Постинг
25.02.2017 08:47 -
Опрощение
ОПРОЩЕНИЕ
- Как да намеря себе си?
Как изведнъж да видя,
че да съм жив е потребно
в стихове да се зазидам?
- А ще повярваш ли в прегръдката?
По-силен ли си след преживяното?
Загуби битката и докосна мрака,
но все още си жив...
- Само ако преодолея една
несравнима с нищо тъга
ще кажа: "Животът надви ме!
Но нищо, ще продължа!"
- Изгревът ти дава очи, за да видиш
как да последваш зората.
Днес открий новия свят
и вълшебната приказка ще оживее.
- Кротко отново ще пиша
поредния неясен свой стих.
А ще е нужно ли ново завръщане,
щом вече на всички простих?
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
цитирайВпечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
цитирайМного философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
цитирайДокато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
donchevav написа:
Блудният син затова е блуден, защото е жив. Ще има нови завръщания, скъпи Вал, и нови Прошки – и нова тъга, защото вършим най-големия грях – да копнеем за нова зора в човешкия ден вместо за сияйната безбрежност на Вечността. Стихът, тая светая светих на човешката душа, еманацията на живота, пречупен през вечната ни душа, не зазижда, освобождава духа – ти сам зазиждаш в стих за вечни времена своя миг на радост или скръб, подадената си към необята ръка, волята си за още живот и човешки радости.
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
Впечатли ме това преобръщане на стойности в търсене на себе си – сякаш обръщаш налице и наопаки стара любима дреха с почудата ти ли си я носил и ще можеш ли пак да я облечеш… А може би има нов път към зората в новия ден, нови чувства, с които да захраним сърцето, нови шарени дрешки, с които да зарадваме оголената си от бурите душа, за да има и нови грешки – и прошки, завръщания – за малко – и пак… до онова голямото синовно завръщане в необята на Вечността.
Стихотворението много ми хареса – с диалогизма, с библейските отпратки, със силата и искреността на чувствата, с дълбочината на посланията!
Поздрави, скъпи Вал!
С интерес прочетох - и то няколко пъти - твоят пространствен коментар. С някои неща в него мога да се съглася, с други не мога, но това е нормално. Затова сме хора. Да задаваме въпроси, да чакаме отговори, да разбираме или не... Всеки има право на мнение и на решение дали да облече отново окъсялата дрешка и да търси топлина в нея по пътя си напред или при едно тъжно завръщане. Важното е да се движим и да не се обръщаме с гняв назад. А аз наистина на всеки простих, или поне се опитах. Прощавай и ти, приятелко!
troia написа:
малко тъга, но който умее да прощава е щастливец. Прощаваш и вървиш само напред, защото живота предлага винаги нови и различни възможности.
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
Много философско, но всеки е водил тази борба изправен пред собствените си дилеми.
Поздрави, Вал!
Добре си ги казала нещата. Така е. Когато си на кръстопът понякога се объркваш. Въртиш се, въртиш се и ето - отново поемаш пътя назад към Старата гора. Ама и там не е лошо, нали?
Вал ти пожелава слънчев ден!
aip55 написа:
че мъката на никой не прощава.
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
Докато сме още на този свят,
ще продължаваме да прощаваме и
да пишем тайно стих-за лека нощ...
Мъката не щади, не само не прощава. Затова може би ние трябва да простим на мъката или да се опитаме да я забравим. Даже и с един стих за лека нощ!
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
цитирайЕдин свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
donchevav написа:
Простено да ти е, приятелю. Прощавай и ти! Много път извървяхме вече с тебе, грешките и разминаванията са неизбежни... Но нека път да има, камъчетата по него няма да ни спрат, те нас ще препъват, ние тях ще заглаждаме...живот да е и здраве само!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
Един свой стих за Прошка намерих от преди три години /аз за съжаление нямам по-стари, преди влизане в блога не бях се и сещала за този занаят:)))/. Нека бъде поздрав за тебе!
От думи изречени - сива мътилка,
от празнословия и слепи нападки,
от незачитане - злъчна горчилка-
и от мълчания - предателства гадки,
от всичко, което ме Бог не опази
и моята глупава емоционалност,
нанесох ви рани. Простете ми тази
нелепа донякъде фамилиарност,
но искам аз прошка - не беше нарочно,
простете - и дано и Бог ми прощава,
че грешките наши май са безсрочни -
а време тъй малко на света ни се дава!
2.ІІІ.2014 година
Хубава неделя!
Наистина ми хареса. Благодаря!
А това означава, че добре си го усвоила този занаят.
Продължавай, ти можеш!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол