ТАМ ВИСОКО
Нито вещица, нито магьосница
вкъщи се яви пред мен.
Не беше по пълнолуние,
а в летен ясен ден.
"- Обикновено на разсъмване
идвам аз насън при вас,
но този път не е така."
- това ми каза тя.
"- Умора, ненавист и болка,
безумно тъмен страх.
а ти поддържаш целия земен ад,
както и небето на плещите си.
Всеки от вас е безумец
в любовта и на война,
но животът не е звук,
който можеш да прекъснеш!"
- това ми каза тя.

"- Там високо няма никой!
И там е толкова самотно,
както е и тук.
Там високо само облаци препускат
към угаснала преди много време звезда!

Докато си жив не умирай,
а погледни този свят.
Много тук са с мъртва душа,
те са мъртви отвътре,
но ходят и се смеят
без да знаят, че ги няма!
Не бързай за сетния си час!"
- ми каза тя.

"- Там високо няма никой.
И там е толкова самотно,
както е и тук.
Там високо само облаци препускат
към угаснала преди много време звезда!

Да избягаш от живота не можеш,
от смъртта - никога.
Самият живот ще ми сложи крила
и аз ще се върна тук."
Нито вещица, нито магьосница
вкъщи се яви пред мен,
в летен ден да си пийне вода
случайно пристигна Смъртта

Там високо няма никой.
И там е толкова самотно,
както и тук.
Там високо препускат облаци
към угаснала преди много време звезда!
текст: Маргарита Пушкина                 превод: Valiata
музика: Виталий Дубинин

Да тичаш след изстинала звезда - невъзможна любов по обективни причини.

"Там високо само облаци препускат
към угаснала преди много време звезда!"

Изстиналата звезда е вече достъпна, но мъртва и енергията на облаците не е достатъчна, Самото тичане макар и към изстинала звезда навярно е вълнуващо, а това става там, високо, там има нещо, случва се нещо...

Привет!

Красива музика! Поздравления за превода! Излиза, прави са дзен будистите: всичко е тук и сега, друго няма; живей си живота и не мисли за утрешния ден - утре може да няма... Пожелавам ти всеки миг от този живот да изпълниш с много сладки земни неща! Поздрави, Вал!

ни отминали спомени, са изгаснали звезди. Те се връщат с времето, но не топлят душите ни, а само навяват тъга и разочарование от напредналото вече време.
Там високо няма никой. И аз вярвам и живея с надеждата, че само спомена се връща, но не разлива топлината на надеждите...
Това, което е загубено, само не се връща...
Влакът отминава с бързи колела,
споменът остава за вечни времена!
Поздрав за превода Вал...!

Нещо се случва, но не там високо, а тук. Случва се в нашите души, в нашите мисли и чувства. Вълнуващи са понякога и спомените за онази звезда, останала в миналото, докосната или не, тя леко ще избледнее докато не избухне във великолепието си, но в друго време, в друг свят. Казваш - тичането може и да е вълнуващо, но за мен настъпва умора и аз вече си повтарям: Почини си след толкова много тичане!
Благодаря за тълкуването на един от най-силните стихове на Маргарита Пушкина.
Поздрави от Вал!

Ще има утре, бъди сигурна, даже и нас да не ни има, утре ще има. Да - живей сега и не се обръщай с гняв назад и ако не си успял да докоснеш звезда, спомняй си, че все пак си се опитал...

Много ми хареса този твой коментар. Той ми напомни за нещо любимо:

"Между ад и рай влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов.
Ще вървим ли до край още колкото остава
единствен миг или пък цял един живот."

https://www/watch?v=VSFx-Cek7pA

Поздравявам те!

Ако търсиш отогвор, трябва да попиташ, лесно е! Най-големият враг на злото е честността.

Ей, Вальо, здравей!
Ще подчертая две сентенции, които ме впечатлиха:
"Докато си жив не умирай..." от стихотворението
и
"Най-големият враг на злото е честността." от коментара на Усмивката.
Ти ли си превел стихотворението? Просвети своя стар приятел!
Поздрави!
П и е р

Странен е този твой коментар. Малко нещо не успях да го разгадая. Като мисъл извън стихотворението написаното от теб е вярно. Обаче не схванах защо е този въпрос. Разбира се, че това е среща със смъртта. Не е ли ясно? Или пък самото клипче те обърква? Авторката на написаното не пита нищо, тя излага само едно появяване на гостенката. Даже обяснява защо е дошла в ЯСНИЯ ден - да пийне водица. Права си и за злото и честността, но според мен тези две понятия нямат никакво отношение към явлението описано от Пушкина.
Радвам се, че прочете и реши да коментираш.
Поздрави от Вал!

Аз също се впечатлих от тези две сентенции. Доста се позамислих. Ето сега как аз разсъждавам: Първата сентенция е свързана с думите
"Докато си жив не умирай,
а погледни този свят.
Много тук са с мъртва душа,
те са мъртви отвътре,
но ходят и се смеят
без да знаят, че ги няма!"
Да си жив без душа, си е направо смърт, нали?
Колкото до сентенцията на Усмивката си мисля, че Злото вече е толкова мощно зло, че едва ли ще забележи Честността.
За превода ще те просветя, че Valiata е Вал дошъл от един друг свят. Той понякога така прави. :)
Поздрави и от двамата!

Там високо няма никой - защото царят ни не е гол, а е гола вода!
Бъди здрав!

Много интересен поглед към написаното!
Благодаря за нетрадиционния коментар!