Постинг
25.02.2017 08:47 -
Опрощение
ОПРОЩЕНИЕ
- Как да намеря себе си?
Как изведнъж да видя,
че да съм жив е потребно
в стихове да се зазидам?
- А ще повярваш ли в прегръдката?
По-силен ли си след преживяното?
Загуби битката и докосна мрака,
но все още си жив...
- Само ако преодолея една
несравнима с нищо тъга
ще кажа: "Животът надви ме!
Но нищо, ще продължа!"
- Изгревът ти дава очи, за да видиш
как да последваш зората.
Днес открий новия свят
и вълшебната приказка ще оживее.
- Кротко отново ще пиша
поредния неясен свой стих.
А ще е нужно ли ново завръщане,
щом вече на всички простих?
Размисли за националния празник на Бълга...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Единственото "позволено" оскър...
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
Единственото "позволено" оскър...
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
цитирайВпечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
цитирайМного философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
цитирайДокато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
donchevav написа:
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
С интерес прочетох - и то няколко пъти - твоят пространствен коментар. С някои неща в него мога да се съглася, с други не мога, но това е нормално. Затова сме хора. Да задаваме въпроси, да чакаме отговори, да разбираме или не... Всеки има право на мнение и на решение дали да облече отново окъсялата дрешка и да търси топлина в нея по пътя си напред или при едно тъжно завръщане. Важното е да се движим и да не се обръщаме с гняв назад. А аз наистина на всеки простих, или поне се опитах. Прощавай и ти, приятелко!
troia написа:
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
Добре си ги казала нещата. Така е. Когато си на кръстопът понякога се объркваш. Въртиш се, въртиш се и ето - отново поемаш пътя назад към Старата гора. Ама и там не е лошо, нали?
Вал ти пожелава слънчев ден!
aip55 написа:
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
Мъката не щади, не само не прощава. Затова може би ние трябва да простим на мъката или да се опитаме да я забравим. Даже и с един стих за лека нощ!
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
цитирайЕдин свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
donchevav написа:
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
Наистина ми хареса. Благодаря!
А това означава, че добре си го усвоила този занаят.
Продължавай, ти можеш!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол