Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2013 11:37 - Любовта на дървото
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 4120 Коментари: 8 Гласове:
41


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЛЮБОВТА НА ДЪРВОТО
Едно дърво отпусна уморените ръце
и си припомни неспокойно
как още като стъбълце
обичаше, но...
беше младо, извишено, стройно...
Приведено над пустото гнездо
простена, вглеждайки се в перушинка
и ронейки листо подир листо,
си спомни птицата, отлитаща в чужбина.
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.



Тагове:   Спомени,   дърво,   обич,


Гласувай:
42
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gogi6666 - !!!
02.11.2013 19:49
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
цитирай
2. valben - Привет, приятелю!
02.11.2013 19:59
gogi6666 написа:
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.


Радва ме, че именно това ти е направило впечатление.
Поздрави от Вал!
цитирай
3. katan - Уморените коне ги убивали, Вал.
02.11.2013 22:38
Какво става с обрулените и уморени клони-ръце на дървото?
Младото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!

Поздравявам те!
цитирай
4. pvdaskalov - Вальо, привет!
02.11.2013 22:58
На лични ти изпращам мой вариант на твоя тъжен замисъл. Нали знаеш? Истинската поезия, каквато създаваш, кара околните да й подражават или, ако има как, да я запеят.
цитирай
5. valben - А уморените хора ги обиждат, лъжат и накрая заритват, Катя!
02.11.2013 23:07
katan написа:
Какво става с обрулените и уморени клони-ръце на дървото?
Младото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!

Поздравявам те!


Твоят коментар ме развълнува и особено въпросът- Съдба или прокоба?
А птицата затова е птица - нека да лети!
И знаеш ли, въпреки всичко трябва да се усмихваме и да обичаме!
Поздрави от Вал!
цитирай
6. valben - Привет, приятелю!
02.11.2013 23:13
pvdaskalov написа:
На лични ти изпращам мой вариант на твоя тъжен замисъл. Нали знаеш? Истинската поезия, каквато създаваш, кара околните да й подражават или, ако има как, да я запеят.


С нетърпение очаквам варианта на тъжния замисъл. Истинска поезия ли? Не, това не е истинска поезия. Това са само объркани мисли в главата на един объркан човек.
цитирай
7. skarif - Прелест!
03.11.2013 00:45
Красива меланхолия!
цитирай
8. valben - Благодаря за мнението!
03.11.2013 10:25
skarif написа:
Красива меланхолия!

Радвам се, че ти хареса.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 2638975
Постинги: 667
Коментари: 12118
Гласове: 100864
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031