Постинг
16.05.2015 07:23 -
Или не е така
ИЛИ НЕ Е ТАКА
Казват, че вече е късно.
Не било вече днес и сега.
Но защо ли гледам навъсено?
И да продължа ли тази игра?
Или не е така?
Вярвам, че още съм влюбен.
Нищо, че не е днес и сега.
Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?
Или не е така?
Ако пък се престорим на влюбени
Точно днес и сега,
Дали ще е като истинско?
И ще бъде ли същата красота?
Или не е така?
Казват, че вече е късно.
Не било вече днес и сега.
Но защо ли гледам навъсено?
И да продължа ли тази игра?
Или не е така?
Вярвам, че още съм влюбен.
Нищо, че не е днес и сега.
Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?
Или не е така?
Ако пък се престорим на влюбени
Точно днес и сега,
Дали ще е като истинско?
И ще бъде ли същата красота?
Или не е така?
Да, това са въпросите, които ни терзаят постоянно. Дали? Или? Съмнението... Надеждата...И нови лупинги в търсене на абсолютните истини. Но си прав - всичко е тук и сега. Не си падам по източните философии, но тази малка забежка по дзен ми харесва - и върши работа!
Поздрави, Вал, хубави почивни дни!
цитирайПоздрави, Вал, хубави почивни дни!
е реалността, един допир може да донесе
неподозирани усещания,да върне или да даде,
независимо дали си готов или не,
в такъв момент какво значи да си разумен(?)
И задължителната :)
цитирайнеподозирани усещания,да върне или да даде,
независимо дали си готов или не,
в такъв момент какво значи да си разумен(?)
И задължителната :)
Да видиш, приятелю мой, каква песен щях да направя от твоя текст! Уви, дори да си измисля мелодия, не зная как да я запиша.
С почит!
П и е р
цитирайС почит!
П и е р
Аз мисля , че съмнението е колкото градивно, толкова и разрушително.....
цитирайdonchevav написа:
Да, това са въпросите, които ни терзаят постоянно. Дали? Или? Съмнението... Надеждата...И нови лупинги в търсене на абсолютните истини. Но си прав - всичко е тук и сега. Не си падам по източните философии, но тази малка забежка по дзен ми харесва - и върши работа!
Поздрави, Вал, хубави почивни дни!
Поздрави, Вал, хубави почивни дни!
Да, всичко е днес и сега! Не се обръщай с гняв назад! А утре - утре може и да не се случи!
Поздрави от Вал!
въпросите, които почти ежедневно объркват мислите ни
с възможните и невъзможни различни отговори...
Да... всичко е днес и сега... не зная защо, но си спомних
една мисъл - "Годините не те предпазват от любовта,
но любовта до някаква степен те предпазва от годините"...
Вярвай, че още си влюбен, приятелю... днес и сега...
цитирайс възможните и невъзможни различни отговори...
Да... всичко е днес и сега... не зная защо, но си спомних
една мисъл - "Годините не те предпазват от любовта,
но любовта до някаква степен те предпазва от годините"...
Вярвай, че още си влюбен, приятелю... днес и сега...
pvdaskalov написа:
Да видиш, приятелю мой, каква песен щях да направя от твоя текст! Уви, дори да си измисля мелодия, не зная как да я запиша.
С почит!
П и е р
С почит!
П и е р
С твоя коментар ми припомни една случка. Преди мното време аз се опитвах да пиша стихове. Не знам колко съм успявал, ама носът ми все повече се устремяваше нагоре. Имах си и един приятел (а и още го имам), който свиреше в една вокално инструментална група (тогава така им викаха). Та тази група изпълняваше така наречената естрадна музика. Бях написал едно стихче за красиво момиче с учиническа къса престилка (много авангардно за онова време). Когато прочете стихчето моето приятелче ми обеща да напише песен по моя текст. И го направи. Тази песен пожъна много успехи сред феновете на групата. И при всяко явяване бях обявяван като автор на текста. Бях много горд и стигнах до там, че се поддадох на приятелските бъзици на групата, които при един техен концерт ме накараха сам да си изпея текста. И разбира се аз я изпях. Не можеш да си представиш какви аплодисменти получих. Обаче забелязах едно страхотно момиче, което не аплодираше, а само се усмихваше. Та то ме попита пред всички:"Много добре пяхте, но искам да си призная, че не разбрах точно коя песен пяхте, какво точно изпълнихте..." Оттогава си имам една мисъл - Всяка жаба да си знае гьола!
Ех, какви времена бяха!
Благодаря Пиер за твоето желание. Аз знам - Ти можеш!
eliana написа:
е реалността, един допир може да донесе
неподозирани усещания,да върне или да даде,
независимо дали си готов или не,
в такъв момент какво значи да си разумен(?)
И задължителната :)
неподозирани усещания,да върне или да даде,
независимо дали си готов или не,
в такъв момент какво значи да си разумен(?)
И задължителната :)
Ше се опитам да отговоря на въпроса за разумността.
Може би е разумен този, който не пие студена вода, за да не настине и да го заболи гърлото.
Може би е разумен този, който понякога пие кафе даже и да знае, че може да му се повиши кръвното. И още много разумности има.
А в написаното разумен идеално пасва с влюбен... Дали?
stela50 написа:
въпросите, които почти ежедневно объркват мислите ни
с възможните и невъзможни различни отговори...
Да... всичко е днес и сега... не зная защо, но си спомних
една мисъл - "Годините не те предпазват от любовта,
но любовта до някаква степен те предпазва от годините"...
Вярвай, че още си влюбен, приятелю... днес и сега...
с възможните и невъзможни различни отговори...
Да... всичко е днес и сега... не зная защо, но си спомних
една мисъл - "Годините не те предпазват от любовта,
но любовта до някаква степен те предпазва от годините"...
Вярвай, че още си влюбен, приятелю... днес и сега...
Ако не вярвах нямаше да напиша подобно нещо. Всъщност точно тази дума е същността на написаното!
С пожелания за един приятен и усмихнат ден!
Вал
ivoki написа:
Аз мисля , че съмнението е колкото градивно, толкова и разрушително.....
Бих казал много повече разрушително!
винаги е права Вал... Тъжното е и тя не е вечна и променлива, като любовта!
цитирайaip55 написа:
винаги е права Вал... Тъжното е и тя не е вечна и променлива, като любовта!
Благодаря за прочита и каментара!
Поздрави от Вал!
Влюбен си, или не си. Но ние се храним с илюзии, засищат, нищо че оставаме гладни. Усмивки!
цитирайmakont написа:
Влюбен си, или не си. Но ние се храним с илюзии, засищат, нищо че оставаме гладни. Усмивки!
Да се храниш с илюзии? Как само звучи. И за съжаление понякога и това се случва!
Усмивка и от мен!
15.
bliz -
Привет!
21.05.2015 12:19
21.05.2015 12:19
Прочетох стихчето и коментарите- те също дават информация.
Дали си влюбен или в "роля" - поета не пише само за лични преживявания, но понеже е писано от първо лице, ми звучи лично.
Как усещам аз написаното. Освен всички оригинални мисли за любовта , на мен ми се струва, че акцента е в едно послание към обекта на твоето влюбване - ти питаш, защото не знаеш какъв е отговора на всички твои въпроси, но питайки- ти отговаряш как би искал да бъде.
Има и нещо друго - индиректно ти искаш нашето одобрение и разбиране, за да си спокоен, че случващото се и хубавото продължение са нещо разбираемо, естествено, човешко - простимо. Искаш да ни направиш съучастници и да поделим вината ти :). Но не може - забранено е. Виртуално влюбване - да, то радва, мъчи , изгаря, но ако го реализираш в живота, то ще си отмине и ще отнесе стойностни неща от живота ти.
Знам, ще кажеш - не позна, но пък моя вариатнт е също възможен. Много ме критикуваш и мен ме е страх да пиша :)
цитирайДали си влюбен или в "роля" - поета не пише само за лични преживявания, но понеже е писано от първо лице, ми звучи лично.
Как усещам аз написаното. Освен всички оригинални мисли за любовта , на мен ми се струва, че акцента е в едно послание към обекта на твоето влюбване - ти питаш, защото не знаеш какъв е отговора на всички твои въпроси, но питайки- ти отговаряш как би искал да бъде.
Има и нещо друго - индиректно ти искаш нашето одобрение и разбиране, за да си спокоен, че случващото се и хубавото продължение са нещо разбираемо, естествено, човешко - простимо. Искаш да ни направиш съучастници и да поделим вината ти :). Но не може - забранено е. Виртуално влюбване - да, то радва, мъчи , изгаря, но ако го реализираш в живота, то ще си отмине и ще отнесе стойностни неща от живота ти.
Знам, ще кажеш - не позна, но пък моя вариатнт е също възможен. Много ме критикуваш и мен ме е страх да пиша :)
Оригинално стихотворение!
Поздравления, Вал!
Поздрав - Литатру
цитирайПоздравления, Вал!
Поздрав - Литатру
Любовта - днес я има, утре я няма. Обаче Приятелствата могат да са вечни. :)
цитирайlitatru написа:
Оригинално стихотворение!
Поздравления, Вал!
Поздрав - Литатру
Поздравления, Вал!
Поздрав - Литатру
Имаш поздравления и от мен. Поздравявам те за прочитането, за добрите думи и за усмивката, разбира се!
bliz написа:
Прочетох стихчето и коментарите- те също дават информация.
Дали си влюбен или в "роля" - поета не пише само за лични преживявания, но понеже е писано от първо лице, ми звучи лично.
Как усещам аз написаното. Освен всички оригинални мисли за любовта , на мен ми се струва, че акцента е в едно послание към обекта на твоето влюбване - ти питаш, защото не знаеш какъв е отговора на всички твои въпроси, но питайки- ти отговаряш как би искал да бъде.
Има и нещо друго - индиректно ти искаш нашето одобрение и разбиране, за да си спокоен, че случващото се и хубавото продължение са нещо разбираемо, естествено, човешко - простимо. Искаш да ни направиш съучастници и да поделим вината ти :). Но не може - забранено е. Виртуално влюбване - да, то радва, мъчи , изгаря, но ако го реализираш в живота, то ще си отмине и ще отнесе стойностни неща от живота ти.
Знам, ще кажеш - не позна, но пък моя вариатнт е също възможен. Много ме критикуваш и мен ме е страх да пиша :)
Дали си влюбен или в "роля" - поета не пише само за лични преживявания, но понеже е писано от първо лице, ми звучи лично.
Как усещам аз написаното. Освен всички оригинални мисли за любовта , на мен ми се струва, че акцента е в едно послание към обекта на твоето влюбване - ти питаш, защото не знаеш какъв е отговора на всички твои въпроси, но питайки- ти отговаряш как би искал да бъде.
Има и нещо друго - индиректно ти искаш нашето одобрение и разбиране, за да си спокоен, че случващото се и хубавото продължение са нещо разбираемо, естествено, човешко - простимо. Искаш да ни направиш съучастници и да поделим вината ти :). Но не може - забранено е. Виртуално влюбване - да, то радва, мъчи , изгаря, но ако го реализираш в живота, то ще си отмине и ще отнесе стойностни неща от живота ти.
Знам, ще кажеш - не позна, но пък моя вариатнт е също възможен. Много ме критикуваш и мен ме е страх да пиша :)
Ще започна от края на твоя коментар. Ти наистина не позна. Не позна, че ще кажа "не позна". А защо се страхуваш да пишеш? Ако не беше усмивката в края на твоя израз, аз наистина щях да се замисля каква ли трябва да е тази моя критика. Сега не е нужно да се замислям. Ти винаги пишеш. че имаш своя интерпретация на написаното от мен. Ама това никак не е лошо. Точно обратното. Винаги съм се стремял всеки коментиращ да има шанс да наблюдава под свой собствен ъгъл. А ти успяваш. Обаче ще те попитам нещо. Възможно ли е някой да поиска споделяне на вина? А да ти остане нещо стойностно (даже било то виртуално), повярвай ми, е прекрасно. Това е нещото, което може да те накара да протегнеш ръка даже и към пустотата. И, ако полетиш... Е, това вече е съвсем друго стихче...
injir написа:
Любовта - днес я има, утре я няма. Обаче Приятелствата могат да са вечни. :)
Има една песничка, в която се казва: "Любовта без която не можем." Спомняш ли си я? И точно така е. Светът не би оцелял, ако любовта я нямаше. А приятелството? То също може да бъде вечно, но само при едно условие. То трябва да бъде ИСТИНСКО!
Благодаря, приятелко. Поздзравявам те!
21.
bliz -
Ето как става споделянето на вина:
22.05.2015 19:30
22.05.2015 19:30
"Но защо ли гледам навъсено?
И да продължа ли тази игра?"
Ако искам примерно да споделя вината ти, казвам - да, продължи играта, веднъж се живее, влюбеността трябва да се цени, тя е дар! Начина, по който са зададени въпросите , подсказва, че този е очаквания отговор .
"Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?"
Желан отговор е - да, подай ръка, но ти знаеш, че е неразумно. С нашето "да" - на читателите, всички ставаме неразумни и виновни.
Нещо такова имах в предвид. Ти , предполагам някога си споделил вината на приятел, като си му казал "да" за нещо неразумно и после си чул от него- нали така ми каза и ти мислеше така. Той се чувства по-малко виновен. Стана много дълго, но не исках да не отговарям на въпроса ти - не е коректно така.
Имаше и едно комплиментче за мен в отговора ти, благодаря!
Хубава вечер !
цитирайИ да продължа ли тази игра?"
Ако искам примерно да споделя вината ти, казвам - да, продължи играта, веднъж се живее, влюбеността трябва да се цени, тя е дар! Начина, по който са зададени въпросите , подсказва, че този е очаквания отговор .
"Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?"
Желан отговор е - да, подай ръка, но ти знаеш, че е неразумно. С нашето "да" - на читателите, всички ставаме неразумни и виновни.
Нещо такова имах в предвид. Ти , предполагам някога си споделил вината на приятел, като си му казал "да" за нещо неразумно и после си чул от него- нали така ми каза и ти мислеше така. Той се чувства по-малко виновен. Стана много дълго, но не исках да не отговарям на въпроса ти - не е коректно така.
Имаше и едно комплиментче за мен в отговора ти, благодаря!
Хубава вечер !
bliz написа:
"Но защо ли гледам навъсено?
И да продължа ли тази игра?"
Ако искам примерно да споделя вината ти, казвам - да, продължи играта, веднъж се живее, влюбеността трябва да се цени, тя е дар! Начина, по който са зададени въпросите , подсказва, че този е очаквания отговор .
"Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?"
Желан отговор е - да, подай ръка, но ти знаеш, че е неразумно. С нашето "да" - на читателите, всички ставаме неразумни и виновни.
Нещо такова имах в предвид. Ти , предполагам някога си споделил вината на приятел, като си му казал "да" за нещо неразумно и после си чул от него- нали така ми каза и ти мислеше така. Той се чувства по-малко виновен. Стана много дълго, но не исках да не отговарям на въпроса ти - не е коректно така.
Имаше и едно комплиментче за мен в отговора ти, благодаря!
Хубава вечер !
И да продължа ли тази игра?"
Ако искам примерно да споделя вината ти, казвам - да, продължи играта, веднъж се живее, влюбеността трябва да се цени, тя е дар! Начина, по който са зададени въпросите , подсказва, че този е очаквания отговор .
"Но дали съм все още разумен
Щом отново подавам ръка?"
Желан отговор е - да, подай ръка, но ти знаеш, че е неразумно. С нашето "да" - на читателите, всички ставаме неразумни и виновни.
Нещо такова имах в предвид. Ти , предполагам някога си споделил вината на приятел, като си му казал "да" за нещо неразумно и после си чул от него- нали така ми каза и ти мислеше така. Той се чувства по-малко виновен. Стана много дълго, но не исках да не отговарям на въпроса ти - не е коректно така.
Имаше и едно комплиментче за мен в отговора ти, благодаря!
Хубава вечер !
Отново отговори подобаващо! Обаче въпросът беше:"......някой да поиска......" И да продължа: Трябва ли да се иска подобно нещо? Честно да си кажа, аз не бих поискал, но бих дал... А двете думи "навъсено" и "разумен" май не са на място?! Но сега вече не ми се развалям написаното. Според мен едно дадено "да" с нищо не обвързва, както и "не", разбира се. А неразумна любов дали има?
Чудесна вечер и за теб!
С уважение към Блиц, от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол