СЪЗДАТЕЛ НА СТИХОВЕ
/Обещано на Пиер/
Налейте да пийнем
да пийнем,
да пийнем
от онова вино червеното.
Сложете,
сложете
ми бързичко,
набързо сложете мезе.
А аз ще послушам сърцето си
и ще ви драсна поетичния стих,
да, поетичния стих.
Набързо ще вкарам любимата.
Още в началото тя
- ето вече съзирам я
как отронва тъжна сълза.
После ще вкарам и болката
и надеждата дето я знам.
Приятел, на здраве!
Пийни с мен
та да не бъда все сам.
Налейте, налейте ми чашата...
да, втората, но не и последната.
Та стих без любов, ще може ли?
Я, приятел, ти ми кажи.
Любовта вече е включена.
Любовта онази поредната.
Ах, как мисълта ми кипи!
Виж ти, счупих си молива...
Дай да пийна още едно.
Тъкмо бях стигнал до разлива
на моите чувства...
Хей, дайте де,
дайте от това чудно вино
Но... келнер, защо блъскаш ме?
Та аз съм само поет.
И защо навън гониш ме,
та мен ме отново боли.
А вънка студено е
и онзи дъжд все вали.
Я по-добре ми налей ти,
да пийна,
да пийна
от онова вино червеното
и бързо
по-бързичко
сложи ми мезе.
А трябваше да звучи весело и закачливо...
Но, щом и любимата е в нея, аз бих завършилс думите:
А ти, мила, седни на моите нозе!
Предполагам, Вальо, че келнерът ще се засрами и няма да те праща на дъжда.
Ех, млад си, чувствен си още...
Отпъди всяка мисъл да напускаш кръчмата с неоновата реклама "БЛОГ.БГ - САМО ЗА ВЛЮБЕНИ ПОЕТИ". Ние, простосмъртните, ще влизаме с куверти. Какво да се прави...
Или ще пропишем...
Поздрави!
П и е р
Ами сега са празници така че поводите са много. Пожелавам ти твоите да са от веселите!
08.12.2016 10:20
Но, щом и любимата е в нея, аз бих завършилс думите:
А ти, мила, седни на моите нозе!
Предполагам, Вальо, че келнерът ще се засрами и няма да те праща на дъжда.
Ех, млад си, чувствен си още...
Отпъди всяка мисъл да напускаш кръчмата с неоновата реклама "БЛОГ.БГ - САМО ЗА ВЛЮБЕНИ ПОЕТИ". Ние, простосмъртните, ще влизаме с куверти. Какво да се прави...
Или ще пропишем...
Поздрави!
П и е р
Нали знаеш какво написа Висоцки?
Ето това:
"В църквата смрад, окъдено с тамян,
дякони в мрака опяват.
Нещо не е наред и там,
нещо не е както трябва."
А един познат плагиат ще напише:
В блога е тъмно и тъжно дори,
поетеси нещо проплакват.
истини ли или само игри,
но не е така както трябва.
А Висоцки продължава:
"Жълти огньове горят в моя сън,
и в съня изхриптявам.
Скоро ще съмне, скоро ще съмне,
утрото всичко оправя!"
Ето това е истински поет. Но Той пиеше водка, а не мрънкаше за чаша червено вино. И не го гонеха на дъжда и не си чупеше молива. Приятелю, Пиер,не мисли, че мястото където се срещаме се обитава от божества и поетеси с ефектни имена. Ако е така ти би трябвало да се зовеш Зевс и да не ползваш куверт. А аз предпочитам да съм сам в дъжда. Той измива всякакво зло. И все пак, кой ми счупи молива, мама му стара?!
Ами сега са празници така че поводите са много. Пожелавам ти твоите да са от веселите!
Написаното не е песен сътворена от мъка. То е написано преди много време и сега е изровено и подарено на моя приятел Пиер. Той си знае защо. Ама знаеш ли, този поет ще го изгонят на дъжда, но той утре отново ще се върне и с нов молив ще продължи да драска. Иначе просто няма никакъв смисъл!
Поздрави и благодарности от Вал!
Три пъти е пожелано здраве! От здраве по-хубаво няма!
Благодаря!