Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2016 09:44 - Благодаря!
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4157 Коментари: 6 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
БЛАГОДАРЯ !
Защо е толкоз нежна твоята ръка,
в която болката си мога аз да скрия?
Защо сълзата ти е слънчева роса,
с която искам пак да се напия?

Защо сърцето ти понякога е стон,
когато гневен съм, безумно гневен?
Защо във него търся винаги подслон,
когато бягам от самия себе си?

Защо тъгата ти е винаги със мен,
когато съм отчаян в близост до безкрая...
Но ти мълчи и в този слънчев ден,
понякога е по-добре да не узная.




Гласувай:
29



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Обичта на жената - добре е, че си н...
23.01.2016 11:31
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!
цитирай
2. valben - Привет, Вени!
23.01.2016 14:27
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!


Да, на попрището жизнено към края, ПОНЕ това съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)
цитирай
3. bliz - Защо ?
23.01.2016 14:36
Започваш всеки куплет със "Защо...".

Защото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )

Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!

Поздрави поете!
цитирай
4. bliz - Обичта на жената - добре е, че си н...
23.01.2016 14:50
valben написа:
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!


На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)


"Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :) " - нещо истинско, а не напудрено с морално-етични клишета.

Дивите коне ще остареят , но дивото ще остане до край :) / за онези коне става въпрос - ти си знаеш/.

От всичко разбирам, че нищо ти няма, а си в емоцонален резонанс, по който танцуваш- в хармония с натурата ти. За теб спокойствие няма, макар, че привидно го зовеш.

С най-добри чувства!
цитирай
5. valben - Защото обичам да го задавам този проклет въпрос!
23.01.2016 17:32
bliz написа:
Започваш всеки куплет със "Защо...".

Защото можеш да редиш и сладки стихове - разменна монета срещу вината
"когато гневен съм, безумно гневен" : )

Хубаво стихотворение и това голямо "Благодаря!" - безотказно въздействат на едно любящо женско сърце, а ако и по природа е търпеливо и съпричастно - имаш всичко!

Поздрави поете!


Споменаваш нещо и за вина! Това е нещо повече от вина и никоя разменна монета не може да влезе в употреба. Трябва да казваме по-често БЛАГОДАРЯ и ПРОЩАВАЙ, а не ЗАЩО. Това са свещенните думички, които, вгледани в събоственото си АЗ, често забравяме!.
цитирай
6. valben - Ех, Блиц!
23.01.2016 20:08
bliz написа:
valben написа:
donchevav написа:
Обичта на жената - добре е, че си научил поне това, че тя е една мълчалива жертвена безкрайност. Но защо само в тъга и болка се опираш на нея? Мисля, че щастието е по-голямо изпитание за любовта - и там съпричастността не е толкова сигурна:))))
Хубави стихове, красиво чувство!
Поздрави, Вал!


На попрището жизнено към края, ето това поне съм научил. А още колко ли трябва да науча... Примерно да се науча да мисля със сърцето си. Ето и такъв съвет получих. Да бъда все в Любовта и т.н. Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :)


"Аз пък вярвам в безрасъдната Любов и сигурно съм грешник! :) " - нещо истинско, а не напудрено с морално-етични клишета.

Дивите коне ще остареят , но дивото ще остане до край :) / за онези коне става въпрос - ти си знаеш/.

От всичко разбирам, че нищо ти няма, а си в емоцонален резонанс, по който танцуваш- в хармония с натурата ти. За теб спокойствие няма, макар, че привидно го зовеш.

С най-добри чувства!


Ти все още се опитваш с твоите анализи! Това не е лошо. Хубаво е все пак, че опитваш. Конете ли? Онези коне наистина вече остаряха, но все си препускат. Те знаят накъде и защо. Твърде сложни понятия - емоционален резонанс, танцуване в хармония... А истината е толкова проста. Вал продължава да обича. Обича истински, обича с прокълната любов, обича завинаги. И всичко е прекрасно щом може да бъде изразено по неговия си начин.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3508348
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031