, което го няма, просто го няма. Бъди такъв, какъвто си - и любовта, ако я има, ще оцени твоето постоянство:))).
Много хубави стихове - през перипетиите в изживяванията на твоя лирически герой рано или късно минава всеки човек. Поздравления, Вал!

Здравей, Вал. По-силни са делата от думите, но има поговорка"Казана дума-хвърлен камък". Обещанията трябва да се изпълняват, а не както преди ибори всички се надпреварват, за да спечелят електорат.
Поздрави!

Наистина, много ми допадна.

Добре го казваш, но помисли. Дали наистина лирическият герой ще се промени или вече е променен. Колкото за "онова, което е сграбчено", но го няма, сам героят признава, че то се нарича измама.
Поздрави от Вал

Ще се вслушам в твоите думи.
Вал