Постинг
02.11.2013 11:37 -
Любовта на дървото
ЛЮБОВТА НА ДЪРВОТО
Едно дърво отпусна уморените ръце
и си припомни неспокойно
как още като стъбълце
обичаше, но...
беше младо, извишено, стройно...
Приведено над пустото гнездо
простена, вглеждайки се в перушинка
и ронейки листо подир листо,
си спомни птицата, отлитаща в чужбина.
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
Едно дърво отпусна уморените ръце
и си припомни неспокойно
как още като стъбълце
обичаше, но...
беше младо, извишено, стройно...
Приведено над пустото гнездо
простена, вглеждайки се в перушинка
и ронейки листо подир листо,
си спомни птицата, отлитаща в чужбина.
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
цитирайбезумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
gogi6666 написа:
И ето, в пристъп нов и с дива страст,
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
безумно се закле, че ще я чака.
Повдигна рамене и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака.
Радва ме, че именно това ти е направило впечатление.
Поздрави от Вал!
Какво става с обрулените и уморени клони-ръце на дървото?
Младото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!
Поздравявам те!
цитирайМладото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!
Поздравявам те!
На лични ти изпращам мой вариант на твоя тъжен замисъл. Нали знаеш? Истинската поезия, каквато създаваш, кара околните да й подражават или, ако има как, да я запеят.
цитирайkatan написа:
Какво става с обрулените и уморени клони-ръце на дървото?
Младото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!
Поздравявам те!
Младото и обичливо стъбълце се превръща в приведено над пусто гнездо изтерзано от болка по отлетялата птица дърво ...
Ще я чака - това е орисията му, но тя, птицата ще ли се върне в родното гнездо?!
" ... и както винаги без глас,
под есенния дъжд горчиво се разплака."
Съдба, орисия или прокоба?!
Поздравявам те!
Твоят коментар ме развълнува и особено въпросът- Съдба или прокоба?
А птицата затова е птица - нека да лети!
И знаеш ли, въпреки всичко трябва да се усмихваме и да обичаме!
Поздрави от Вал!
pvdaskalov написа:
На лични ти изпращам мой вариант на твоя тъжен замисъл. Нали знаеш? Истинската поезия, каквато създаваш, кара околните да й подражават или, ако има как, да я запеят.
С нетърпение очаквам варианта на тъжния замисъл. Истинска поезия ли? Не, това не е истинска поезия. Това са само объркани мисли в главата на един объркан човек.
Красива меланхолия!
цитирайskarif написа:
Красива меланхолия!
Радвам се, че ти хареса.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол