Постинг
03.08.2016 16:41 -
Докосване
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 8149 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2016 12:37
Прочетен: 8149 Коментари: 18 Гласове:
34
Последна промяна: 09.08.2016 12:37
ДОКОСВАНЕ
Аз чаках едно
нежно докосване.
Сред тъмата на ден
и безсънната нощ.
Сред въпроси и
илюзии, във нищото.
Чаках дълго -
час,
ден,
година,
безкрай.
И все пак дойде,
помилва ме и отлетя.
Отиде - там някъде.
Далеч към безкрая.
Остана ми спомен -
тих, нежен, самотен
и ми прошепна:
Вярвай и чакай!
Час,
ден,
година,
безкрай.
Аз чаках едно
нежно докосване.
Сред тъмата на ден
и безсънната нощ.
Сред въпроси и
илюзии, във нищото.
Чаках дълго -
час,
ден,
година,
безкрай.
И все пак дойде,
помилва ме и отлетя.
Отиде - там някъде.
Далеч към безкрая.
Остана ми спомен -
тих, нежен, самотен
и ми прошепна:
Вярвай и чакай!
Час,
ден,
година,
безкрай.
Прекрасен стих, Вал !
цитирайИ ТАКА БЕЗКРАЙ.......
цитирайТози стих наистина е едно докосване - за всеки, който чака и вярва. Благодаря ти, скъпи Вал! Поздрави!
цитирайе продължение на докосването Вал...
Независимо от времето то продължава, докато очите ни виждат!
Браво приятелю! Докосна ни...
цитирайНезависимо от времето то продължава, докато очите ни виждат!
Браво приятелю! Докосна ни...
stela50 написа:
Прекрасен стих, Вал !
"Вълшебно докосване" и "Магическо очакване".
Благодаря ти!
ivoki написа:
И ТАКА БЕЗКРАЙ.......
Всъщност безкрая е толкова близо. Необходимо е само да протегнем ръка и да Го докоснем!
donchevav написа:
Този стих наистина е едно докосване - за всеки, който чака и вярва. Благодаря ти, скъпи Вал! Поздрави!
Чакай и вярвай - ето това е! Но без обич не става!
Баламурника чака ... да цъфнат налъмите на баба му.
За мен е слабо като стихо.
Ако пишеш в мерен стих, карай докрай, ...
Не слушай патките, с които се фалите. Това не оправя работата.
Чел съм и по - добри работи от теб.
цитирайЗа мен е слабо като стихо.
Ако пишеш в мерен стих, карай докрай, ...
Не слушай патките, с които се фалите. Това не оправя работата.
Чел съм и по - добри работи от теб.
по няколко причини,ще спомена една -
докосването като сила е равностойно на съкровеност (та),
даже мнооого повече!
Поздрави!
........
Ще наваксвам пропуските :)
цитирайдокосването като сила е равностойно на съкровеност (та),
даже мнооого повече!
Поздрави!
........
Ще наваксвам пропуските :)
Напомня за Бредбъри, сред другите някога чакащи ... :)
цитирайaip55 написа:
е продължение на докосването Вал...
Независимо от времето то продължава, докато очите ни виждат!
Браво приятелю! Докосна ни...
Независимо от времето то продължава, докато очите ни виждат!
Браво приятелю! Докосна ни...
Радвам се, че надникна при мен. А и това, че ти е харесало ме радва. Да знаеш, никога няма да те нарека паток. Така един голям разбирач на поезия нарича всички, които се спират тук и коментират. Нарича ги патки, но ти не можеш да си патка, нали? Ама и паток не си. Всъщност всеки може да пише и да си коментира каквото си иска. Ние с теб например, може да си коментираме колко вкусна става манджата с консервиран зелен (бял) фасул. Супер е, да знаеш. Така че, остани си със здраве, хапвай си по-умерено и от време на време надничай при мен.
Вал те поздравява!
ok3223 написа:
Баламурника чака ... да цъфнат налъмите на баба му.
За мен е слабо като стихо.
Ако пишеш в мерен стих, карай докрай, ...
Не слушай патките, с които се фалите. Това не оправя работата.
Чел съм и по - добри работи от теб.
За мен е слабо като стихо.
Ако пишеш в мерен стих, карай докрай, ...
Не слушай патките, с които се фалите. Това не оправя работата.
Чел съм и по - добри работи от теб.
Е, появи се и едно критикарче, което никак не е лошо. Така трябва. Колкото повече мнения, толкова по-добре. Но доста неща от твоята критика, приятелче, не ми станаха много ясни. Още в заглавието не разбрах за кой разказ става дума. Или това си е една правописна грешка с едно добавено "а"? От първия ред става ясно, че лирическият герой е един баламурник, който чака налъмите на някаква баба. Не ти ли се струва, че това е малко несериозничко? При това, като разбирач на поезия, би трябвало да се досетиш какво очаква героят. Във всеки случай не налъми. Да не говорим за употребата на пълен член именно в този ред. От третия ред разбираме, че написаното е слабо за теб. Но не ми става ясно кое е слабо. Кое е това нещо СТИХО? Може би искаш да напишеш стихотворение, или стих? За мен написаното от теб е едно истинско изкълчване на литературната дума "стихотворение". А може би отново допускаш грешка с прибавяне на едно излишно "о". Винаги ме е дразнело това "о" употребено например в странния израз ОЧКО БИБОЧКО или пък във всеизвестното американско ОК. По-нататък ще карам по-бързо. Как мислиш? Точният израз не е ли "мерена реч" и въобще в литературата съществува ли понятието "мерен стих"? На същия ред - запомни, никога не поставяй на едно място запетайка и многоточие. Стигаме до патките. Нямаш никакво право да наричаш всеки спрял се при мен читател патка или паток! Сред читателите преобладават внимателните и разбиращи, които поне малко трябва да се уважават. Що се отнася до изкълчената думичка "фалите", не мислиш ли, че доста станаха натрапващите се или правописни грешки, или изкълчените ти думи и подигравка със съществуващи хубави български думи? И най-накрая получавам похвали за някакви си вече забравени мои драсканици. Хвала за похвалите към мен!(не фала).:)))
eliana написа:
по няколко причини,ще спомена една -
докосването като сила е равностойно на съкровеност (та),
даже мнооого повече!
Поздрави!
........
Ще наваксвам пропуските :)
докосването като сила е равностойно на съкровеност (та),
даже мнооого повече!
Поздрави!
........
Ще наваксвам пропуските :)
Това, което пишеш за докосването и съкровеността е точно така! Радвам се, че прочете, разбра и хареса! Благодаря ти!
Поздрави от Вал!
eboa написа:
Напомня за Бредбъри, сред другите някога чакащи ... :)
Магьосникът Рей Бредбъри! С неговите знаменити "Марсиански хроники", изпълнени с толкоз много очакване на докосването и толкова много човешка вяра и воля... Все още нещо неповторимо в световната фантастика.
Благодаря ти, от сърце ти благодаря!
"...дойде,
помилва ме и отлетя."
Само веднъж ли? Или това се е случило наскоро...
Защото идва момент, когато е излишно да чакаш, тъй като е било време, когато си бил непрестанно влюбен и си вървял по улицитте омагьосан.
Аз, например, като видех хубаво момиче, се спъвах. А някъде около 1980-а видях за първи път съседка и тъй се смаях от чара й, че спрях насред улицата и започнах да си мия ръцете без вода, както правят мухите. Вальо, наистина ми се случи това, честно.
Извинявай за закачливия ми коментар, но нали знаеш, всичко зависи от настроението.
Утре ще бъда в Пловдив, но отново роб на булката и гостуващия ни внук. Изстрелвам ги с влака за София, да се изпращат на самолета, а аз се връщам в Калофер да си гледам живота. Жизнь, не корема.
Поздрави!
П и е р
цитирайпомилва ме и отлетя."
Само веднъж ли? Или това се е случило наскоро...
Защото идва момент, когато е излишно да чакаш, тъй като е било време, когато си бил непрестанно влюбен и си вървял по улицитте омагьосан.
Аз, например, като видех хубаво момиче, се спъвах. А някъде около 1980-а видях за първи път съседка и тъй се смаях от чара й, че спрях насред улицата и започнах да си мия ръцете без вода, както правят мухите. Вальо, наистина ми се случи това, честно.
Извинявай за закачливия ми коментар, но нали знаеш, всичко зависи от настроението.
Утре ще бъда в Пловдив, но отново роб на булката и гостуващия ни внук. Изстрелвам ги с влака за София, да се изпращат на самолета, а аз се връщам в Калофер да си гледам живота. Жизнь, не корема.
Поздрави!
П и е р
16.
usmivka99 -
Поздрави! :)
08.08.2016 22:05
08.08.2016 22:05
Докосващ стих! Влюбен!
цитирайpvdaskalov написа:
"...дойде,
помилва ме и отлетя."
Само веднъж ли? Или това се е случило наскоро...
Защото идва момент, когато е излишно да чакаш, тъй като е било време, когато си бил непрестанно влюбен и си вървял по улицитте омагьосан.
Аз, например, като видех хубаво момиче, се спъвах. А някъде около 1980-а видях за първи път съседка и тъй се смаях от чара й, че спрях насред улицата и започнах да си мия ръцете без вода, както правят мухите. Вальо, наистина ми се случи това, честно.
Извинявай за закачливия ми коментар, но нали знаеш, всичко зависи от настроението.
Утре ще бъда в Пловдив, но отново роб на булката и гостуващия ни внук. Изстрелвам ги с влака за София, да се изпращат на самолета, а аз се връщам в Калофер да си гледам живота. Жизнь, не корема.
Поздрави!
П и е р
помилва ме и отлетя."
Само веднъж ли? Или това се е случило наскоро...
Защото идва момент, когато е излишно да чакаш, тъй като е било време, когато си бил непрестанно влюбен и си вървял по улицитте омагьосан.
Аз, например, като видех хубаво момиче, се спъвах. А някъде около 1980-а видях за първи път съседка и тъй се смаях от чара й, че спрях насред улицата и започнах да си мия ръцете без вода, както правят мухите. Вальо, наистина ми се случи това, честно.
Извинявай за закачливия ми коментар, но нали знаеш, всичко зависи от настроението.
Утре ще бъда в Пловдив, но отново роб на булката и гостуващия ни внук. Изстрелвам ги с влака за София, да се изпращат на самолета, а аз се връщам в Калофер да си гледам живота. Жизнь, не корема.
Поздрави!
П и е р
Разбира се, че не е само един, а постоянно! А пък ти остави ги мухите и си гледай живота. Може пък и корема, що пък не?!
Поздрави, Пиер!
usmivka99 написа:
Докосващ стих! Влюбен!
Поздрави и за теб! И много, много усмивки! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол