Постинг
26.10.2013 10:05 -
* * *
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3140 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2013 10:11
Прочетен: 3140 Коментари: 6 Гласове:
41
Последна промяна: 26.10.2013 10:11
* * *
Извиках: "Ти си лош, Живот!",
когато без повод ударих ближния си.
Казах: "Ти си зъл, Живот!",
когато майка ми тихо заплака.
Прошепнах: "Ти си гаден, Живот!",
когато съзрях сълза в очите на дете.
Но когато загубих обичта,
нищо не можах да кажа...
Заплаках.
Извиках: "Ти си лош, Живот!",
когато без повод ударих ближния си.
Казах: "Ти си зъл, Живот!",
когато майка ми тихо заплака.
Прошепнах: "Ти си гаден, Живот!",
когато съзрях сълза в очите на дете.
Но когато загубих обичта,
нищо не можах да кажа...
Заплаках.
ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СЪМ ПЛАКАЛ.....................
цитирай[quote=ivoki]ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СЪМ ПЛАКАЛ...................
Понякога сълзите пречистват.
цитирайПонякога сълзите пречистват.
... в края тя е потресаваща.
цитирайpvdaskalov написа:
... в края тя е потресаваща.
Просто - нещата от живота. А това да не получаваш вече писма от Русия наистина е тъжно. Разказаното от теб ми хареса и ме развълнува. Ето нещо, за което си заслужава да се просълзиш.
винаги и трябва тишина. Няма нужда от думи, тя е концентрирана мъка. Поздрави!
цитирайmakont написа:
винаги и трябва тишина. Няма нужда от думи, тя е концентрирана мъка. Поздрави!
Труден е пътят на сълзата. Понякога е благословен този път, друг път е прокълнат. Особено когато тишината е крещяща. И наистина няма нужда от думи...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
