Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2014 09:30 - Повикана тревога
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4978 Коментари: 20 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПОВИКАНА ТРЕВОГА
Събудих се.
Внезапно се събудих.
Не знам защо,
не знам кога.
Събудих се от вик,
вик неочакван и тревожен,
вик силен, но удавен във тъга.

Ослушах се.
Внимателно се вслушах
във оглушителната тишина.
А всичко бе спокойно,
те всички спяха -
и детето,
и любимата жена.

Замислих се.
Защо ли се замислих?
Чий беше този вик?
Защо ли проехтя
в настъпващия ден?
Побързах да заспя,
та моят вик да си остане,
да си остане само в мен...



Тагове:   тревога,   ВиК,   пробуждане,


Гласувай:
40
0



1. joysii - Даааа, много неща се налага да таим ...
13.09.2014 10:27
Даааа, много неща се налага да таим дълбоко в себе си и да преживяваме сами -отчаян вик, стон от болка,порив на щастие, опиянение от любов....
Цената си струва - спокойствието на най-близките ни хора.
Прекрасно стихотворение!
Поздрави!
цитирай
2. aip55 - С годините си
13.09.2014 11:41
все по-често чуваме/усещаме това, което ни е вълнувало. Често се случва и да го сънуваме и на сън да участваме в реала.
В куплета си усещам аз
мори ме тази муза.
В съня ми често чувам глас,
нима това е моята муза
на словестният ми
ненаситен чар....?
цитирай
3. stela50 - Повикана тревога... колко точно определено усещане...
13.09.2014 16:17
Вълнуващо, истинско !
Поздрави, Вал !
цитирай
4. ivoki - "та моят вик да си остане, да си остане само в мен..."
13.09.2014 17:11
и в съня......
цитирай
5. donchevav - Винаги съм си представяла така и...
13.09.2014 18:32
Винаги съм си представяла така истинския мъж, главата на семейството:) - като елен лопатар, вдигнал тревожно глава, заслушан в звукове, които само той чува, загледан в тъмното, където само той съзира опасността, бдителен, но и привидно спокоен, загрижен както за оцеляването, така и за спокойствието на стадото. Поздравления за това мъжко стихотворение - много е въздействащо, наистина!
цитирай
6. valben - Да, Джойси,
13.09.2014 19:43
joysii написа:
Даааа, много неща се налага да таим дълбоко в себе си и да преживяваме сами -отчаян вик, стон от болка,порив на щастие, опиянение от любов....
Цената си струва - спокойствието на най-близките ни хора.
Прекрасно стихотворение!
Поздрави!


наистина понякога се налага да таим в сърцето си даже и един вик! Да, така е! Благодаря за разбирането!
цитирай
7. valben - Привет, приятелю!
13.09.2014 20:09
aip55 написа:
все по-често чуваме/усещаме това, което ни е вълнувало. Често се случва и да го сънуваме и на сън да участваме в реала.
В куплета си усещам аз
мори ме тази муза.
В съня ми често чувам глас,
нима това е моята муза
на словестният ми
ненаситен чар....?


Прекрасно си го казал! Благодаря!
цитирай
8. valben - Привет, Таня!
13.09.2014 20:35
stela50 написа:
Вълнуващо, истинско !
Поздрави, Вал !


Знаеш ли, много трудно се добрах именно до заглавието на това писание. А ти си го схванала изключително точно. Искрено благодаря!
Поздрави от Вал!
цитирай
9. valben - На сън или на яве?
13.09.2014 21:58
ivoki написа:
и в съня......


Да чуем ли вика, или да не го чуем?
Това е въпросът!
цитирай
10. valben - Здравей!
13.09.2014 22:35
donchevav написа:
Винаги съм си представяла така истинския мъж, главата на семейството:) - като елен лопатар, вдигнал тревожно глава, заслушан в звукове, които само той чува, загледан в тъмното, където само той съзира опасността, бдителен, но и привидно спокоен, загрижен както за оцеляването, така и за спокойствието на стадото. Поздравления за това мъжко стихотворение - много е въздействащо, наистина!


Изключително ме изненада този твой коментар! Страхотен поглед към написаното от мен! Тълкуването ти е интересно и ме накара да се размисля.
Поздрави от Вал!
цитирай
11. benitta - Здравей, Вал!
14.09.2014 15:47
По повод изненадата ти от коментара на Вени - ами тя винаги има категоричен и литературно критичен поглед над нашите творби.. Моят бележник е пълен със шестици, разписани от нея :))))) Внимавай! :P (поздрав за Вени - моя фаворитка)
Стихотворението ти е страхотно и стига до всички, защото е така познато и истинско усещането, което предаваш...
Пиши, когато имаш такива "тихи" и самотни викове - ние сме тук, за да уловим тревогата и да я изпратим на вятъра! А любимите хора прегърни с усмивка ;)
Поздрави!
цитирай
12. benitta - Главата ми е пълна с бисери, затова ...
14.09.2014 15:56
Главата ми е пълна с бисери, затова се връщам, само да ти кажа на вратата:
Много ми харесва идеята ти за нов постинг, споделен с нас всяка събота. Има авторска замисъл тук и е нещо от типа "С Вал в събота сутрин" :))) Нали?!
цитирай
13. valben - Хей, Бени!
14.09.2014 19:49
benitta написа:
По повод изненадата ти от коментара на Вени - ами тя винаги има категоричен и литературно критичен поглед над нашите творби.. Моят бележник е пълен със шестици, разписани от нея :))))) Внимавай! :P (поздрав за Вени - моя фаворитка)
Стихотворението ти е страхотно и стига до всички, защото е така познато и истинско усещането, което предаваш...
Пиши, когато имаш такива "тихи" и самотни викове - ние сме тук, за да уловим тревогата и да я изпратим на вятъра! А любимите хора прегърни с усмивка ;)
Поздрави!


Знаеш ли какво си написала? - Уловена тревога, която да изпратим на вятъра! Ами това е супер! Горкият вятър! А една прегръдка винаги трябва да бъде съпроводена с усмивка, винаги!!!
Позрави!
цитирай
14. valben - Може и да стане, Бени!
15.09.2014 13:03
benitta написа:
Главата ми е пълна с бисери, затова се връщам, само да ти кажа на вратата:
Много ми харесва идеята ти за нов постинг, споделен с нас всяка събота. Има авторска замисъл тук и е нещо от типа "С Вал в събота сутрин" :))) Нали?!


Идеята за общ постинг е нещо напълно изпълнимо. Важното е да имаме желание и да ни е интересно. Обмисли нещата и сподели, аз винаги ще те подкрепям. :)
цитирай
15. benitta - :)))
15.09.2014 19:48
Имах предвид твоето решение да пускаш постинг всяка събота, което от известно време стана традиция. Знаем, че в събота си ти наред ;) Затова го кръстих на шега " С Вал в събота сутрин", а може и "Съботно при Вал" :))
Май пак не съм се изразила простичко и разбираемо...
Хубава вечер и поздрави!
цитирай
16. valben - :))) Да, да, сега разбрах!
15.09.2014 20:47
benitta написа:
Имах предвид твоето решение да пускаш постинг всяка събота, което от известно време стана традиция. Знаем, че в събота си ти наред ;) Затова го кръстих на шега " С Вал в събота сутрин", а може и "Съботно при Вал" :))
Май пак не съм се изразила простичко и разбираемо...
Хубава вечер и поздрави!


А моите "съботни" творби имат своята праистория. Това е традиция отпреди повече от 20 години. Може би някоя събота ще разкажа и за нея...
Приятна вечер, Бени!
цитирай
17. metlichina - познато усещане...
15.09.2014 21:30
и хубав, вълнуващ стих... поздравления..
цитирай
18. valben - Привет, metlichina !
15.09.2014 22:12
metlichina написа:
и хубав, вълнуващ стих... поздравления..

Благодарности за поздравленията. Радвам се, че долови и разбра...
Поздрави и за теб!
цитирай
19. makont - Чувството на тревожност си го носим дълбоко в себе си,
16.09.2014 11:08
хубав начин да го изкараш, без да заразиш тези до теб. Поетичния изблик на чувства е пречистващ. Поздрави!
цитирай
20. valben - Привет!
16.09.2014 18:15
makont написа:
хубав начин да го изкараш, без да заразиш тези до теб. Поетичния изблик на чувства е пречистващ. Поздрави!

Замисли ме, makont... Да заразиш някого с чувство на тревожност, дали наистина става? Да, да, става, а не бива...
Благодаря!
цитирай
21. flymore - За чистотата на словото, благодаря, Вал!
18.09.2014 22:26
Поздрави!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2638980
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031