Постинг
11.02.2017 12:53 -
Там някога
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5662 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2017 12:56
Прочетен: 5662 Коментари: 16 Гласове:
25
Последна промяна: 11.02.2017 12:56
ТАМ НЯКОГА
Никой не ме уби,
когато трябваше да го стори.
Аз се измъкнах защото обикнах.
Обикнах истински
с надеждата да бъда обикнат.
Никой не ме пожали, когато обикнах,
а аз се измъкнах защото погалих,
въпреки, че не бях разбран.
Аз продължавах да обичам
и надеждата продължаваше да е жива.
Никой не успя да убие надеждата,
въпреки, че можеше да го стори.
А когато дойде ударът в гърба ми
аз отново успях да се измъкна
защото обичам истински.
Нека да ме боли, аз вече свикнах!
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
цитирайEй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
цитирайДълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!
цитирайМНОГО ПОЗНАТО !!!
цитирайtroia написа:
Важното е човек да не се влюбва в потенциални "убийци" криещи нож зад гърба.:))
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Eй, жените сме много опасни и коварни същества, но нали любовта е сляпа?!
Много ми хареса.
Усмивки!
Ми тъй де! И аз така викам. Благодаря за харесването.
:)
donchevav написа:
Всеки има едно "там някъде", където е започнало всичко. И можело да не започне. Но оцеляло - в отричане, неразбиране и заплахи. Оцеляло заради надеждата. А болката...тя наистина е най-добрият индикатор, че сме живи, че любовта ни е жива!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Дълбоки стихове, умъдрени! Поздрави, скъпи Вал!
Кой ражда болката? Не я ли раждаме самите ние? Познато ти е, нали?
Поздрави от Вал!
iva8787 написа:
Лесно се свиква с тази болка, поздрави!!
А, дано,
ама надали!
ivoki написа:
МНОГО ПОЗНАТО !!!
Бих казал, до болка познато.
когато обичаме и сме добри! Поздрав!
цитирайНе се свиква с болката, не... просто човек се сприятелява с нея,
вярвайки в любовта, подкрепян от надеждата...
Поздрави, Вал !
цитирайвярвайки в любовта, подкрепян от надеждата...
Поздрави, Вал !
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
цитирайПоздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
tota написа:
Само в примирението е спасението.
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
Поздрави за стиховете, посветени на дебрите на душата! Там някъде...
Благодаря за хубавите думи. А дебрите на душата са неизбродими.
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
цитирайПървият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
pvdaskalov написа:
Два коментара едновремено се блъскат и напират да ги приемеш...
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
Първият казва: Поетична философия;
Вторият - Свикваме, примиряваме се и ако сме по-меки, кретаме.
Извинявай, Вальо, много бяха нахални тези два коментара, а аз лично исках простичко да ти кажа: Горе главата и весел дух с наближаващия ти празник!
П и е р
Той какво си мисли? Че Вал няма да приеме неговите коментари? Той ще приеме от него дори чаша с отрова поради една проста причина. В тази подадена му чаша няма да има отрова. Това е отговорът на първия коментар. Не знам дали това е философия, но знам, че Пиер ще разбере. А за втория коментар той не е прав. Вал и Пиер не могат да свикнат, да се примирят и да омекнат. Вал обаче се опитва да разбие стената с глава - стената на неверието, недоверието, омразата и завистта. И това го знаят някои личности от блога. Но с тази техни действия не става, с посредственост не става... А стената си заслужава да бъде разбита. И затова Вал ще си ходи все с превързано чело, но то ще е гордо вдигнато. И за празника да ти кажа. Те май са няколко празника. Вал и на тези празници няма да се промени. Ще продължи да обича, а за пиенето - според случая. Всъщност на този ден той чества още един празник, но това вече е друга приказка, както обича да се изхвърля Разказвача на приказки Бен. Бре, къде ли отново се запиля този негодник? Някога ще те запозная и с него. А ти бъди здрав и никога не омеквай!
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!
цитирайdonchevav написа:
Честит имен ден, скъпи Вал! Да си здрав и много щастлив, с вдъхновение, което разчупва ледовете, с емоция, която гони студа, със стихове - които радват нас, твоите приятели, и ни карат да се гордеем, че те познаваме! Весел празник!
В такъв случай не са необходими много приказки. Просто едно - БЛАГОДАРЯ - само едно, но от сърце!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол