Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2017 20:11 - Приказка за момичето с разплаканите очи / 3 /
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3974 Коментари: 6 Гласове:
20

Последна промяна: 14.03.2017 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

http://valben.blog.bg/poezia/2017/03/11/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi.1514725

http://troia.blog.bg/tq-i-toi/2017/03/11/prikazka-za-momicheto-s-razplakanite-ochi-2.1514856

 

 

ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО С РАЗПЛАКАНИТЕ ОЧИ /3/

Замъкнаха унесения принц до покоите му едва на обяд. Огреният от пролетните слънчеви лъчи замък ги посрещна с усмивки и весела глъчка. Всички видимо се зарадваха от появата на  престолонаследника и си отдъхнаха с облекчение. Главата на принца отново бе оцеляла.

         След като разположиха младежа в неговите покои, свитата на принца хукна при краля да докладва какво се е случило. То не бяха разкази, то не бяха хвалби. Как са последвали принца въпреки, че той не ги е искал, как са се борили с дивите зверове в защита на негово височество, как са са лутали из Старата гора в търсене на заблудилия се син и едва на сутринта го открили полумъртъв до горското езеро. Кралят се трогна и нареди героите да бъдат наградени богато. И животът в замъка тръгна по обичайния си път. Но нещо се беше променило с принца. Той стана мрачен, мълчалив, започна често да се усамотява, страдаше от безсъние и все се опитваше да си спомни нещо. Нещо, случило се с него в онази нощ в гората, нещо плашещо, но и безкрайно желано. В безсънните му сънища се преплитаха странни образи. Неизменно го следяха смарагдови очи от които се стичаха сълзи, ехтеше зловещ смях и все по-често в нищото се втурваше фаталният образ на чудно красива жена с гарваночерни коси, бледо лице и очи торящи в адски пламъци. Нещо предстоеше да се случи. И то се случи, случи се в една нощ, безлунна и злокобна. От унеса го измъкна толкова познат стон, стон, който той вече беше чувал някъде. Изправи се и впери поглед към ъгъла на огромната спалня. Там се беше изправила прекрасна девойка с разкошно тяло и златиста, обливаща като водопад нежните рамене, коса. Очите на момичето бях вперени в принца, очи с цвета на истински смарагд и до болка познати. Принцът веднага потърси сълзите, но не откри  и следа от тях. Тогава  пристъпи напред, но в този миг въздухът зад нея се сгъсти и като от невидима врата се появи грациозна жена. Дългите й гарванови коси я обгръщаха в  тъмен воал, очертавайки  гъвкаво и силно като на пума тяло. Червените й очи светеха с пламъка на ада. От нея се разнесе сладникавият аромат на екзотични цветя. Беше опияняваща. Жената огледа и двамата и просъска:

         - Да, ти наистина не го уби.  изпълни заповедта ми и не го уби. Сега си  свободна и се махай! 

Но момичето не й обърна никакво внимание, пристъпи напред и подаде ръка на принца. В ръката си стискаше нещо. Какво? Принцът не знаеше какво и съвсем се обърка. Ех, защо ли го нямаше Огледалото, което да му даде съвет? Въпреки, че знаеше какво ще го посъветва той, в този момент, искрено съжаляваше, че го беше разбил. И чудото се случи. Скрилите се в ъглите на стаята малки късчета от разбитото вълшебното огледало запищяха пронизително:

          - Провери, тъпако, провери!

         Момичето отвори юмрука си. На нейната длан лежеше малка ябълка, една съвсем обикновена дива горска ябълка. Прошепна:

         - Вземи я, принце, тя е за теб. Цялата е за теб, аз няма да я деля на две. Моля те, любими, вземи я!

         Принцът протегна ръка и взе мъничката ябълка, а зад гърба на девойката нещо се взриви, засъска, проехтя злокобен смях и всичко утихна. Двамата така и не забелязаха, че чернокосата вече я няма. Те даже и не чуха какво се случва. Стояха прегърнати в един свой свят. Те се обичаха.

         На сутринта и двамата едновременно отвориха очи. Принцът веднага потърси сълзите в любимите очи. Такива нямаше. Девойката се опита да съзре белези от ухапване по врата на принца. Дълго се взира и чак когато се убеди, че такива няма, се усмихна и блажено притвори очи.  

А кралските служители вече бяха започнали да мъкнат пухените дюшеци за теста с граховото зърно. Този тест беше проведен, но никой така и не разбра за резултатите от него. Явно и на кралят му беше писнало от отрицателни резултати и този път беше взел необходимите мерки. Двамата влюбени въобще не се заинтересуваха от теста, продължиха да се обичат и на другата сутрин се отправиха ръка за ръка към Старата гора. Момичето беше изявило желание да се види с някои обитатели на гората, а на принца му беше все едно. Беше се променил до неузнаваемост. Влюбен до уши, той следваше навсякъде своето момиче и изпълняваше всяко нейно желание. Двамата се отправиха към горското езеро и останаха слисани когато видяха, че всички горски обитатели се бяха събрали на брега на езерото и като че ли очакваха нещо. Там бяха дошъл даже и Разказвача ва приказки заедно с една мила жена, която беше представена като Разказвачка на приказки. Всички бяха напрегнати, вперили погледи в спокойните води на езерото. И нещото се случи. Изведнъж повя вятър, Старата гора зашумя, а езерото се развълнува. От получилият се водовъртеж изплува вече не толкова млада жена, доплува до брега и протегна ръце към момичето с разплакани очи. Девойката успя само да промълви:

         - Мамо, ето аз съм при теб. Дойдох да ти благодаря за урока, който ми даде и да поискам извинение. Бях много горда и самоуверена, но... 

Сълзите отново рукнаха от смарагдовите очи. Повече не можа да продължи, а и не беше необходимо. Всички познаваха тази жена. Тя беше феята на езерото. Добра до безкрайност и изключително справедлива Феята вече много години се грижеше за Старата гора и всички горски обитатели я обичаха и уважаваха, но малко знаеха, че тя има дъщеря. Тази нейна дъщеря израстна като истинска красавица, но беше своеволна, не слушаше майка си, вършеше щуротии и бързо попадна под влиянието на злото. Проклятието беше зловещо. Красивото момиче щеше вечно да плаче, да скърби и да е тъжно докато не срещне мъж, който да се влюби в нея и да я обича истински. И това се случи, вече знаем как. Най-странното беше, че всичко това беше предвидено от майка й, Феята на езерото. Като всяка майка тя не можеше да остави рожбата си в ръцете на злото. Няма такова зло, което да победи майчината обич. Само тя знаеше как страда нейната майчина душа, но чакаше нейното чедо само да разбере какво се случва. Днес този момент беше настъпил и Майката можеше да прости.

         Тя прегърна своето чедо и прошепна в ухото й.

         - Ти вече порасна, момичето ми. И не мисли, че аз ти помогнах. Помогнахте си двамата с този симпатичен младеж. Помогна ви вашата любов. Но борбата със злото не е още свършила. Аз нямам възможност винаги да бдя над теб. Сега вече той ще те пази.

         Обърна се към слисания принц и ласкаво му каза:

         - Благодаря, младежо. Благодаря, че върна моята дъщеря при мен. Пази я. Ето това е за теб. 

В ръката си държеше, появила се изневиделица, дълга рапира. Подаде я на принца и продължи: 

- Това оръжие е изработено в дълбините на езерото, покрито е със сребро и с него наистина можеш да убиеш вампирката-вещица. Научи се да боравиш с оръжието и се опитай да се пребориш със злото. Но не забравяй любовта. Тя е по-силна от всяка рапира. И се обичайте, запомнете го и двамата, любовта побеждава всичко!

След това се усмихна с истинска майчина усмивка, обърна се към горските обитатели и извика.

- И вие се обичайте, приятели и бъдете винаги добри! 

         След което се обърна, помаха с ръка  и се върна в езерото. 

         Горските обитатели се разшумяха, заскачаха, аплодираха и се запрегръщаха. Даже доктор Га прегърна Катеричка Рунтавелка и срамежливо изграчи в ушенцето й:

         - Аз те обичам!

         В този миг откъм мрачният замък проехтя писъкът.

 ***

      Чернокосата красавица се взираше в пожълтялото старинно огледало и не можеше да повярва на очите си. Отсреща съзираше уморения образ на вече възрастна жена, повехнала, прегърбена и грозна. Огледалото не беше от онези вълшебните, то не можеше да дава съвети и показваше това, което вижда. То показваше даже и сълзите в очите на старицата.

         Вещицата се обърна и измърмори:

         - Та аз го обичам...

         Но това трая само миг. Дойде писъкът и гневните думи: 

- Искам главата на принца! И ще я имам!

Свечеряваше се.

Старата гора зашумя и вятърът започна да разказва новата приказка за момичето с разплаканите очи. 

От „Приказките на Вал”



Тагове:   очи,   момиче,   фея,   сълзи,   принц,


Гласувай:
20



1. donchevav - Харесвам обичливата мекота, с к...
14.03.2017 21:14
Харесвам обичливата мекота, с която разказваш приказките си, скъпи Вал - тя облагородява възприятията, възпитава вкус към доброто, към красивото, към светлината. На влюбените ти герои предстои дълъг път на изпитания - злото дебне в ъгъла, а вълшебната рапира сигурно сама ще трябва да се развърти - като знам как момъкът и с обикновения нож успя да се пореже:)))
Пък и разказвачът едва ли ще склони да пресуши бързо сълзите в очите на девойката - личи му какъв пиетет има към разплаканите смарагдови очи:))) И все пак тайничко си пожелавам моминските сълзи да са вече само от щастие! Поздравления, Вал! Много ми хареса!
цитирай
2. troia - Вал,
15.03.2017 16:05
не мога да коментирам, защото и аз се видях вътре в тази приказка.:) Ужасно ще съм субективна.
Всичко си изпипал до най-малкия детайл и пак си оставил отворена вратичка за продължение. Една любовна приказка без край.
Много е хубава и излъчва доброта, мекота както казва и Венито.
Поздравления!
цитирай
3. valben - Привет, Вени!
15.03.2017 20:09
donchevav написа:
Харесвам обичливата мекота, с която разказваш приказките си, скъпи Вал - тя облагородява възприятията, възпитава вкус към доброто, към красивото, към светлината. На влюбените ти герои предстои дълъг път на изпитания - злото дебне в ъгъла, а вълшебната рапира сигурно сама ще трябва да се развърти - като знам как момъкът и с обикновения нож успя да се пореже:)))
Пък и разказвачът едва ли ще склони да пресуши бързо сълзите в очите на девойката - личи му какъв пиетет има към разплаканите смарагдови очи:))) И все пак тайничко си пожелавам моминските сълзи да са вече само от щастие! Поздравления, Вал! Много ми хареса!


Ти, както винаги, си забелязала нещо на пръв поглед дребно, но съществено за приказката. Това е рапирата, с която разбира се, принцът не може да си служи. Тя въпреки, че е вълшебна не може да се бие сама и ще трябва смотаният принц наистина да използва нещо друго, ако иска да защитава своята любима. Той притежава нещо много по-силно от вълшебното оръжие, а дали ще го използва, зависи от продължението, което ще ми предложи Катето. А самата рапира ми е подарък от Елица. Не можех да не приема, а и тя чудесно ми пасна с намеренията ми да направа от принца истински герой. Сега отново топката е в полето на Катя и се надявам в най-скоро време да ни зарадва.
Благодаря за топлите думи и да се надяваме този път принцът да се оправи без капчица кръв!
Поздрави от Вал!
цитирай
4. troia - Вал,
16.03.2017 10:21
написах продължението, но обърках всичко.:)))
Съжалявам.
Довечера ще го публикувам.
Надявам се да не ви разочаровам много, а по -малко.
цитирай
5. valben - Троя,
16.03.2017 17:42
troia написа:
не мога да коментирам, защото и аз се видях вътре в тази приказка.:) Ужасно ще съм субективна.
Всичко си изпипал до най-малкия детайл и пак си оставил отворена вратичка за продължение. Една любовна приказка без край.
Много е хубава и излъчва доброта, мекота както казва и Венито.
Поздравления!


разбира се, че можеш да коментираш. Разказвачката на приказки отскоро попадна в Старата гора и има нужда от поощрения. Тя се озована на това приказно място по препоръка на супер готината Баба Яга. Знаеш ли, че не всеки писач може да разказва увлекателно приказки? Е, някои могат и не е необходимо да са скромни. Една моя стара читателка казва: "Аз не мисля, че скромността краси човека!" Ами що пък да не е права! :)))
цитирай
6. valben - Трябва да се провери!
16.03.2017 18:44
troia написа:
написах продължението, но обърках всичко.:)))
Съжалявам.
Довечера ще го публикувам.
Надявам се да не ви разочаровам много, а по -малко.


Трябва да се провери!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3506336
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031