Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 09:06 - Алхимик
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4859 Коментари: 14 Гласове:
25

Последна промяна: 28.05.2016 09:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
АЛХИМИК

Неотдавна прочетох постинг на моят блогов приятел Пиер. В него той е описал забавна случка свързана с едно джипи, който му поставил уникална диагноза. Много ме развесели и ме подсети за едни друг доктор, който не беше джипи, а истински алхимик. Веднага реших  да опиша случката, така както я помня. То тогава нямаше джипита, а и аз бях още твърде млад, демек аджамия. Та аз реших да напиша забавно разказче, но ежедневието ме отвлече от първоначалната идея до деня, в който прочетох нов постинг на Пиер със заглавието „Алхимикът”. Това беше вече едно наистина сериозно съчинение, но аз се върнах на първоначалната си идея и му обещах това скромно разказче.  

Историята се случи по едно прекрасно време, когато младите четяха много книжки и уважаваха уменията и знанията на по-възрастните си колеги. Беше по онова време когато имаше скромни лекари със своите специалности, трудещи се прилежно в болници обслужващи градчета, селца и паланки. Аз тъкмо бях започнал своя трудов стаж и също скромно се трудех по моята си специалност. Още в първите дни се срещнах и с един лекар, когато всички наричаха Алхимика. Той дружелюбно ми се хилеше и питаше:

-  Хей, момче, ти какво правиш в свободното си време? Не те виждам често с момичета. Я погледни какви колежки има наоколо. Я кажи, кажи, какво правиш в свободното си време?

Аз също се ухилвах и винаги отговарях:

- Чета. 

Не го лъжех. Аз тогава наистина много четях. Четях книжки. Е, понякога имаше и колективно четене на книжки с колежки. Но това е вече съвсем друга приказка. Разговорът ни се завърташе около колежките, прехвърляхме се на задълбочени разисквания на литературни въпроси и неизменно завършваше с един мой въпрос. Обсъждахме творчеството на великия Козма Прутков и чакахме някой да обхване необхватното. А в края на нашия разговор аз винаги го питах:

- А вие какво правите в свободното си време, докторе?

 Докторът се замисляше и бойко отговаряше:

- Играя карти... И пия...

Разбира се, че полюбопитствах защо му викат Алхимика и скоро научих истината.

Докторът имаше една торбичка, която закачваше на видно място в своя кабинет. Беше инструктирал медицинската сестра от кабинета да слага в тази торбичка всички благинки които благодарните му пациенти често му носеха. И торбичката се пълнеше със сланинка, яйчица, бутилки с домашна ракия и вино... В края на работния ден докторът откачваше торбичката, прибираше си я вкъщи и играеше карти.

Една сутрин докторът бил посетен от една буля с високо кръвно налягане и диабет. Докторът съвестно прегледал пациентката, дал и своите съвети и накрая, когато тя си тръгвала, той обяснил как трябва да събира целия ден урина, да изтегли нейното количество и на другата сутрин да донесе от нея за лабораторен анализ.

На другия ден пациентката пристигнала в кабинета на нашия доктор, носейки голяма бутилка пълна с жълтеникава течност. За зла участ в този момент нашият доктор отсъствал, но там била вярната му медицинска сестра, която взела бутилката и, както се полага, я сложила в торбичката. След край на работния ден докторът взел торбичката и си я прибрал у дома.

Истината изплувала още на следващата сутрин когато буля Иваница отново посетила кабинета, за да си получи резултата от урината и да вземе бележка за кръвна захар и други биохимични изследвания.

Докторът я посрещнал с кавга. Той се развикал:

- Ама, жено, къде ти е урината, вчера не я донесе и сега не я носиш. Така няма да се разберем...

Лелката не му останала длъжна:

- Чакайте, докторе, как така не я донесох, още вчера я донесох, цяло шише домъкнах... Ей оная кокона я прибра...

 След този отговор на буля Иваница нямам информация какво се е случило, но оттогава симпатичният доктор получил прякора Алхимика.

От "Приказките на Вал"

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Добре, че истината не е изплувала още по-рано -
28.05.2016 09:52
ако докторът беше наченал шишето. )))
цитирай
2. donchevav - Ох, мъжка приказка е това - за кол...
28.05.2016 10:18
Ох, мъжка приказка е това - за колежки, карти и пиячка. От тоя вид, дето водата от чешмата на етилов алкохол ставала. Но тази история има особен привкус:))))... А ми припомни и едно много далечно минало. Мислих, мислих и не можах да си спомня как изглеждаха лекарите тогава. Имам много познати, съученици, приятели, които по онова време практикуваха тази благородна професия, но не – нито един не ми изникна в паметта така, на работното си място. Явно, била съм млада и здрава, но пък и те бяха наистина толкова скромни и незабележими хора - точно както ти си ги описал. Благодаря ти за тази многопластовост на внушенията, за реализма и за светлия смях – много ми хареса твоята приказка! Поздрави, Вал!
цитирай
3. valben - :) Привет, Слави!
28.05.2016 12:40
slavimirgenchev1953 написа:
ако докторът беше наченал шишето. )))


Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?
цитирай
4. valben - Привет!
28.05.2016 13:04
donchevav написа:
Ох, мъжка приказка е това - за колежки, карти и пиячка. От тоя вид, дето водата от чешмата на етилов алкохол ставала. Но тази история има особен привкус:))))... А ми припомни и едно много далечно минало. Мислих, мислих и не можах да си спомня как изглеждаха лекарите тогава. Имам много познати, съученици, приятели, които по онова време практикуваха тази благородна професия, но не – нито един не ми изникна в паметта така, на работното си място. Явно, била съм млада и здрава, но пък и те бяха наистина толкова скромни и незабележими хора - точно както ти си ги описал. Благодаря ти за тази многопластовост на внушенията, за реализма и за светлия смях – много ми хареса твоята приказка! Поздрави, Вал!


В това "многопластово" произведение има една истина. Никой не може да обхване необхватното. Ние тогава се опитвахме и почти успяхме, но нещо внезапно се промени. Остана само спомен за нещо светло и весело, а завръщането към него носи само тъга. Предпочетохме да живеем в една илюзия и някои от нас успяха.
Бъди жива и здрава, Вени!
цитирай
5. pvdaskalov - * ! *
29.05.2016 10:03
valben написа:
slavimirgenchev1953 написа:
ако докторът беше наченал шишето. )))


Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?


Какво да ви кажа, юнаци. Побоищата над лекари щяха да започнат оттогава...
А аз напипах мама къде е скрила бонбоните. Бяха в полупрозрачна бомбониера с формата на цвете. Скъпи. Обвити с твърд станиол. И ги подкарах. Разказвам нещо отпреди 58 години... Всеки ден по един. Отвивах ги внимателно. Станиолът запазваше формата и го връщах обратно, уж пълен. Кани мама гости. Не обръща внимание, че бомбониерата е лека като перце. Всички си взимат, но нищо не й казват. Когато и тя се почерпила, установила каква е работата. Ела, че ми трябваш! Добре че съм бил на училище. Като божур се изчервила от срам милата ми майчица...
Жив и здрав, Вальо!
П и е р
цитирай
6. valben - :-)))
29.05.2016 10:28
pvdaskalov написа:
valben написа:
slavimirgenchev1953 написа:
ако докторът беше наченал шишето. )))


Това разказче може да има и много по-зловещ сценарий. Ами ако доктор Иванов беше седнал още същата вечер на каре белот?


Какво да ви кажа, юнаци. Побоищата над лекари щяха да започнат оттогава...
А аз напипах мама къде е скрила бонбоните. Бяха в полупрозрачна бомбониера с формата на цвете. Скъпи. Обвити с твърд станиол. И ги подкарах. Разказвам нещо отпреди 58 години... Всеки ден по един. Отвивах ги внимателно. Станиолът запазваше формата и го връщах обратно, уж пълен. Кани мама гости. Не обръща внимание, че бомбониерата е лека като перце. Всички си взимат, но нищо не й казват. Когато и тя се почерпила, установила каква е работата. Ела, че ми трябваш! Добре че съм бил на училище. Като божур се изчервила от срам милата ми майчица...
Жив и здрав, Вальо!
П и е р


Твоето мъничко разказче за мамините бонбонки можеше да има много по-зловещ сценарий. Ами ако ти тогава беше заменил изядените бонбонки с малки камъчета, завити в станиола? И това се е случвало в доброто старо време.
Живот и здраве за всички, Пиер!
Вальо
цитирай
7. hel - Е, посмях се и на алхимика, и на бо...
31.05.2016 11:52
Е, посмях се и на алхимика, и на бонбонените станиоли. :)
цитирай
8. valben - Как е хубаво да се посмееш!
01.06.2016 07:38
hel написа:
Е, посмях се и на алхимика, и на бонбонените станиоли. :)


Смехът е здраве! :)
цитирай
9. katan - Няколко пъти чета разказа ти и
02.06.2016 13:48
все ми е интересен:).
Твоят АЛХИМИК, на фона на днешните торбалани е забавен и някак мил.
В сегашно време ти казват в прав текст, че не пият уиски и не ядат бонбони.
"Сещате се, нали? Ами да договорим цената!"
Поздрави, Вал!
цитирай
10. valben - Точно така казват новите торбалани, Кате!
02.06.2016 20:12
katan написа:
все ми е интересен:).
Твоят АЛХИМИК, на фона на днешните торбалани е забавен и някак мил.
В сегашно време ти казват в прав текст, че не пият уиски и не ядат бонбони.
"Сещате се, нали? Ами да договорим цената!"
Поздрави, Вал!


А преди се казваше: "Ние цветя и бонбони не пием!"
цитирай
11. krumbelosvet - Някой още помни Козма Прутков!!!
05.06.2016 08:11
Лекарите бяха зле платени и не мизерстваха само заради интелигентността си. Подаръците бяха символични, но говореха за УВАЖеНИЕ и благодарност.
цитирай
12. valben - Привет, Белосвет!
05.06.2016 12:30
krumbelosvet написа:
Лекарите бяха зле платени и не мизерстваха само заради интелигентността си. Подаръците бяха символични, но говореха за УВАЖеНИЕ и благодарност.


Учудва ме вашето учудване относно Козма Прутков! Според мен всеки, който се е докоснал до творчеството на великия Козма, не може да го забрави.
А лекарят, за когото става дума в скромното разказче, беше един от най-опитните и работливи труженици на белия фронт. Беше умен, разсъдлив, интелигентен и обичаше обикновения човек, беше истински професиоиналист. И всичко, което получаваше наистина беше в знак на уважение и благодарност. Абсолютно сте прав в своите думи. За съжаление сега положението е съвсем различно.
цитирай
13. krumbelosvet - Отвън забиха клин между народ и интелигенция
05.06.2016 23:53
И първо - между лекари и пациенти. Сега са на мушка съдиите.А без авторитета на съда няма държава. Знаят новите господари как се руши едно общество.
цитирай
14. valben - Правдиви са твоите думи!
06.06.2016 07:53
krumbelosvet написа:
И първо - между лекари и пациенти. Сега са на мушка съдиите.А без авторитета на съда няма държава. Знаят новите господари как се руши едно общество.

И още много може да се каже. Клин след клин - между млади и стари, съдиите отдавна ги разпардушиниха, образованието, вярата, вече нямаме сиво качествено вещество - всичко е изсмукано зад граница, селското стопанство отдавна е разбито... редовно ни набутват по една избирателна бюлетина, радваме се като телета и потъваме в мъглата. Кой сега ти мисли за общество и нация? Превръщаме се в една СИВА бездушна и болна маса.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3505827
Постинги: 729
Коментари: 12304
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031