Постинг
12.12.2015 08:39 -
Светлина за никъде
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 25804 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2015 10:04

Прочетен: 25804 Коментари: 12 Гласове:
36
Последна промяна: 12.12.2015 10:04


СВЕТЛИНА ЗА НИКЪДЕ
/ по идея на bliz /
Все още ли светулките търсят
някъде там - сред тишина,
любовта погрешно простреляна
от истинска амурска стрела?
Те прелитат и вярват ли вярват,
че ще могат все така да летят
и ще успеят за миг и те да обичат,
поне докато си отиде нощта.
Но дали са очите изстинали
и не виждат ли оназ светлина,
която разпръскват за всички,
които се обичат дори и в нощта?
/ по идея на bliz /
Все още ли светулките търсят
някъде там - сред тишина,
любовта погрешно простреляна
от истинска амурска стрела?
Те прелитат и вярват ли вярват,
че ще могат все така да летят
и ще успеят за миг и те да обичат,
поне докато си отиде нощта.
Но дали са очите изстинали
и не виждат ли оназ светлина,
която разпръскват за всички,
които се обичат дори и в нощта?
Как тихичко в забрава от нежност бързо си отива нощта!
Все не могат да се налетят. Колко е къса нощта...
цитирайВсе не могат да се налетят. Колко е къса нощта...
Очите никога не изстиват
и никога на настъпва мрак,
ако в душите ни обич има
и светлината прекрачва
нашият праг......
цитирайи никога на настъпва мрак,
ако в душите ни обич има
и светлината прекрачва
нашият праг......
3.
bliz -
Тук има неразбираема, неприемлива ситуация - да нямаш нужда от нещо хубаво или нещо такова
12.12.2015 12:14
12.12.2015 12:14
Вал, идеята не е моя, мои са само опорни думи, които всеки може да подреди по собствено желание. Ето как се получи при теб, сега аз трябва да се опитам да го осмисля, тълкувам.
След прочитането на стихотворението в мен остана един въпрос - ЗАЩО?
Има малки, сладки светулки, любов някъде наоколо, те вярват, искат да обичат...
Виновни са изстиналите очи според мен, те виждат, но просто са изстинали. Има ли надежда за тях- едва ли. Тук няма страдание, липса, има свободен избор, неразбираем, нелогичен за другите.
Поздрави!
цитирайСлед прочитането на стихотворението в мен остана един въпрос - ЗАЩО?
Има малки, сладки светулки, любов някъде наоколо, те вярват, искат да обичат...
Виновни са изстиналите очи според мен, те виждат, но просто са изстинали. Има ли надежда за тях- едва ли. Тук няма страдание, липса, има свободен избор, неразбираем, нелогичен за другите.
Поздрави!
aip55 написа:
Как тихичко в забрава от нежност бързо си отива нощта!
Все не могат да се налетят. Колко е къса нощта...
Все не могат да се налетят. Колко е къса нощта...
Обаче понякога нощта е прекалено дълга. Все не може да съмне. А лошото при светулките е, че вече съвсем ги няма. Вярвам, че ще се съгласиш с мен.
Привет от Вал!
ivoki написа:
Очите никога не изстиват
и никога на настъпва мрак,
ако в душите ни обич има
и светлината прекрачва
нашият праг......
и никога на настъпва мрак,
ако в душите ни обич има
и светлината прекрачва
нашият праг......
А тя понякога е толкова далечна,
но ние ще я стигнем, няма как.
Ако сме честни и на обич сме обречени,
наистина ще светне тя пред нечий праг...
bliz написа:
Вал, идеята не е моя, мои са само опорни думи, които всеки може да подреди по собствено желание. Ето как се получи при теб, сега аз трябва да се опитам да го осмисля, тълкувам.
След прочитането на стихотворението в мен остана един въпрос - ЗАЩО?
Има малки, сладки светулки, любов някъде наоколо, те вярват, искат да обичат...
Виновни са изстиналите очи според мен, те виждат, но просто са изстинали. Има ли надежда за тях- едва ли. Тук няма страдание, липса, има свободен избор, неразбираем, нелогичен за другите.
Поздрави!
След прочитането на стихотворението в мен остана един въпрос - ЗАЩО?
Има малки, сладки светулки, любов някъде наоколо, те вярват, искат да обичат...
Виновни са изстиналите очи според мен, те виждат, но просто са изстинали. Има ли надежда за тях- едва ли. Тук няма страдание, липса, има свободен избор, неразбираем, нелогичен за другите.
Поздрави!
Все пак ти ме насочи със своето забравено стихче, а аз не пропускам подобни ситуации. Опитах се да напиша на пръв поглед едно розово стихче, но с преобладаващ тъжен оттенък. Според мен, разбира се. Мисля си, че не бих могъл да напиша "По опорни думи на bliz" вместо "По идея на bliz". Не е необходимо да си задаваш въпроса "Защо?" Всичко е една илюзия, още повече, че въпросните светулки ги няма много отдавна. Аз не съм виждал светулки от моето детство. Обаче темата за очите е вече много по-интересна и сложна. Някога ще се поразмисля и за нея.
Привет от Вал!
Права е bliz, виновни са изстиналите очи. Но светулките ненапразно са там - те ще запалят нови искри в тези очи - и ще лумне отново пламъкът на любовта. Поздрави, Вал!
цитирайdonchevav написа:
Права е bliz, виновни са изстиналите очи. Но светулките ненапразно са там - те ще запалят нови искри в тези очи - и ще лумне отново пламъкът на любовта. Поздрави, Вал!
И тогава светлината няма да бъде заникъде, нали?
Много ми харесва, въпреки, че аз пиша в друг жанр - с рими .. Усеща се необяснима тръпка, или поне аз почувствах. Браво, страхотно е! :)
цитирайdanig написа:
Много ми харесва, въпреки, че аз пиша в друг жанр - с рими .. Усеща се необяснима тръпка, или поне аз почувствах. Браво, страхотно е! :)
Радвам се на посещението ти. Благодаря за оценката! Винаги си добре дошла на това място. Дано да ти харесва!
Поздрави от Вал!
Прекрасни стихове!
цитирайastrojozi19 написа:
Прекрасни стихове!
Благодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол