С годините човек си задава все повече въпроси и все по-малко очаква отговори - знанието, както Библията учи, трупа печал. Казват, че и Бог, и Дяволът са само проекции в душата на човека. Отвъд човешкото съзнание няма нищо – и тук, на Земята, и там, на Небето, както се пее в песента, както и ти си го казал. Всичко е тук и сега.
„Да нариташ Дявола” е красива метафора…но неистинска – злото вън е огледален образ на злото в нас….а човек трудно успява сам себе си да рита:))) Истината може би е в това, да се научим да живеем с мир в душата. Затова е и последното причастие…А след него…голямото Нищо, в което всеки проектира своите собствени надежди – и сигурно стига до своите сетни разочарования – кой да ти каже?.
Размислящо действа на ранина това стихотворение – и пречистващо. А клипът и песента са изключителни! Благодаря, скъпи Вал! Поздрави!

последното изречение е най-впечатляващият израз над дявола. Ритай докато ти виждат очите... На магарията с магария! Поздрав.

Благодаря ти за прекрасния стих !!!

На мен ми се струва, че последните ти стихове са обединени от обща емоция, въпроси, като че ли трябва да вземеш някакво решение.

Към таговете ти си посочил и "превъзпитана душа"...
Да зариташ Дявола не е лесно , но е правилното решение.

Хубав ден от блиц, а не от близ, ти го знаеш, припомням за последно.

Аз най-често се съгласявам с повечето от твоите размисли. Обаче понякога се случва и разномислие между нашите размисли. Никога не трябва да се отдръпваме от знанието, даже и да трупаме печал. Нали знаеш мисълта на един мислител: "Аз знам, че нищо не знам!?" Ето това е! Според мен не съществува НИЩО. Природата не търпи празни пространства. Словото Божие ни учи на надежда, на вяра и най-важното - на любов. В никакъв случай не ни препоръчва да страдаме. Това беше ролята на Иисус. И за Дявола - да го Нариташ не е като да го Зариташ. Да го зариташ хич не е метафора, а решение единствено собствено. И да нариташ дявола в себе си също е възможно. Точно това са правили религиозните съгрешили монаси - самобичували са се.
Е, и аз доста се разприказвах. Иска ми се да ти пожелая нещо. Никога не стигай до разочарование и вярвай!
Поздрави от Вал!

Не можеш лесно да риташ дявола. Трудно е даже дявол да се посочи с пръст. Дяволът не е магаре, за да върши магарии. Той върши дяволии и понякога е невидим, трудно се разпознава. Може би на теб, атеиста, да му се струва лесно едно заритване, но, повярвай ми от подобно действие той става още по-силен. И все пак, няма да му се дадем, нали? :)
Поздрав и от мен!

Твоят коментар значи много за мен!

Винаги ми е итересно да прочета твоите коментари. Не мога да не забележа едно нещо. И това нещо е твоята наблюдателност. Много често аз напълно съзнателно вграждам в моите драсканици поне по една ключова дума. Дума, която да подсети за истински мои мисли и препратки и, което е по-важно за мен, нещо, което със сигурност ще бъде разбрано от този, за което е предназначено написаното. В този стих тези думи бяха точно две. Признавам - ти безгрешно откри едната. И то тази, която бе по-трудна за откриване. На необичайно място бе поставена, но ти я забеляза. И именно за това те поздравявам. И още в нещо не сгреши. Наистина имам поредица от писания, които са обединени в една обща идея. Съзнателно не казвам "емоция". Който разчита на емоция често греши. А по въпроса за заритването на Дявола можем много да спорим. Според мен, има много начини да се справиш със злото в себе си, нали?
Поздрави от Вал!

Поздравления !

Благодаря за поздравленията, приятелко! А факгът, че ги получавам именно от теб, ме радва изключително много!
Поздрави от Вал!

Мислейки,човек си задава въпроси!Понякога,търсейки отговорите им,той многократно се пита-пита себе си-свойта Душа...и понякога докосвайки Душата си,тя му дава отговора,който той отдавна е чакал!И когато там някъде, има звезди,синева,орли,протегната ръка и полет-това означава само едно-този човек е простил на свойта Душа,защото носи Любов!
Поздрави за "Ария" и казаното от теб и от малкото дете...
И още нещичко ще добавя-там наистина има!Има,но трябва силно да вярваш,за да можеш да го видиш!Такова нещо като "НИЩО" няма и никога не би могло да има!:)

Там горе има всичко - звезди, нищо че някои от тях са угаснали, малки планетки, нищо, че някои от тях са разрушени, или без запилял се някъде малък принц, има и прошка, има надежди, има душа, която прощава, НО ТРЯБВА ДА ПОВЯРВАШ И ДА ОБИЧАШ. Тогава даже и едно лице в пясъка ще е живо и ще означава много!

вече минаваме към другата половина, добрички сме и греховцете нямат сила над нас. Просто помъдряваме и ценностите са съвсем други. Но за доброто трябва и зрънце добро, отгледано в душата, посадено, може би там горе, но задължително отгледано от нас самите. Който може бере плодовете, има и хора, които съсипват това зрънце. Поздрави, умисли ме този твой дълбоко философски стих. Спокойна нощ!

Моят съвет е да вярваш в Бога и да се пазиш от Дявола. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ! Ако щеш, бъди Галилей!
Честит празник на буквите, Вальо!
П и е р

Чудесен стих!
Прати Дявола по Дяволите, та "да му се не види"! Действай смело по свое усмотрение! ;)
Поздрав - Литатру

И ти ме накара да размисля. Били сме вече добрички? Ами не знам! Виж, това за зрънцето, което задължително трябва да отгледаме самите ние е точно така. Ще потърся това зрънце и ако го намеря, ще се съглася, че съм помъдрял.
Поздрави!

Ще те послушам, разбира се. Не разбрах за Галилей, ама карай! :)
Поздрави от Вальо!

Ти пък ме съветваш да пратя Дявола по дяволите! Ама това е много трудно. Ако го направя бая дяволи ще се натрупат, а това е опасно. Много ми хареса намигването. А по-нататък - както съветва Пиер. Да се пазим трябва и точно да преценим кой е Ангел и кой Дявол.
Поздрави от Вал!

Звездите,винаги носят в себе си енергията на мига,както и планетките!А този миг,понякога е продължил вечно,защото времето има различни измерения тук и там и неговата Вселенска същност винаги ще ни кара да открием Малкият принц и да помечтаем!А какво по-хубаво от мечта,политнала с Любов,носейки заряда на прошката...
Хубаво си го усетил,приятелю Вал!Отново си докоснал мига!:)

Може би не е необходимо да задаваме въпроси?
Но да помечтаем е задължително!

Наритай дявола и мечтай.
:)

Е, чак да го заритам, едва ли! А може пък вече да съм свикнал? А може и той да е свикнал... :)))))))

Ако не си задаваме въпросите,Вал,то тогава животът става скучен...
Няма да има и отговори,а това е направо пропуснат живот...
Въпроси и пак въпроси-там е разковничето,поне за мен!Всеки носи своята същност!

И все пак настъпва умора!