Прочетен: 4863 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2016 09:13
Неотдавна прочетох постинг на моят блогов приятел Пиер. В него той е описал забавна случка свързана с едно джипи, който му поставил уникална диагноза. Много ме развесели и ме подсети за едни друг доктор, който не беше джипи, а истински алхимик. Веднага реших да опиша случката, така както я помня. То тогава нямаше джипита, а и аз бях още твърде млад, демек аджамия. Та аз реших да напиша забавно разказче, но ежедневието ме отвлече от първоначалната идея до деня, в който прочетох нов постинг на Пиер със заглавието „Алхимикът”. Това беше вече едно наистина сериозно съчинение, но аз се върнах на първоначалната си идея и му обещах това скромно разказче.
Историята се случи по едно прекрасно време, когато младите четяха много книжки и уважаваха уменията и знанията на по-възрастните си колеги. Беше по онова време когато имаше скромни лекари със своите специалности, трудещи се прилежно в болници обслужващи градчета, селца и паланки. Аз тъкмо бях започнал своя трудов стаж и също скромно се трудех по моята си специалност. Още в първите дни се срещнах и с един лекар, когато всички наричаха Алхимика. Той дружелюбно ми се хилеше и питаше:
- Хей, момче, ти какво правиш в свободното си време? Не те виждам често с момичета. Я погледни какви колежки има наоколо. Я кажи, кажи, какво правиш в свободното си време?
Аз също се ухилвах и винаги отговарях:
- Чета.
Не го лъжех. Аз тогава наистина много четях. Четях книжки. Е, понякога имаше и колективно четене на книжки с колежки. Но това е вече съвсем друга приказка. Разговорът ни се завърташе около колежките, прехвърляхме се на задълбочени разисквания на литературни въпроси и неизменно завършваше с един мой въпрос. Обсъждахме творчеството на великия Козма Прутков и чакахме някой да обхване необхватното. А в края на нашия разговор аз винаги го питах:
- А вие какво правите в свободното си време, докторе?
Докторът се замисляше и бойко отговаряше:
- Играя карти... И пия...
Разбира се, че полюбопитствах защо му викат Алхимика и скоро научих истината.
Докторът имаше една торбичка, която закачваше на видно място в своя кабинет. Беше инструктирал медицинската сестра от кабинета да слага в тази торбичка всички благинки които благодарните му пациенти често му носеха. И торбичката се пълнеше със сланинка, яйчица, бутилки с домашна ракия и вино... В края на работния ден докторът откачваше торбичката, прибираше си я вкъщи и играеше карти.
Една сутрин докторът бил посетен от една буля с високо кръвно налягане и диабет. Докторът съвестно прегледал пациентката, дал и своите съвети и накрая, когато тя си тръгвала, той обяснил как трябва да събира целия ден урина, да изтегли нейното количество и на другата сутрин да донесе от нея за лабораторен анализ.
На другия ден пациентката пристигнала в кабинета на нашия доктор, носейки голяма бутилка пълна с жълтеникава течност. За зла участ в този момент нашият доктор отсъствал, но там била вярната му медицинска сестра, която взела бутилката и, както се полага, я сложила в торбичката. След край на работния ден докторът взел торбичката и си я прибрал у дома.
Истината изплувала още на следващата сутрин когато буля Иваница отново посетила кабинета, за да си получи резултата от урината и да вземе бележка за кръвна захар и други биохимични изследвания.
Докторът я посрещнал с кавга. Той се развикал:
- Ама, жено, къде ти е урината, вчера не я донесе и сега не я носиш. Така няма да се разберем...
Лелката не му останала длъжна:
- Чакайте, докторе, как така не я донесох, още вчера я донесох, цяло шише домъкнах... Ей оная кокона я прибра...
След този отговор на буля Иваница нямам информация какво се е случило, но оттогава симпатичният доктор получил прякора Алхимика.
От "Приказките на Вал"
Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?
В това "многопластово" произведение има една истина. Никой не може да обхване необхватното. Ние тогава се опитвахме и почти успяхме, но нещо внезапно се промени. Остана само спомен за нещо светло и весело, а завръщането към него носи само тъга. Предпочетохме да живеем в една илюзия и някои от нас успяха.
Бъди жива и здрава, Вени!
Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?
Какво да ви кажа, юнаци. Побоищата над лекари щяха да започнат оттогава...
А аз напипах мама къде е скрила бонбоните. Бяха в полупрозрачна бомбониера с формата на цвете. Скъпи. Обвити с твърд станиол. И ги подкарах. Разказвам нещо отпреди 58 години... Всеки ден по един. Отвивах ги внимателно. Станиолът запазваше формата и го връщах обратно, уж пълен. Кани мама гости. Не обръща внимание, че бомбониерата е лека като перце. Всички си взимат, но нищо не й казват. Когато и тя се почерпила, установила каква е работата. Ела, че ми трябваш! Добре че съм бил на училище. Като божур се изчервила от срам милата ми майчица...
Жив и здрав, Вальо!
П и е р
Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?
Какво да ви кажа, юнаци. Побоищата над лекари щяха да започнат оттогава...
А аз напипах мама къде е скрила бонбоните. Бяха в полупрозрачна бомбониера с формата на цвете. Скъпи. Обвити с твърд станиол. И ги подкарах. Разказвам нещо отпреди 58 години... Всеки ден по един. Отвивах ги внимателно. Станиолът запазваше формата и го връщах обратно, уж пълен. Кани мама гости. Не обръща внимание, че бомбониерата е лека като перце. Всички си взимат, но нищо не й казват. Когато и тя се почерпила, установила каква е работата. Ела, че ми трябваш! Добре че съм бил на училище. Като божур се изчервила от срам милата ми майчица...
Жив и здрав, Вальо!
П и е р
Твоето мъничко разказче за мамините бонбонки можеше да има много по-зловещ сценарий. Ами ако ти тогава беше заменил изядените бонбонки с малки камъчета, завити в станиола? И това се е случвало в доброто старо време.
Живот и здраве за всички, Пиер!
Вальо
Смехът е здраве! :)
Твоят АЛХИМИК, на фона на днешните торбалани е забавен и някак мил.
В сегашно време ти казват в прав текст, че не пият уиски и не ядат бонбони.
"Сещате се, нали? Ами да договорим цената!"
Поздрави, Вал!
Твоят АЛХИМИК, на фона на днешните торбалани е забавен и някак мил.
В сегашно време ти казват в прав текст, че не пият уиски и не ядат бонбони.
"Сещате се, нали? Ами да договорим цената!"
Поздрави, Вал!
А преди се казваше: "Ние цветя и бонбони не пием!"
Учудва ме вашето учудване относно Козма Прутков! Според мен всеки, който се е докоснал до творчеството на великия Козма, не може да го забрави.
А лекарят, за когото става дума в скромното разказче, беше един от най-опитните и работливи труженици на белия фронт. Беше умен, разсъдлив, интелигентен и обичаше обикновения човек, беше истински професиоиналист. И всичко, което получаваше наистина беше в знак на уважение и благодарност. Абсолютно сте прав в своите думи. За съжаление сега положението е съвсем различно.
И още много може да се каже. Клин след клин - между млади и стари, съдиите отдавна ги разпардушиниха, образованието, вярата, вече нямаме сиво качествено вещество - всичко е изсмукано зад граница, селското стопанство отдавна е разбито... редовно ни набутват по една избирателна бюлетина, радваме се като телета и потъваме в мъглата. Кой сега ти мисли за общество и нация? Превръщаме се в една СИВА бездушна и болна маса.