Постинг
13.06.2015 08:07 -
Парченце лед
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 6109 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2015 08:19
Прочетен: 6109 Коментари: 18 Гласове:
30
Последна промяна: 13.06.2015 08:19
ПАРЧЕНЦЕ ЛЕД
Нощта прогони тежките облаци,
но дните все още са пълни с мрак.
Ще е по-добре да се разделим,
двамата не ще се измъкнем от тъмата.
Аз обичах и ненавиждах
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
Да, аз помня какво мечтаехме,
но животът не е за тези,
които обичат сънищата.
Ние твърде дълго търсихме изход
и безкрайно дълго вървяхме
срещу стената.
Аз обичах и ненавиждах,
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа,
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
Нека всеки сам да намери своя път.
Моят път отново ще бъде
стократно по-дълъг,
но не виня нито Дявола, нито Бога.
За всичко ще се наложи да платя аз.
Аз обичах и ненавиждах,
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа,
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
А болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
Нощта прогони тежките облаци,
но дните все още са пълни с мрак.
Ще е по-добре да се разделим,
двамата не ще се измъкнем от тъмата.
Аз обичах и ненавиждах
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
Да, аз помня какво мечтаехме,
но животът не е за тези,
които обичат сънищата.
Ние твърде дълго търсихме изход
и безкрайно дълго вървяхме
срещу стената.
Аз обичах и ненавиждах,
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа,
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
Нека всеки сам да намери своя път.
Моят път отново ще бъде
стократно по-дълъг,
но не виня нито Дявола, нито Бога.
За всичко ще се наложи да платя аз.
Аз обичах и ненавиждах,
но сега душата е пуста.
Всичко изчезна,
неоставяйки дори следа,
а болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
А болката в гърдите се превърна
в парченце лед.
1.
bliz -
Ехти Вселената!
13.06.2015 08:39
13.06.2015 08:39
"А болката в гърдите се превърна
в парченце лед."
Ехти Вселената!
Вярвам ти и не намирам дума за утеха...
В сърцето на поета леда е за кратко.
Свърши се , това беше...
цитирайв парченце лед."
Ехти Вселената!
Вярвам ти и не намирам дума за утеха...
В сърцето на поета леда е за кратко.
Свърши се , това беше...
Отново , много познато......
цитирайbliz написа:
"А болката в гърдите се превърна
в парченце лед."
Ехти Вселената!
Вярвам ти и не намирам дума за утеха...
В сърцето на поета леда е за кратко.
Свърши се , това беше...
в парченце лед."
Ехти Вселената!
Вярвам ти и не намирам дума за утеха...
В сърцето на поета леда е за кратко.
Свърши се , това беше...
Не е нужна утеха. АРИЯ е казала всичко...
Благодаря, Вал за хубавата музика и чудесен превод!
цитирайivoki написа:
Отново , много познато......
И все пак сме живи и дишаме, нали...
paciencia написа:
Благодаря, Вал за хубавата музика и чудесен превод!
Благодаря!
Лято е. Ледът все ще се разтопи.
цитирайА, това е превод! Наистина - не можах да те позная в това стихотворение, Вал, а то било текст на песента:))) Хубав клип и музика! Поздравления за превода! Приятни почивни дни!
цитирайinjir написа:
Лято е. Ледът все ще се разтопи.
Няма начин ледът да не се разтопи. Така е!
donchevav написа:
А, това е превод! Наистина - не можах да те позная в това стихотворение, Вал, а то било текст на песента:))) Хубав клип и музика! Поздравления за превода! Приятни почивни дни!
това е текстът на една от най-известните балади на АРИЯ - една от любимите ми!
Радвам се, че ти е харесала!
Поздрави от Вал!
Ария имат прекрасни балади - моята е "Изгубеният рай"... и не само.
цитирайЧий е текстът, не е важно. За мен трудното, почти невъзможно, е да взема решение да се отделя от общия път. А има и възраст, когато парченцето лед остава неразтопено и пари гърдите като жарава.
Радвам се, Вальо, че си почел чужд текст и превел, предполагам, добросъвестно. Не мога да го сравня с оригинала, тъй като пестя "импулси", за да не ми стане Интернетът бавен като костенурка. Все още съм на мобилен.
Минах през Пловдив като светкавица - не можах да се обадя...
Бъди здрав!
П и е р
цитирайРадвам се, Вальо, че си почел чужд текст и превел, предполагам, добросъвестно. Не мога да го сравня с оригинала, тъй като пестя "импулси", за да не ми стане Интернетът бавен като костенурка. Все още съм на мобилен.
Минах през Пловдив като светкавица - не можах да се обадя...
Бъди здрав!
П и е р
stela50 написа:
Ария имат прекрасни балади - моята е "Изгубеният рай"... и не само.
Все пак моята си остава "Там високо"!
pvdaskalov написа:
Чий е текстът, не е важно. За мен трудното, почти невъзможно, е да взема решение да се отделя от общия път. А има и възраст, когато парченцето лед остава неразтопено и пари гърдите като жарава.
Радвам се, Вальо, че си почел чужд текст и превел, предполагам, добросъвестно. Не мога да го сравня с оригинала, тъй като пестя "импулси", за да не ми стане Интернетът бавен като костенурка. Все още съм на мобилен.
Минах през Пловдив като светкавица - не можах да се обадя...
Бъди здрав!
П и е р
Радвам се, Вальо, че си почел чужд текст и превел, предполагам, добросъвестно. Не мога да го сравня с оригинала, тъй като пестя "импулси", за да не ми стане Интернетът бавен като костенурка. Все още съм на мобилен.
Минах през Пловдив като светкавица - не можах да се обадя...
Бъди здрав!
П и е р
Явно отлично си схванал идеята за парченцето лед. А за пътя - всеки си има предначертан такъв и всяко отклонение понякога е пагубно. Все пак всеки има право на свой избор. Текстовете на момчетата от АРИЯ са близки до мен и затова често си ги слушам. Те ме карат да мисля. На теб бих ти препоръчал тяхното парче "Икар". Аз знам, че все пак ще откриеш "импулс" и ще го разбереш. А за Пловдив ти трябва време - да се отпуснем някъде и да помечтаем, да си припомним и да помълчим. Ще стане!
Вал!
Стой си с леда в сърцето, а го играй гореща натура, за пред хората. Става
готино.Така ще съхраниш себе си ,а някой ще е опари от повърхностния ти фалшив пламък.:):):):)
Поздрави.Хубаво стихо!
цитирайготино.Така ще съхраниш себе си ,а някой ще е опари от повърхностния ти фалшив пламък.:):):):)
Поздрави.Хубаво стихо!
joysii написа:
Стой си с леда в сърцето, а го играй гореща натура, за пред хората. Става
готино.Така ще съхраниш себе си ,а някой ще е опари от повърхностния ти фалшив пламък.:):):):)
Поздрави.Хубаво стихо!
готино.Така ще съхраниш себе си ,а някой ще е опари от повърхностния ти фалшив пламък.:):):):)
Поздрави.Хубаво стихо!
не знам дали момчетата от АРИЯ таят в сърцата си парченца лед. И дали играят за пред хората не знам, но даже и да е така, те го правят прекрасно. Знам само едно - те наистина горят, но не с повърхностен и фалшив пламък... те горят с такъв пламък, който не се интересува от оцеляване!
превод, иначе щях да си помисля, че сме по едно и също време на една вълна настроени.
Щом нещо изчезне, всичко опустява, става ужасно тихо и безмълвно....
Поздрав за превода Вал!
цитирайЩом нещо изчезне, всичко опустява, става ужасно тихо и безмълвно....
Поздрав за превода Вал!
aip55 написа:
превод, иначе щях да си помисля, че сме по едно и също време на една вълна настроени.
Щом нещо изчезне, всичко опустява, става ужасно тихо и безмълвно....
Поздрав за превода Вал!
Щом нещо изчезне, всичко опустява, става ужасно тихо и безмълвно....
Поздрав за превода Вал!
Защо именно това нещо се осмелих да покажа в блога? Любовта няма да изчезне - никога, никога!
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол