Постинг
23.01.2016 09:44 -
Благодаря!
БЛАГОДАРЯ !
Защо е толкоз нежна твоята ръка,
в която болката си мога аз да скрия?
Защо сълзата ти е слънчева роса,
с която искам пак да се напия?
Защо сърцето ти понякога е стон,
когато гневен съм, безумно гневен?
Защо във него търся винаги подслон,
когато бягам от самия себе си?
Защо тъгата ти е винаги със мен,
когато съм отчаян в близост до безкрая...
Но ти мълчи и в този слънчев ден,
понякога е по-добре да не узная.
Защо е толкоз нежна твоята ръка,
в която болката си мога аз да скрия?
Защо сълзата ти е слънчева роса,
с която искам пак да се напия?
Защо сърцето ти понякога е стон,
когато гневен съм, безумно гневен?
Защо във него търся винаги подслон,
когато бягам от самия себе си?
Защо тъгата ти е винаги със мен,
когато съм отчаян в близост до безкрая...
Но ти мълчи и в този слънчев ден,
понякога е по-добре да не узная.
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
цитирайХубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
Да, на попрището жизнено към края, ПОНЕ това съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
3.
bliz -
Защо ?
23.01.2016 14:36
23.01.2016 14:36
Започваш всеки куплет със "Защо...".
Защото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )
Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!
Поздрави поете!
цитирайЗащото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )
Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!
Поздрави поете!
4.
bliz -
Обичта на жената - добре е, че си н...
23.01.2016 14:50
23.01.2016 14:50
valben написа:
На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
"Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :) " - нещо истинско, а не напудрено с морално-етични клишета.
Дивите коне ще остареят , но дивото ще остане до край :) / за онези коне става въпрос - ти си знаеш/.
От всичко разбирам, че нищо ти няма, а си в емоцонален резонанс, по който танцуваш- в хармония с натурата ти. За теб спокойствие няма, макар, че привидно го зовеш.
С най-добри чувства!
bliz написа:
Започваш всеки куплет със "Защо...".
Защото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )
Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!
Поздрави поете!
Защото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )
Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!
Поздрави поете!
Споменаваш нещо и за вина! Това е нещо повече от вина и никоя разменна монета не може да влезе в употреба. Трябва да казваме по-често БЛАГОДАРЯ и ПРОЩАВАЙ, а не ЗАЩО. Това са свещенните думички, които, вгледани в събоственото си АЗ, често забравяме!.
bliz написа:
"Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :) " - нещо истинско, а не напудрено с морално-етични клишета.
Дивите коне ще остареят , но дивото ще остане до край :) / за онези коне става въпрос - ти си знаеш/.
От всичко разбирам, че нищо ти няма, а си в емоцонален резонанс, по който танцуваш- в хармония с натурата ти. За теб спокойствие няма, макар, че привидно го зовеш.
С най-добри чувства!
valben написа:
На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
"Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :) " - нещо истинско, а не напудрено с морално-етични клишета.
Дивите коне ще остареят , но дивото ще остане до край :) / за онези коне става въпрос - ти си знаеш/.
От всичко разбирам, че нищо ти няма, а си в емоцонален резонанс, по който танцуваш- в хармония с натурата ти. За теб спокойствие няма, макар, че привидно го зовеш.
С най-добри чувства!
Ти все още се опитваш с твоите анализи! Това не е лошо. Хубаво е все пак, че опитваш. Конете ли? Онези коне наистина вече остаряха, но все си препускат. Те знаят накъде и защо. Твърде сложни понятия - емоционален резонанс, танцуване в хармония... А истината е толкова проста. Вал продължава да обича. Обича истински, обича с прокълната любов, обича завинаги. И всичко е прекрасно щом може да бъде изразено по неговия си начин.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол