Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2015 08:13 - Приказка за любовен четириъгълник
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 5083 Коментари: 16 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВЕН ЧЕТИРИЪГЪЛНИК

Не бях се виждал с Разказвача на приказки Бен доста отдавна, но вчера внезапно се появи, усмихна се и без да ми обяснява къде се беше запилял, се настани до мен и ми разказа една от своите приказки. Това е приказка за двама приятели. Но дали те са били истински приятели? Не поиска да ми обясни. Остави ме да размислям, а аз напоследък не искам да мисля.

Та приказката е следната:

Преди много време, по време, когато човек можеше да мечтае и да чака мечтите му да се сбъднат живееха двама приятели. Те бяха почти неразделни, но не мислете, че винаги се разбираха. Често се караха за дребни неща. Спореха, всеки отстояваше своята позиция и все се мислеше за прав. Даже бяха фенове на двата различни футболни отбора в града. Единият беше запален локомотивец, а другият подкрепяше отбора на Ботев. Но това е вече друга приказка. И двамата имаха навика да се влюбват. И с това се изчерпваше тяхната прилика един с друг. Те бяха различни и по характер, и по образ. Единият беше винаги издокаран, внимателен и отзивчив, точен в преценките си и умерен в намеренията си. Точно следваше някакви правила и нормативи. Беше красавец и винаги обираше погледите на момичетата. Другият беше по-първичен, не се интересуваше да изглежда красив, често ходеше небръснат с дълга коса и кожено яке. Но пишеше стихове. Някакви странни стихове, често пъти неразбираеми и почти винаги попадащи в огъня. Та именно той редовно се озоваваше на дъното на бездънни черни дупки. Тези дупки бяха все едни и същи – с хлъзгави, стръмни стени, но с мъничко парченце светлина там някъде горе. А тази светлина наистина заслужаваше отново да бъде достигната. И той успяваше, понякога много трудно, но успяваше. Но когато се появеше отново извън дупката, всичко започваше отначало.

Историята, която все пак трябва да разкажа, води своето начало от една есен. Тогава готиният приятел пак беше влюбен. Беше влюбен в едно прекрасно момиче с тъмни коси и трапчинки на бузите при всяка своя усмивка. В началото всичко беше прекрасно. Вероятно и двамата се обичаха. Около тях се мотаеше и отново изпадналият в черна дупка поет. Той вече се измъкваше от дупката, когато се запозна с приятелката на своя приятел. Често се срещаха и тримата, скоро станаха и четирима.  Появи се момиче с лунички на лицето си и малко чипо носле, което като че ли се опитваше да разбира неразбираемите стихове и да им се радва. Така се образува една чудесна компания, която прекара почти цяла зима заедно в спокойна и влюбена обстановка. Но дали това е било така? Някъде на пролет поетът няколко пъти долови странните погледи, които му отправяше момичето с трапчинките. Първоначално не обърна внимание, но пък се учуди на зачестилите скандали между приятеля си и неговото момиче. Разбра, че нещо става. Наистина нещо ставаше. И отношенията между него и момичето с чипото носле взеха странен обрат. Той, както винаги, не успя да избяга от себе си, не се замисли, махна рязко с ръка, написа стихче за момичето и си тръгна. Даже не видя сълзата, която се стече по чипото носле, зачуди се за миг и също си отиде. Не чу и думите, прошепнати от нея: „Благодаря, ти беше много добро момче!”

Скоро дойде лятото, а приятелите все си бяха приятели. Единият не разпитваше другия. Не беше необходимо. Знаеха, че в момента и двамата са самотни. В разгара на горещия сезон и двамата заминаха на море. Тогава да летуваш на море беше върхът на сладоледа. По пътя станаха ясни някои подробности, случили се през пролетта. Готиният приятел се разприказва и обясни как неговото момиче го е изоставило заради някакъв друг мъж. Бил със западна кола и голяма клечка в някакво министерство. Ама сега приятелчето разбрало, че момичето е само на морето, в едно наше курортно селище. Та да се опитат да я потърсят. Все още нещо можело да се случи между тях. Разбира се веднага беше постигнато съгласие. Та именно за това са приятелите!

Достигнаха курортното градче точно по обяд. Поетът остана в центъра, полегна на една пейка, нареди до себе си три бири и зачака приятелят си да уточни адреса на своята любима. След час бирите бяха изпити, дрямката настъпваше, а слънцето все по-силно препичаше. Разбуди го грубо разтърсване по рамото. Съзря приятеля си – захилен до уши, овесил на врата си огромен бинокъл.

- Хайде, ставай! На плажа е. Ще я намерим.

Поеха по горещият пясък. В употреба влезе и бинокълът и скоро я видяха. Едно прекрасно тяло в жълт оскъден бански костюм. Беше сама. Изтръпнаха и двамата. Всъщност не само двамата. По-точно, тримата. Момичето посрещна бившия си приятел с ледено спокойствие. Само просъска.

- Какво правиш тук?!

И се започна един разговор...

Положението ставаше драматично. А когато се появи и новият приятел със западната кола вече замириса на трагедия. Откъм морето, близо до тях, се появи един атлет, който бързо се втурна към ошашавената тройка. Но какво клечка можеше да бъде този атлет? Този младеж беше един много добър приятел на поета. Работеше като охранител на един от стадионите в града на приятелите. Често пускаше нашия герой без пари на стадиона и двамата много се уважаваха. А западната кола беше една трошка, купена на старо. Положението всъщност ставаше комично. Двамата съперници се спряха пред разгневеното момиче и впериха погледи един в друг.

Поетът вече не можеше да се сдържи, разсмя се и протегна ръка към момичето с думите:

- Хайде, ела с мен в морето.

         Момичето като че ли точно това чакаше. Скочи пъргаво, улови подадената ръка и двамата хукнаха към водата. Осъзнаха се чак когато се озоваха на дълбокото. Двамата се бяха вкопчили един в друг. Момчето чувстваше устните на момичето впити в своите устни, усещаше тръпнещото мокро тяло и продължаваше да чува шепота й:

         - Най-сетне!

         * * *

Когато се връщаха с колата и двамата приятели мълчаха. Та за какво ли можеха да си говорят? Те знаеха само едно - и двамата продължаваха да бъдат приятели...

Ето тази приказка ми разказа Бен. Защо ли ми я разказа? Може би, за да не го питам къде се е мотал толкова време. Или да ми напомни, че все още сме приятели!

 

 

 

 





Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Човек не
18.04.2015 10:15
трябва да остава без приятел. Приятел е този, който изпитва болката ти заедно с теб. Явно приятелят ти се нуждае от теб и за това е разказал тази приказка!
цитирай
2. bliz - Ах, тези приказки...
18.04.2015 11:10
Колко са действащите лица в разказаното:

- четиримата от любовния четириъгълник;
- приятелят Бен - разказвача;
- ти- като слушател.

До тук станаха шест, а в същност са седем...Множко са ми. Седмият участник е поезията - тя е инструмент, чрез който се влюбват в поета, а също чрез нея се извинява /на момичето с чипото носле/. Поезията е посредника, нейната красота е употребена. Какъв ли ще бъде поета без нея, какъв човек...Както сам казва Бен - поета е небрежен, биполярен, непостоянен.

Изчитайки историята, без усилие се налага извода - поета се похвалва, излиза победител в незапочната битка. Спомените на лудите коне топлят поета...

Ясно е , че образите се препокриват и автора си е оставил възможността винаги да ни обвини в грешка, но все пак написах едно мнение.


цитирай
3. donchevav - Върна ме много назад, Вал, когато ...
18.04.2015 13:56
Върна ме много назад, Вал, когато приятелството беше приятелство, морето - море, а любовта...ех, и тогава любовта беше същата...неподдаваща се на режисура, скарана с всички приятелства! Поздрави!
цитирай
4. valben - Точно така е, приятелю!
20.04.2015 09:23
aip55 написа:
трябва да остава без приятел. Приятел е този, който изпитва болката ти заедно с теб. Явно приятелят ти се нуждае от теб и за това е разказал тази приказка!


Точно така е, приятелю!
цитирай
5. valben - Поздрави и за теб, Вени!
20.04.2015 11:40
donchevav написа:
Върна ме много назад, Вал, когато приятелството беше приятелство, морето - море, а любовта...ех, и тогава любовта беше същата...неподдаваща се на режисура, скарана с всички приятелства! Поздрави!


Надявам се, че приказката на Бен е предизвикала у теб само хубави спомени!
цитирай
6. valben - Ах, тези анализи...
20.04.2015 21:33
bliz написа:
Колко са действащите лица в разказаното:

- четиримата от любовния четириъгълник;
- приятелят Бен - разказвача;
- ти- като слушател.

До тук станаха шест, а в същност са седем...Множко са ми. Седмият участник е поезията - тя е инструмент, чрез който се влюбват в поета, а също чрез нея се извинява /на момичето с чипото носле/. Поезията е посредника, нейната красота е употребена. Какъв ли ще бъде поета без нея, какъв човек...Както сам казва Бен - поета е небрежен, биполярен, непостоянен.

Изчитайки историята, без усилие се налага извода - поета се похвалва, излиза победител в незапочната битка. Спомените на лудите коне топлят поета...

Ясно е , че образите се препокриват и автора си е оставил възможността винаги да ни обвини в грешка, но все пак написах едно мнение.




Колко ли са действително участниците в написаното?
Те са само ДВАМА!
- Тя
- Той
Другите са само една проекция в стил 3D.
Всъщност всичко е една илюзия в стил Бен.
Поезията - нищо повече от една илюзия в стил Вал.
Битка никога не е имало, даже и да е незапочната.
Имало е само една протегната ръка.
И конете не са осъдени да си спомнят.
Те единствено могат да препускат!
Все пак твоят анализ ми хареса. Благодаря!
цитирай
7. pvdaskalov - С 5 бона филмов бюджет, с повечко ентусиазъм и... филмът е готов!
22.04.2015 20:47
Нищо. че ще е 20-минутен. Филм-новела! Още няколко и ще станат вълшебните 100 минути.
Ех, да можех да спечеля от тотото! Не с 5, а с 500 бона ще можем да се явим на някой фестивал. Защо вмъквам и себе си? Амиии, аз съм естет - ще избера артистките.
Поздрави, Вал! Помечтах си. Сега ще си сипя още едно и ще се търкулна после да сънувам... в обятията на Дормира.
Поздрави!
П и е р
цитирай
8. injir - Ама че работа...
22.04.2015 20:53
Ама че работа...
цитирай
9. ivoki - Приятелю Вал,
23.04.2015 00:59
Развълнува ме и ме накара да се размисля.......
Повечето ми приятели вече са в отвъдното...... :-(
цитирай
10. valben - На Пиер!
23.04.2015 10:19
pvdaskalov написа:
Нищо. че ще е 20-минутен. Филм-новела! Още няколко и ще станат вълшебните 100 минути.
Ех, да можех да спечеля от тотото! Не с 5, а с 500 бона ще можем да се явим на някой фестивал. Защо вмъквам и себе си? Амиии, аз съм естет - ще избера артистките.
Поздрави, Вал! Помечтах си. Сега ще си сипя още едно и ще се търкулна после да сънувам... в обятията на Дормира.
Поздрави!
П и е р


Тази Дормира
май не те оставя на мира!
Сънуваш, мечтаеш,
и пишеш, дори не се маеш!
На сивото време
вехтата дрешка събличаш,
и в нови одежди
живота обличаш!
Да, кастинг ще правим,
и ще продължаваме
да се усмихваме
игри да играем
и да мечтаем...
Благодаря ти, ПИЕР !
цитирай
11. valben - Виж ти, каква работа!
23.04.2015 14:00
injir написа:
Ама че работа...


Ама така ли ставаха тези работи тогава? Може би. Но беше хубаво, нали?
Привет от Вал!
цитирай
12. valben - Привет, приятелю!
23.04.2015 18:23
ivoki написа:
Развълнува ме и ме накара да се размисля.......
Повечето ми приятели вече са в отвъдното...... :-(


Тежко е когато си отиде приятел. Но много по-тежко е когато си отиде приятелство. И много боли...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3505640
Постинги: 729
Коментари: 12304
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031