РЕБРО АДАМОВО
Разбудиха го Пратениците на Създателя. Някои много се страхуваха от тях и ги наричаха Електронните Ястреби. Усети веднага, че пак нещо е сгафил. Грешката, която допусна с кристалите от своя собствен череп вероятно щеше да му излезе през носа. Нямаше и представа колко време беше проспал. Може би час, а може би и столетие. И какви ли ги беше извършил Адам? Но след като научи повода за посещението, се поуспокои. Момчето се беше нещо пренавило. Явно му беше станало скучно да е сам. Ясно, че нещо сбърка с кристалите от своя череп. Може би не трябваше да ги пипа. Роботът разбра, че неслучайно ТЕ не бяха доставили мозък. Момчето се оказа умно и предвидливо. На всичко отгоре беше открило пропуски в отделителната си система и сега претендираше, че тази система не му е била нужна само за отделяне на отпадъчното гориво, но и за нещо друго, за което беше вече започнал да се досеща.
Новата доставка бяха материали и поръчка за създаването на робот от другия пол. Явно се търсеше компания за Адам. Ястребите му нахвърляха кашоните с материали и след като го потупаха по рамото, си отидоха. Роботът въздъхна с облекчение и се зачете в инструкциите. На най-големия кашон съзря надпис לילית. Това в началото малко го пообърка. Но след като прерови вградените речници успя да си преведе тайнствената дума. На кашона пишеше ЛИЛИТ. Явно така трябваше да се зове новото произведение. Никак не се учуди, когато разбра, че отново нямаше доставка на мозък.
И отново се проточиха дългите седем дни. Но този път нашият робот не се изложи. Използва почти всички изпратени материали, направи допълнителна реконструкция на отделителната система, прибави и някои специфични особености, които му се сториха направо наложителни като се има предвид поумнелият Адам. Беше сигурен, че ще му харесат. Особено дългата златисто руса коса. Използва всичко изпратено от Създателите без едно, кой знае защо, изостанало ребро. На седмия ден роботът захвърли с досада отверката и отново се настани за кратка дрямка. Даже и не видя какво се случи с новото произведение. А то беше разкошно. Лилит не изгуби много време за оглеждане, а веднага хукна към Едем да дири дървото на познанието.
Скоро славата на новосъздаденото същество се разнесе из всичкото селение. Лилит не желаеше да бъде равна с Адам, на нея нищо не можеше да се каже, не беше послушна, не зачиташе Адам, скиташе и се държеше неприлично. Сприятели се с увредените конструкции на много сбъркани роботи и стана опасна дори за Създателите. Те побързаха да я накажат, отнемайки неземната й красота и прогонвайки я от Едем. Но и Адам не мирясваше. Той си искаше половинката и вече не искаше да служи на Създателите, даже не искаше вече да е гол и се принуди да извърши първото убийство, за да се увие с одраната кожа на убито от него животно. И отново Роботът трябваше да се намесва. Използва забравеното ребро и създаде Ева. Как го направи никой не помни. Никой не знае и случилото се през една тъмна нощ, когато първата съпруга на Адам се промъкна при Робота, който я беше конструирал и през сълзи го помоли:
- Майсторе, само ти можеш да ми помогнеш. Виж на какво съм заприличала. – Пред ошашавения Робот се извиваше едно грозно същество, черно и страшно, без коса, без нито едно от предизвикателствата, с които можеше да спечели Адам. – Моля те, върни ми дори само косата...
- Нещастнице, - промълви Робота, - как посмя?! Но защо пък да не ти върна само косата? Ти ще имаш нужда от нея.
И до ден днешен, когато всеки си отива от този свят, пред него се изправя Лилит, облечена с черна наметка и размахала остра коса.
А какво се случи с Адам и Ева? Дали проумяха защо Създателите бяха оставили едно ребро в повече? И знаят ли смисъла на изразът: „Ребро Адамово”? И дали съществува равенство между тях? Е, за това трябва да се попита Робота, който вероятно пак е захъркал сред вехториите сам.
http://valben.blog.bg/poezia/2017/05/13/greshkata-na-robota.1546549
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
Типично мъжки разказ - поне Ева - заради своето послушание - не заслужаваше ли някое кристалче мозък?:)))
А роботчето ми става все по-симпатично - изпълнително, акуратно, отзивчиво:)))
Чудесен разказ! Поздравления, скъпи Вал! Хубави майски дни!
Много го харесваш ти това роботче, но на него взе нещо да му писва и бунтът назрява с всеки изминал ден.
Поздрави от Вал!
Все пак като си помисля за всичко е виновен този поспаланко, който забърква кашите, а после другите да се оправят.:))
Това се казва въображение!
Поздрави!
Все пак като си помисля за всичко е виновен този поспаланко, който забърква кашите, а после другите да се оправят.:))
Това се казва въображение!
Поздрави!
Приемам разсъжденията ти относно "лошото момиче". То наистина си е лошо, въпреки че в разказчето е показана в такава светлина, че на читателя може и да му стане мъчно. Всъщност Лилит (Лилиту) ги е вършила едни - не е за разправяне. А "поспаланкото" съм длъжен да го защитя. То е от най-старото поколение роботи, които наистина са се нуждаели от поспиване. Следващото поколение си имат щепсели и през нощта се включват в елмрежада да се заредят. А по-нататък тези роботи така са се развили, че не им е необходим сън, но те вече са герои от други приказки. Лошото е, че те толкова вече заприличват на човеци, че даже в приказките лека-полека изместват познатите ни герои - принцове, принцеси, нацелявани жаби, зеленооки феи и т.н. Но нищо, важното е приказния свят да не изчезне.
Искрени поздрави от Вал!
много ми беше интересно да прочета.
Аз съм за равнопоставеността и независимостта!
В този смисъл ми харесва историята Адам и Лилит да са създадени
по едно и също време от робота (Вселената) и двамата да имат
както общ, така и личностен път на развитие. Не ме привлича сценария
за създаване на жената от ребро Адамово, като символ на подчинение,
взаимозависимост, съотношение по-слаб спрямо по-силен пол...
Мисля, че Вселената би функционирала много по-правилно и хармонично
ако има равновесие между мъжко и женско начало, създадени са при равни условия, зависими са един от друг, но всеки от тях давайки на 100 процента най-доброто от себе си, да гарантира на 100 процента реализацията на най-доброто у другия! Всеки от нас има и добри и лоши черти. Въпроса е
кое ще надделее, а това струва ми се е пречупено през индивидуалното светоусещане на душата! Малко си жестокичък към героите, като не им предоставяш мозък. ;) (намийг) Имаме нужда от този интересен своеобразен компютър, който да преработва през рационалното духовно-емоционалната ни природа, за да не се стига до крайности. Мисля, че какъвто и технически прогрес да ни очаква вбъдеще хората ще оцелеят, роботите няма да ни изместят, и ще продължат да развиват многоизмерната реалност, като усъвършенствайки духовната субстанция в един момент ще се слеят тотално с Висшия разум!:)
Хубав съботен ден, Вал и до скоро!
Ели
___________________________________
Rag'n'Bone Man - Human
https://youtu/L3wKzyIN1yk
С огромно удоволствие прочетох твоя коментар. Точно такива коментари очаквам за някои от моите драсканици. За мен е важно читателят да прочете, да се размисли и да коментира. Ти си го направила и затова ти благодаря. Много ми хареса коментираното. Обаче искам някои работи да поясня. За равноправието – фактът, че Ева е направена от реброто на Адам при мен в никакъв случай не отрежда някаква доминираща роля на мъжът спрямо жената. Всичко се свежда до изпратените материали от Създателите. А те в случая са роботи. Именно и затова те не пращат мозък. Ето го желаното подчинение, но не на жената пред мъжа, а на създадените спрямо създателите. В Библията на няколко пъти е споменато за ролята на жената в новосъздаденото семейство. Ева не е поставяна „над” Адам, или „под” него, нито „пред”, нито „зад”, а на няколко пъти е казано Ева да бъде „ДО” Адам. Явно роботите са очаквали подобно развитие и затова изпращат едно ребро повече. Именно затова потомците на Адам продължават да съществуват точно с 12 чифта ребра. Няма липсващо, от което била създадена Ева. И все пак ключовата фигура в написаното и Лилит. Как да напиша? Лошата или добрата Лилит? Аз ще напиша ЖЕНАТА Лилит. А относно роботите – Цялото сборниче със стихове и разкази свързани с темата, е озаглавено „аЗ Робота”. Това би трябвало да говори много.
С уважение и благодарности от Вал!